Десетте аксиоми на теорията на избора според американския психиатър

Теория на избора”  е книга за кризите в живота, за отказа от диктата на външния контрол, за щастието и нещастието, което сами избираме да чувстваме и преживеем. За изборите, които  зависят от нас.

Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. Когато осъзнаем, че можем да контролираме единствено своето поведение, незабавно започваме да преосмисляме и собствената си лична свобода и откриваме, че в много отношения всъщност имаме по-голяма свобода, отколкото сме предполагали. Ако не направим автоматично онова, което някой ни кара да направим, можем да преценим каква част от личната си свобода сме склонни да „жертваме” за връзката си. Например когато съпругата казва на своя съпруг „Ако не започнеш да се отнасяш към мен по-добре, ще те напусна”, тя е в процес на преосмисляне на своята лична свобода. За нея винаги съществува изборът да напусне съпруга си, сега обаче жената трябва да избере от каква част от личната си свобода е склонна да се откаже, ако остане. За да имаме контрол над живота си – нещо, което е винаги възможно – трябва да сме готови непрекъснато да решаваме колко важна е за нас личната ни свобода във всеки конкретен случай. Помислете си за момент колко много от безценното си лично време отделяте, за да карате другите да вършат нещо, което не искат, а също и колко много от безценното си лично време отделяте, за да упорствате да не свършите нещо, което други хора ви карат да направите.

Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например, може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него. Като излезете от капана на външния контрол, ще си възвърнете личната свобода, от която доброволно сте се отказали, когато сте се чувствали отговорни за изявите на учениците, избрали да не работят съвестно.

Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора, слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Безсмислено е да проучваме всички аспекти на живота си едва ли не от самото ни раждане, за да открием защо сме избрали да бъдем нещастни. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали. Докато не си отворим очите за този факт, не можем да бъдем истински свободни, защото доброволно се оковаваме в една безкрайна и невъзможна задача – в опити да се отърсим от нещастието си, без да изтръгнем неговия корен. Ако погледнем истината в лицето, няма гаранция, че ще решим проблема, но ако не го направим, имаме абсолютна гаранция, никога няма да го решим.

Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето – тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието „лична свобода”. Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка. За двама души, които са запознати с теорията на избора, кръгът на компромиса е много ефективно средство за преосмисляне на личната свобода.

Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка. Осъзнаването на тази аксиома ни дава шанс да се отърсим от погрешното убеждение, че преди да се заемем с решаването на настоящия проблем, първо трябва да опознаем миналото си и да разрешим някогашните си душевни конфликти. Не сме обречени да преповторим миналото си, освен ако сами не решим да го направим. С помощта на теорията на избора можем да променим сегашната си лоша връзка, като изберем едни или други типове поведение, които да са удовлетворителни и за двете страни. Ако вярваме, че не сме в състояние да бъдем щастливи в настоящето, докато не разберем и не преодолеем някогашните конфликти, то сами избираме да сме затворници на нещо отдавна минало и приключено завинаги. Това не е начин да се почувстваме по-свободни.

Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди. За да можем да живеем пълноценно и щастливо, тези наши основни нужди трябва да бъдат удовлетворени – нещо, което може да бъде поотложено за известно време, но те в никакъв случай не могат и не бива да бъдат пренебрегнати и отречени напълно. Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена. Когато се опитваме да удовлетворим нуждите на друг човек, ние всъщност доброволно се оковаваме в изпълнението на една невъзможна задача. Тоест губим от своята лична свобода.

Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.

Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличаващия се от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам” или „депресирам се”, вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия”. Възприемането на тази аксиома е доста трудно и непривично за хора, които действат съобразно психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол. Но ако не се постараете да я разберете и възприемете, вие доброволно се лишавате от доста много лична свобода. Когато обаче използваме формите „решавам да се депресирам” или „депресирам се”, за да опишем душевното си състояние, незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.

Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си. Не е лесно да променим начина си на действие и на мислене, но трябва да се опитаме, защото това е единственото, което можем да направим. Ако успеем да открием и да започнем да използваме по-удовлетворителни за нас постъпки и мисли, това ще ни помогне да придобием и доста повече лична свобода и контрол над живота си.
Ако ви се струва, че не разполагате с онази лична свобода, която бихте искали да имате в дадена междуличностна връзка, то е защото вие самите, вашият партньор или и двамата не желаете да възприемете златното правило на теорията на избора - всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот. А докато не възприемете тази първа аксиома, няма да сте в състояние да използвате никоя от останалите идеи, залегнали в основната теорията на избора – за основните лични нужди, за стойностния свят и за цялостното поведение.

От „Теория на избора”, Издателство Кръгозор
Снимки ~ thebetterplan.org, washingtonpost.com