“Колко е трудно да си доволен от някого!” ~ Жан дьо Лабрюер
Много от емоционалните и поведенческите трудности в нашия живот започват, когато връзките ни с другите са заплашени, разбити, прекъснати или когато връзките се превърнат в кошмар. Не можем да накараме другите да бъдат с нас, но самите ние можем да не утежняваме отношенията така, че една добра връзка – приятелство или любов – да бъде разрушена.
Кои са причините за трудностите в общуването:
ОЧАКВАНИЯТА
Всяка връзка се основава на определени очаквания. Ние очакваме от нашите близки и приятели да спазват известни правила и да правят определени неща за нас. Много от нашите очаквания изглеждат очевидни и изобщо не се замисляме за това, доколко те са основателни. Тази илюзия се засилва и от обстоятелството, че ние проектираме собствените си действия и разбирания, които са израз на определени правила върху другите, като очакваме да ни отговорят по същия начин.
ОЦЕНКИТЕ
Нашето отношение към другите се определя от това как оценяваме техните действия. Нашата оценка може да е съвсем неадекватна на това, което другия е направил или на неговото разбиране на ситуацията. Много от погрешните заключения, които ние правим, се дължат на обстоятелството, че нашата собствена позиция е различна от тази на другите. Трудно можем да кажем със сигурност какви са причините за чуждото поведение. Ето защо сме склонни да съдим за даденото поведение по обстоятелствата. Но правейки това, ние грешим. Склонността да обясняваме чуждото поведение с вътрешни причини, а собственото с външни, е толкова силна и честа, че се обозначава като фундаментална атрибутивна грешка. Ние сме склонни да обясняваме поведението на другите с техните желания, мотиви, черти, а собственото си поведение с външни причини.
Ако вие закъснеете за среща и трябва да обясните причината за закъснението, навярно бихте се оправдали с транспорта или с това, че са ви задържали – това са ситуационни причини. Ако обаче трябва да обясните закъснението на ваш приятел, сигурно с известно раздразнение бихте споделили, че е разсеян и безотговорен – това са личностни причини.
Когато приписваме личностни причини, с това засилваме отговорността на другия и лесно можем да му вменим чувство на вина за извършеното.
НЕРАЗБИРАНЕТО
Едва ли е възможно изграждането на отношения, които са изпълнени с неразбиране. Дори и да сме благосклонни и изпълнени с най-добри намерения към другите, дори и да искаме да ги зарадваме, като опитаме да задоволим техните потребности и желания, ако ние не ги разбираме, не знаем какво харесват, какво изпитват, нашите усилия ще завършат с провал.
Неразбирането е вкоренено в нашето нежелание да възприемем нещата от позицията на другия – да си представим ситуацията от неговата гледна точка, да си представим неговите мисли в тази ситуация, да си представим емоциите, които изпитва.
НЕСПАЗЕНИТЕ ОБЕЩАНИЯ
Връзките ни с другите се крепят на обещанията. Когато ние нарушим своите обещания, създаваме несигурност у другите, те губят вяра и надежда за бъдещето на връзката, започват да се чувстват измамени, пренебрегнати, отхвърлени. В реалните взаимоотношения няма малки и големи неща, защото малките неща във всекидневието са големи, няма малки и големи обещания.
НИСКАТА САМООЦЕНКА
Ако ние не уважаваме себе си, няма да уважаваме другите и трудно ще допуснем, че и те могат да ни уважават. Ако не приемаме себе си, трудно ще приемем и другите, че те ни приемат, че са благоразположени и открити, а не враждебно настроени.
Ниската самооценка ни прави и зависими от другите, ние започваме да губим нашата автентичност, да се крием зад различните маски, за да запазим благосклонността им или да не бъдем отхвърлени. Това нарушава пълноценното общуване. Започват да се създават зависимост, враждебност или безразличие.
Първото нещо, на което трябва да се научим в общуването с другите, е да не пречим на техните специфични начини да бъдат щастливи. – Уилям Джеймс
Източник: Веселин Василев, Румен Стаматов “Психология”
Илюстрация: mothermayimanners.com