За криворазбраните отношения, възпитанието на децата и претенциите към любовта
Хората се раждат гении, а в процеса на възпитанието правят от тях глупаци. Талантливите в едно, често са принудени да работят нещо съвършено друго, а от това човек страда цял живот. Да обичат, повечето хора изобщо не умеят, защото приемат любовта като болезнена потребност от друг човек в живота си. За тези проблеми говори руският психотерапевт и психолог, академик Михаил Литвак пред изданието „Новые Известия”.
За възпитанието и училищната система на образование
Онези, които учат, работят, създават семейство и си поставят верни цели, няма какво да търсят при мен. При мен идват хора, на които им е тежко. А щом им е тежко, значи са расли не както е било добре. Много ми харесва следното сравнение: Правото дърво, което расте нагоре се чувства добре. На кривото му е зле.
Доста криви дървета са порасли от хората. Психологически здравите хора са малцинство. В процеса на възпитание, на човек се налагат всякакви ограничения и вместо с правилна осанка, той започва да се изкривява, да се пречупва. После разбира, че не се чувства добре и търси помощ.
Мои изследвания проведени сред 4000 работници от два големи завода дават сведения за това, че 85% от тях имат нужда от психологическа помощ.
Като познавам педагогическата ни система, трудно ми е да си представя, какво в нея може да се съхрани? Какъв е нейният смисъл? Какво ни казва тя – че човекът, такъв какъвто е, на нас не ни е нужен. Както при растенията - онези дето растат стремително и взимат връх ги подкастрят, така покастрят и хората. Борят се с различните още в училище, защото еди-кой си не е като останалите.
Детето е нужно да се отглежда, а не да се възпитава. Възпитанието е ограничение. А най-тежкото ограничение е забраната да се мисли. Защото, когато детето започне да измисля и прави нещо свое, непонятно за учителите, те му пишат двойка. Аз например, помогнах да сина си да реши задача по математика. А после той каза, че решението било неправилно – учителката му я решила другояче. Следващия път, синът ми вече няма да се интересува от решението, а ще гадае какво иска учителката му. Друг абсурден пример - когато човек има нерадостен живот, но започне да празнува празници - това не е естествено. Естествено е всеки ден да бъде празник на живота. Възможно ли е това? Разбира се - интересната работа и любовта правят от всеки ден празник. Любовта слагам на второ място. У нас от любовта очакват повече, отколкото тя може да даде. Пак ще дам пример – построил съм дом, има вода, електричество, канализация. Всичко има – може да се живее. Но по стените няма тапети. Повечето хората обаче си мислят, че тапетите са най-важното.
За любовните проблеми и семейни заблуди
Щастието на хората е в личното им израстване, но често те не искат да се развиват. Напоследък отказвам да се занимавам с любовните терзания на някого, защото ми е омръзнало да се срещам с хора, които сами нищо не са постигнали, но имат претенции относно това, как трябва да изглежда успялата личност - здрава, духовно развита, икономически независима. Когато при мен идва някой с любовна мъка, аз най-напред питам: „Колко пари печелиш?”. И давам съвет - научи се да заработваш достатъчно, да развиваш качествата си, да бъдеш отговорен и после се занимавай с решаването на любовните си проблеми.
Намирам за глупави разсъжденията на много жени, за това, че кариерата е нещо второстепенно, а на първо място стоят семейството и децата. Когато хората се събират да живеят заедно в семейство, те го правят, за да се допълват взаимно. Познавам едно семейство – тя е директор на завод, а той възпитава децата. И това е нормално, защото той е разбрал, че у него са развити по-добре именно тези качества, а у съпругата му – деловите. Има статистика, че мъжете са по-делови, но тук става дума за конкретен случай. Според статистиката, мъжете са и по-високи на ръст, но на семинари при мен идват жени, които са 10 см над мен. Мъж и жена – това са определения само когато става дума за секс и създаване на деца. Когато иде реч за работа, от значение е кой е по-добър в конкретната дейност.
У нас жените ги възпитават в стил „латентна проституция”. Те търсят мъже, които да ги защитават, хранят, да живеят заради тях. А самите жени може да бъдат всякакви. Как се нарича това? На мен ми се струва, че обичайната проституция има по-ясни и честни правила. Когато проститутката предлага сексуални услуги, тя получава за тях пари, без да се натрапва като постоянна житейска спътница на мъжа. Възмутително поведение за мнозина, които казват: „Толкова е неморално!”. А аз питам - нима е морално да живееш с някого, когото не обичаш, твърде вероятно и той не те обича, но следвате повелите на социума, че трябва да има семейство. Според мен, това е още по-неморално.
Ако в семейството, единият партньор се стреми да се развива, а другият няма подобни намерения, раздялата е неизбежна. И по-добре този проблем да се фиксира и реши, вместо да се дава вид, че семейството е съхранено.
Искате да знаете, дали възрастта има значение при избора на партньор и създаването на семейство? Тук не става дума само за възраст, а най-вече за ръст на развитие. Затова ще го опиша така: Ако жената е бреза, тя има нужда от кипарис. Докато все още е с ръст на домат, ще случи ли на подходящ партньор? Не. Само на домати ще попада. Вярвам, че животът ни дава шансове да израснем - нужно е само да започнем да растем. Първоначално е трудно и бавно, но после растем бързо.
Знаете ли, любовта наистина е изключително рядка ценност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат истински. Повечето казват „любов”, когато не могат да живеят без някого. А това не е любов, това е нужда. Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре.
По материал на „Новые Известия”
Снимки: commons.wikimedia.org, veda.od.ua
