Любимият герой на децата Пинокио се появява на приказната сцена през 1880 година. Авторът Карло Колоди дълги години работи във вестници и списания и е основател на две сатирични политически издания. Започва да пише за децата на стари години, а малките читатели възторжено посрещат чудните му истории и герои – „Дребосък“, „Пътуване из Италия на Джанетино“, „Географията на Джанетино“, „Граматиката на Джанетино“.
„Приключенията на Пинокио” обаче са тези, които крачат бодро през времето и очароват всички с пакости и уроци по доброта. Защото всяко немирно дете има своята слънчева страна, а до нея се стига с търпение, усмивка, добри думи и дела.
За превръщането на дървеното човече в истинско момче, с думите на Карло Колоди, който напуска този свят на 26 октомври 1890 г.
Същата вечер, вместо да стои до десет, Пинокио стоя до дванадесет часа. И вместо да направи осем панера от тръстика, направи шестнадесет.
След това си легна и заспа. И като заспа, стори му се, че вижда насън Феята, хубава и усмихната, която, след като го целуна, му каза:
– Браво, Пинокио! Заради доброто ти сърце прощавам ти всичките лудории, които си извършил до днес. Децата, които подпомагат нежно родителите си, когато са бедни и болни, заслужават винаги голяма похвала и голяма любов, дори ако не могат да бъдат сочени като пример на послушание и добро поведение. Вложи разум в живота си и ще бъдеш щастлив.
При тия думи сънят свърши и Пинокио се събуди с широко разтворени очи.
Можете да си представите какво беше учудването му, когато, като се събуди, забеляза, че не е вече дървена кукла, а момче като всички други. Хвърли поглед наоколо и вместо обикновените сламени стени на колибата видя хубава мебелирана стаичка, подредена с почти изящна простота. Като скочи от леглото, намери хубав костюм, нова шапка и чифт обувки, които му стояха великолепно.
Щом се облече, случайно бръкна в джобовете си и извади малка касичка от слонова кост, върху която бяха написани следните думи:
„Феята с тъмносините коси връща на Пинокио четиридесетте петачета и му благодари много за проявената от него доброта.“
Като отвори касетката, вместо четиридесет медни петачета намери четиридесет лъскави жълтици.
После отиде да се огледа в огледалото и му се стори, че е друг. Не видя обикновения образ на дървена кукла, а живия и умен образ на красиво момче с кестеняви коси, с ясносини очи и весело като пролетен ден лице.
Сред всичките тия чудеса, които следваха едно след друго, Пинокио не знаеше буден ли е, или сънува с отворени очи.
– А къде е баща ми? – извика изведнъж Пинокио.
И като влезе в съседната стая, намери стария Джепето здрав, бодър и в добро настроение като някога. Подхванал веднага стария си резбарски занаят, Джепето рисуваше върху една рамка листа, цветя и главички на разни животни.
– Татко, изгарям от любопитство да узная как е станала тая внезапна промяна – каза Пинокио, като се хвърли на врата на баща си и почна да го целува.
– Тая внезапна промяна в къщата ни се дължи на теб – каза Джепето.
– Защо се дължи на мен?
– Защото когато лошите деца станат добри, имат способността да дадат нов и усмихнат вид дори на вътрешността на дома.
– А старият дървен Пинокио къде ли се е скрил?
– Ето го там – отвърна Джепето и му посочи една голяма дървена кукла на един стол, с глава, килната настрана, с отпуснати ръце и с кръстосани и прегънати крака, да се чудиш как би могла да стои права.
Пинокио се обърна да я види и след като я погледа, си каза със задоволство:
– Колко смешен съм бил, когато бях кукла! И колко се радвам сега, че станах добро момченце!…
От „Приключенията на Пинокио”, Le Avventure di Pinocchio, 1880
Илюстрации: Либико Марайа, „Приключенията на Пинокио”(с илюстрации от Марайа), изд. Миранда, 2018
