„Във война заблуждавай – и ще успееш. Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда.“
Из прочутия трактат за военна стратегия на китайския пълководец и мислител Сун Дзъ, писан през около 510 г. пр.н.е.
(Portrait of Sun Tzu, China Military Museum, Beijing)
Цялото военно дело се основава на заблудата.
Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч – да му внушиш, че си близо.
Смисълът на една война е победата, а не продължителните военни действия.
Умел в нападението е онзи пълководец, чийто противник не знае какво да защитава. И е умел в отбраната онзи, чийто противник не знае какво да атакува.
О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни – и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.
За победа е необходимо наличието на пет предпоставки:
– Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога – не.
– Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.
– Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.
– Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
– Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.
Ето защо е казано:
Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.
Който първи заеме позиция на бойното поле и очаква врага, ще е отпочинал за битката. Който се яви по-късно, ще трябва да бърза и ще бъде изтощен.
Ето защо изкусният пълководец налага волята си над врага, без да позволява той да му наложи своята.
Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.
В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.
Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.
Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.
Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.
Във война заблуждавай – и ще успееш.
Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие – връхлитай като гръм.
Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.
От: „Изкуството на войната“, Сун-Дзъ, ИК ФАМА, София, 2003
*Portrait of Sun Tzu, China Military Museum, Beijing
