Из спомените на Явора Стоилова, дъщеря на необятния Васил Стоилов (29 февруари 1904 ~ 13 февруари 1990), завещал ни изяществото на хиляди свои картини, изтъкани от любов към човешкото, родното, красивото.
...
♥ Рожденият ден на Васил СТОИЛОВ
Днес баща ми има и няма рожден ден, защото, всъщност, той е роден на несъществуващия тази година 29 февруари! Но по семейна традиция, всеки три години, разрязвахме празничната торта на 28 февруари. А на четвъртата - високосната, той чупеше по една чаша за вино, отваряше прозореца и крещеше: „Остарях, остарях!“. А хорът на съседите, съставен от няколкото бохеми като него, между които бяха Филип Кутев, Георги Златев Черкин и Любомир Пипков отговаряше: „Не си, бай Василе, не си!“.
После аз сядах на коленете му и го молех да разкаже как се е родил; „А, бе, Яворе, не ти ли омръзна?“- смееше се той, а от синьо- зелените му очи искри прехвърчаха! Странно, че не пламваше двустайният ни апартамент под наем с леглото ми от три наредени един зад друг стола....
„Родил съм се пак в Подуене като теб, щураче щуро!“ Голям чешит беше дядо ти поп! Трезвен дори и в църквата не го видяхме! А баба ти - презвитера Митра чудна хубавица е била... Снажна, висока, с очи като сърна, снагата й като струна опъната, а когато из тесния двор пристъпвала, отзад на цървулите й две сребърни парици прозвънвали...Така ми разказваха, но нали много рано съм останал сираче, не я помнех... Осмо дете, изтърсаче съм се родил! Акушерката ми била брадата - дядо ти поп Стоил, а кръстник ми, кой мислиш - съратникът на Левски, Никола Блъсков - на Дякона съм кръстен... И как няма, Левски в дома на прадядо ти поп Донко се криел... А в по- голямата къща на прачичо ти хаджи Боне, Апостолът основал таен революционен Комитет...“
И залюлял ме на коленете си в най- вълшебната люлка на земята - бащината, той продължаваше да разказва любимата ми приказка, която беше истинска. Майка ми обикновено седеше в другата стая, надвесена над ръкописите си за Яворов, но когато татко вадеше голямата тетрадка с изрезки от парижките критики за изложбите си, и тя сядаше с нас. А стаята сякаш грейваше от русото слънце в косите й!
(Явора, потрет на Васил Стоилов, © Явора Стоилова)
Из критиките за художника
♥ Васил Стоилов - Татко
Български художник в изложбата на „Фигаро“:
„Тази година Васил Стоилов е стигнал до едно рядко отличие: приет е да участвува в пролетната изложба на вестник „Фигаро“. С особена радост трябва да подчертаем, че това е първият до сега случай да бъде допуснат българин в тая първостепенна изложба на най-големия съвременен критик Камий Моклер, който пише за Стоилов: „Със своите картини из българския живот, пресъздадени блестящо, Стоилов е интересен и дълбок както със своите сюжети, така и с перфектния си рисунък! Дори и жътвата в творбите му е мистика...“
Жорж СОРЕЛ:
„Живописта му, най-вече върху дъска, което позволява на художника да усили рисунъка си с една нервна сизелировка, е, едновременно лека, сдържана и топла. В картините на Стоилов сякаш минават като глухо отражение византийските миниатюри... Значителен художник!“
Жорж СОРЕЛ:
„В един съзнателно архаичен стил, който го доближава до старите зографи, Стоилов е дал с внимание, понякога с подробности лицата, положенията, сцените - не толкова различаващи се от онези, които са били наблюдавани от примитивистите. Художник със собствен запленяващ стил!“
(Картина на Васил Стоилов, © Явора Стоилова)
(Картина на Васил Стоилов, © Явора Стоилова)
Луи РЕО:
„С Васил Стоилов България притежава един наистина национален художник. Никой още не е предал с такава сила на израза и с такава халюцинираща правда набръчканите, изсъхнали, сякаш вкаменени лица на старите селянки. Казано е, че селяните на Миле приличат на буци оживяла пръст. Селяните на Стоилов изглеждат по-ъгловати и по-набръчкани - като издялани от гранит. Освен това поразително чувство за монументалност, което води пътя му към френското, дори и да е върху дъска или хартия, той притежава до висша степен чувството за тайнственото.“
Николай РЬОРИХ:
„Сред този объркан европейски век на „изми“, вашето изкуство свети със своята чистота и истинност!“
Живяхме с татко и в бедност, и в богатство, но и аз си останах като него в сърцето си палавото подуенско детенце, прескачащо с наранени колене забранените огради…
(Николай Рьорих, потрет на Васил Стоилов, © Явора Стоилова)
(Картина на Васил Стоилов, © Явора Стоилова)
Източник: Явора Стоилова
Картини на Васил Стоилов © Явора Стоилова
