„Великите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.“
Таллапраджада Субба Роу е индуски теософ, член на Теософското Общество и юрист. За него Елена Блаватска казва: "Ние не знаем по-голям авторитет в Индия, в областта на езотеричната страна на философията адвайта - древните свещени писания на Индия".
Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лекарство, всеки човек – предназначение.
Никой не се е загубил по прав път.
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
Не можем да променим продължителността на живота си, но можем да направим нещо във връзка със ширината и дълбочината му.
Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да настроим платната.
Не обвинявайте Бог, че е създал тигъра, а му благодарете, че не му е дал крила.
Ако живееш до реката, трябва да се сприятелиш с крокодила.
Безумният се утешава с миналото, слабоумният – с бъдещето, умният – с настоящето.
В младостта човек пилее здравето си, за да спечели пари, а в старостта – пари, за да откупи здравето си, но досега това никому не се е удало.
Глупакът и невежата имат пет признака:
– сърдят се без причина;
– говорят без нужда;
– променят се неизвестно защо;
– месят се в това, което не ги засяга;
– не съумяват да различат този, който им желае доброто, от този, който им желае злото.
Глупостта не познава страха.
Ползата от книгата за този, който си няма собствен ум, е като ползата от огледалото за слепия.
Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.
По-добре е да си сляп, отколкото да виждаш нещата само от една гледна точка.
Да мислиш, означава да спориш със себе си.
Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в сражение, а друг е победил един път себе си, неговата победа е по-голяма.
Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото – фино брашно, а женското сърце – тайна.
Където жените са уважавани, там витаят боговете.
Жената с един бърбори, друг гледа кокетно, за трети мисли. Кой й е мил?
Един човек, който живее за другите дори за много кратко време е изпълнен с щастие.
Всеки пътник отговаря сам за собствения си багаж.
Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.
В бедността е коренът на кавгите.
Дяволът изяжда парите на скъперника.
Усмивката, която изпратите, винаги се връща.
Щастието само намира пътя си към силния дух.
Първо заслужи – после искай.
Трябва да стоиш на пет метра от колата, на десет метра от коня, и на сто – от слона, но разстоянието, на което трябва да стоиш от злия човек, не може да бъде измерено.
Когато избухне огънят е късно да копаеш кладенец.
Крадецът мисли, че всички крадат.
Остатъкът от дълга, от огъня и от врага се появяват отново.
Да си върнеш дълговете е като да имаш цяло състояние.
Който взима крадено, също е крадец.
Подобно на любящ баща кралят трябва да брани народа си от крадци, чиновници, нашествие на вражески пълчища, от фаворитите си и от собствената си алчност.
За посредствения човек, посредствеността изглежда велика.
Оковите и златни да са – тежат.
Може да се облегнеш само на това, което се съпротивлява.
Даже този, който е далеко, е до теб, ако е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е далеко, ако мислите ти са далеч от него.
Оплакванията пишете на пясък, делата издълбавайте на мрамор.
Източник: magnifisonz.com
