От легендарния даоски патриарх Люй Дунбин от времето на династията Тан ~ 618 г. - 906 г.
20 стъпала по пътя към безкрая
-
Подхранвай енергията и държи думите в забрава;
-
Подчинявай си сърцето* и осъществявай естествения път**.
-
В движението и покоя осъзнавай изначалните предци *1.
-
Какво още търсиш в отсъствието на нещата***?
-
В постоянството на истината всичко се разкрива *5;
-
Но при разкриването на нещата не изпадай в заблуда *6.
-
Когато не се заблуждаваш, природата *7 сама се възвръща.
-
Когато енергията се възвръща, еликсирът сам се образува.
-
А в средата на пещта се съединяват Кан и Ли *2.
-
Ин и Ян пораждат се отново и отново,
-
И се разнася звук от гръм *3.
-
Бели облаци към върха се стелят,
-
Сладки роси оросяват Сумера.
-
Напих се с виното на дълголетието -
-
Който постига знанията, пътешества из безкрая.
-
Седейки слушам мелодията от безструнна цитра *4;
-
И прониквам ясно в тайните на съзиданието
-
и превъплъщенията.
-
И като написах тези 20 строфи,
-
Изкачих се по стълбата към небесата
В Даоските учения и чигун се използват много метафори и символики:
* "сърцето" - ума, мислите, емоциите;
** "естествен път - У Вей, действие без усилие, бездействие;" 1 "изначалните предци" - мислите, думите и действията или последиците породени от тях;
*** "отсъствието на нещата" - напразните желания за богатство и сладострастие; 2 "средата на пещта" - точката Мин Мън между двата бъбрека, Кан - вода, Ли - огън, при съединяването на двата елемента в тялото се образува енергия, елексир на младостта; 3 "Гръм" - шум в ушите, светлина в областта на периферното зрение или т.н."златен дъжд", "сладки роси" - слюнка отделяща се в устата, "Сумера" - областта на корема под пъпа, енергийният център на тялото; 4 "безструнна цитра" - безсловесно познание, да знаеш нещо без да си го учил; 5 "постоянството на истината" - цикличността в природата и живота (всичко рано или късно се повтаря); 6 "изпадане в заблуда" - да мислиш, че всичко ти е ясно, да приспиш бдителността си; 7 "природата" - енергията.
***
„Всички форми са условни. Познанието е функция на ума, но субстанцията му е тишината. Ако държиш ума върху нещо условно, тогава те владеят личните ти условности и ти не разполагаш със себе си напълно, нито можеш да познаеш нещо напълно.”
"Остави изявените неща, така че нищо пред ума да няма. Това е истинската безкрайност на първоначалното. Пространството е тихо, няма знаци;
по пътя на същността и живота ти забравяш концептуалното съзнание.
След като изчезне концептуалното съзнание, реалността в основата просто се вижда."
Илюстрации: Lü Dongbin, early 16th century by Zhang Lu (1464–1538)
