Сорбоната, март 1989 г.

Да се следва философия трябва в най-добрия случай - след петдесет. Да се прави обществен модел - още по-късно. Първо се научи да вариш супа, да пържиш - ако не да ловиш риба, да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или превод от немски. Първо трябва да се научиш да губиш, преди да спечелиш, да мразиш себе си повече от тирана, да плащаш години за малко стайче половината от мизерната си заплата, а после да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което идва винаги със закъснение минимум четвърт век.

Философският труд трябва да се изучава през призмата на опита или през очила (често то е едно и също), когато буквите се сливат и когато голата жена върху смачканите чаршафи за вас е отново снимка или пък репродукция от картината на майстор. Истинската любов към мъдростта не изисква взаимност и не свършва с брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а с безразличие към самия себе си, с отсянка от срам, а понякога - с елегия.

Някъде дрънчи трамвай, очите се слепват,
войници се връщат от бардака с песни,
дъждът е единственото, напомнящо Хегел.


Истината се заключава в това, че истина няма. Това не освобождава от отговорност, тъкмо обратното: етиката е вакумът, запълван с човешко поведение – постоянно, също като стария космос. Боговете ценят доброто не заради хубавите му очи, а защото ако го нямаше, нямаше да ги има и тях. Те на свой ред запълват вакума, дори  по-систематично от самите нас, защото на нас не може да се разчита. Макар че сме по-многобройни от всякога – това да не ви е  Гърция…  Нас ни погубва ниската облачност и както вече споменах - дъжда.

Да се изучава философия трябва, когато философията не ви трябва. Когато се досещате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани помежду си навярно по-тясно, отколкото причината и следствието, отколкото самите вие с вашите роднини. Че общото у столовете и съзвездията е тяхната безчувственост, безчовечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта. Разбира се, да се стремим да заприличаме на вещи не бива. От друга страна, разболеете ли се, не е речено, че трябва да оздравеете или да се изнервяте от вида си. Ето това знаят хората над петдесетте. Затова понякога, като се гледат в огледалото, смесват естетика и метафизика.

Йосиф Бродски

Архив сп. Факел
Илюстрации:  thebaffler.com, venicemylove.com