„Великите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.“

Таллапраджада Субба Роу е индуски теософ, член на Теософското Общество и юрист. За него Елена Блаватска казва: "Ние не знаем по-голям авторитет в Индия, в областта на езотеричната страна на философията адвайта - древните свещени писания на Индия".

Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лекарство, всеки човек – предназначение.

Никой не се е загубил по прав път.

В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.

Не можем да променим продължителността на живота си, но можем да направим нещо във връзка със ширината и дълбочината му.

Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да настроим платната.

Не обвинявайте Бог, че е създал тигъра, а му благодарете, че не му е дал крила.

Ако живееш до реката, трябва да се сприятелиш с крокодила.

Безумният се утешава с миналото, слабоумният – с бъдещето, умният – с настоящето.

В младостта човек пилее здравето си, за да спечели пари, а в старостта – пари, за да откупи здравето си, но досега това никому не се е удало.

Глупакът и невежата имат пет признака:

– сърдят се без причина;
– говорят без нужда;
– променят се неизвестно защо;
– месят се в това, което не ги засяга;
– не съумяват да различат този, който им желае доброто, от този, който им желае злото.

Глупостта не познава страха.

Ползата от книгата за този, който си няма собствен ум, е като ползата от огледалото за слепия.

Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.

По-добре е да си сляп, отколкото да виждаш нещата само от една гледна точка.

Да мислиш, означава да спориш със себе си.

Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в сражение, а друг е победил един път себе си, неговата победа е по-голяма.

Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото – фино брашно, а женското сърце – тайна.

Където жените са уважавани, там витаят боговете.

Жената с един бърбори, друг гледа кокетно, за трети мисли. Кой й е мил?

Един човек, който живее за другите дори за много кратко време е изпълнен с щастие.

Всеки пътник отговаря сам за собствения си багаж.

Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.

В бедността е коренът на кавгите.

Дяволът изяжда парите на скъперника.

Усмивката, която изпратите, винаги се връща.

Щастието само намира пътя си към силния дух.

Първо заслужи – после искай.

Трябва да стоиш на пет метра от колата, на десет метра от коня, и на сто – от слона, но разстоянието, на което трябва да стоиш от злия човек, не може да бъде измерено.

Когато избухне огънят е късно да копаеш кладенец.

Крадецът мисли, че всички крадат.

Остатъкът от дълга, от огъня и от врага се появяват отново.

Да си върнеш дълговете е като да имаш цяло състояние.

Който взима крадено, също е крадец.

Подобно на любящ баща кралят трябва да брани народа си от крадци, чиновници, нашествие на вражески пълчища, от фаворитите си и от собствената си алчност.

За посредствения човек, посредствеността изглежда велика.

Оковите и златни да са – тежат.

Може да се облегнеш само на това, което се съпротивлява.

Даже този, който е далеко, е до теб, ако е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е далеко, ако мислите ти са далеч от него.

Оплакванията пишете на пясък, делата издълбавайте на мрамор.

Източник: magnifisonz.com