„Най-много агресия може да породи любовта към друг.“

Сергей Лазарев е известен руски лечител, психолог и биоенергетик, направил открития без аналог в съвременния свят. Той съумява да разкрие механизма на кармата, споменаван в различни източници, но реално неизучен от никого до сега. В поредицата от 10 книги „Диагностика на кармата” руският изследовател на човешкото биополе описва стотици случаи от своята практика на биотерапевт и обяснява как негативните преживявания като алчност, омраза, обида, ревност, агресия водят до болести и нещастия. Системата на Лазарев всъщност е система за разбирането на света.

Успях да сведа всички човешки ценности до две понятия. Това са ревност и гордост. Бъдещето е свързано с желанията, ревността. Миналото е свързано със съдбата, гордостта.

В съзнанието ние можем колкото си искаме да се покланяме на материалните блага и да виждаме в тях само положителното. Но за душата ни, която е свързана с подсъзнанието и емоциите, всичко изглежда съвсем иначе: там светът е един, и целта и смисълът на всичко е постигането на единство с Твореца. Всяка друга цел просто се унищожава.

Действително, във всяка ситуация има висш смисъл, и често най-нелепата и неприятна за нас ситуация след известно време ни изглежда като помощ и спасение.

Бог – това не са духовността, благородството и идеалите. И като имащ кръв, плът и желания, Христос искал да живее, но спокойно приел загубата на волята си, на желанията си, на живота си, на човешкия си аз. Останала само любовта. Когато изчезва материалното и духовното, когато се разрушава всичко, което някога се е появило, любовта остава. И когато това се почувства от всеки, тогава вместо разпадането в човечеството ще започне процес на разцвет и съзидание.

Всяка ситуация има висша закономерност и е насочена към развитие. И ако се лутаме и смятаме, че развитието е постигане на благополучие на тялото ни, развитие на способностите или съзнанието ни, тогава на стари години, когато това развитие се превръща в деградация, ние страдаме и тъгуваме. А ако смятаме, че развитието е умножение на способността да обичаме, то тук слабостта и старостта не са пречки. Никой няма да ни отнеме умението да обичаме.

Енергийното ниво на хората в последните години рязко се увеличи. Това, което преди се е постигало с години упорит труд, сега е достижимо за няколко месеца. Възможностите на човека са нараснали така, както се променят възможностите на велосипедиста, седнал зад щурвала на самолета. Но ако психологията остане психология на велосипедист, а не на летец, е трудно да се възползваме от тези възможности.

Колко интересно е устроен светът! Изкачваш се по стъпалата до площадката и мислиш: най-накрая почивка, мога само да се радвам и да не правя нищо! И изведнъж се изяснява, че това не е площадка, а поредното стъпало. И всичко започва отново.

По-рано не разбирах защо Нострадамус е писал, че в 2000 година хората ще започнат да губят топлите чувства и ще станат агресивни един към друг. Сега ми е ясно защо. Колкото по-бързо любовта се превръща в привързаност, толкова по-бързо тя убива и поражда агресия. Колкото е по-голяма насладата, толкова са повече страданията от загубата й. А висшето наслаждение, след любовта към Бог, е човешката любов. И най-много агресия може да породи любовта към друг. Не случайно Христос е казал, че главните врагове са роднините му. Именно близките, онези, които много ни обичат и се привързват към нас, ни убиват по-сигурно и по-бързо от всичко.

Грехът е загуба на любовта към Бог. Ако любовта е малко, то душата ни не може да свърже противоположностите и започва да се покланя на една от тях. Тя изпада в крайност, а след това започва агресия и разрушаване.

Съзнанието е свързано с тялото и затова то всъщност е консуматор. А консуматорът винаги е зависим от света, и при него винаги присъства тенденция за обидчивост и депресия.

Същността на общуването е жертвата. Първият импулс на всяко общуване е желанието да помогнеш на събеседника, да му отдадеш енергия и информация. И колкото е по-голямо взаимното отдаване, обменът на енергия, толкова по-интересен се получава разговорът. Западният човек, настроен за консумация, е отвикнал да общува. За задушевен разговор с непознат човек трябва да бъдеш искрен и жертвен. Това помага да се усети чувството на любов и възстановява след всякакви претоварвания.

Човекът вижда света такъв, какъвто очаква да го види, и даже ако реалността се отличава от очакваната картина, човек се държи в рамките на модела си. Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние наивно грешим. Всяко живо същество създава емоционален модел на околния свят. Това, може да се каже, е неговата картина на света. За поддържането и развитието й се изразходва много енергия. Но всъщност ние не виждаме реалния свят. Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и емоции и реагираме на света в рамките на нашия модел, безмилостно отхвърляйки това, което не му съответства. И когато нашият модел започне прекалено да се отличава от реалността, ние го защитаваме все по-агресивно, след това изпадаме в униние, боледуваме и умираме. За промяна на модела на света са нужни много сили. Наричат човека с тесен, ограничен модел на света глупак. Упорстващият глупак е човек, нежелаещ да се развива. Такъв човек е обречен. И ако държавата се грижи за такъв човек, по този начин поддържайки процеса на деградация, тази държава също се изражда и умира.

Знаете ли защо много от хората стават атеисти? Често човек, след като повярва в Бог, започва да измолва или проси нещо от Него. Един моли за пари, друг - за апартамент, трети за красива жена и щастлив брак. И колкото повече се молят толкова по-лошо им става на душата и толкова по-користни стават те. И тогава заради спасението на душата си те се от-казват от вярата в Бог. Но всъщност те се отказват от неправилните си представи за Бог, заради които ги чакат много големи проблеми. Неправилните представи за Бог могат да бъдат по-опасни, отколкото атеизмът. Атеистът отрича Бог, но чувствайки, че висша справедливост все пак съществува, за всеки случай може да се държи нравствено, а вярващият с неправилни представи за Божествената логика все по-силно изопачава истината, приписва на Твореца човешки качества, започва да иска нещо от Него и да поставя свои условия. Той не забелязва, че започва да се разпорежда с Твореца по свое усмотрение или по-точно се опитва да се разпорежда. А след това при такъв вярваш започват сериозни проблеми и със здравето и със съдбата, и той също ще бъде принуден да се обърне към атеизма.

Жена, която се покланя на духовността, не може да прости на мъж. Всичко, на което се покланяме, трябва да бъде вечно и непоклатимо. Покланяйки се на духовността, ние се покланяме на съвършенството, и всяко отклонение от идеала, всяка несправедливост не ни оставят шансове да запазим любовта и снизходителността.

В какво е главната разлика между човека и животното? В наличието на съзнание и душа? Нищо подобно! Животните също го имат. Религиозно мислене - ето какво няма нито едно животно. Без религиозни вярвания не е съществувало нито едно племе на земята, защото вярата даже в езически бог или дух - е вече съвършено ново ниво и качество на съзнанието.

Висшата форма на радостта е любовта. Не случайно апостолът е казал: "Винаги се радвайте". Унинието е отказ от енергия и от любов. Ако в играта няма радост, тя престава да бъде игра. В човека не настъпват промени.

Майката, раждаща дете, и звездата, раждаща планети, правят едно и също. Физическото отделяне трябва да бъде компенсирано с духовно единство.

Често пъти родителите, мислещи само за способностите и интелекта на детето, го превръщат в безнравствен човек.

Децата са увеличително стъкло за недостатъците на възрастните. Мнозина забелязват, че детето в присъствието на родителите си се държи значително по-лошо, отколкото с чуждите хора, когато става тихо и послушно. И в много от случаите това също е работа на кармичния механизъм. При общуването на детето с родителите става усилване и активизация както на положителните, така и на негативните програми, които са му предали родителите.

Животното има три проблема: да се наяде, да се размножи и да оцелее. Човекът има повече проблеми, съответно изпитва и по-голяма болка, но духовността е не само голямо щастие, а и голяма опасност. Както човек, който не умее да кара мощен, съвременен автомобил, и за да му е мирна главата, го сменя с велосипед, така и у мнозина възниква желанието да не се развиват духовно, защото усещат, че любовта в душата им е твърде малко.

Ние чуваме постоянно, че добрите постъпки се поощряват, а злите се наказват, но защо ли в обкръжаващия ни свят добрите не стават повече, а и броят на лошите не намалява. Едно от най-добрите обяснения за това аз смятам изказването на Августин Блажени, че Бог винаги наказва злото, но тъй като този процес се извършва бавно, човек успява, преди да получи наказание, да прегреши още повече.

В аспекта на духовните ценности най-опасни са вкопчването в личната воля и принципите, целите и идеалите, способностите и интелекта. Дявол станал ангелът, който решил, че висша цел е не любовта към Бога, а личната му воля и желания – първо, собствените му цели, принципи и задачи – второ, и собствените му съвършенство, способности и интелект – трето. Неспособността да приемеш унижението на своята воля и своите желания, краха на надеждите и идеалите си, неуспехът, измамата дават максимално високомерие и максимална подсъзнателна агресивност.

Мога да твърдя, че порядъчният, съчувстващият атеист - това е болен човек. Или това е човек, равнодушен към страданията на другите, тоест подтискащ любовта към тях, и така постепенно израждащ се. По-просто казано, атеистът не може да бъде добър, порядъчен и едновременно с това здрав. При невярващия човек любовта винаги означава привързаност, и значи той е обречен да тъпче себе си или другите.

Ние мислим със стереотипи и живеем с навици. Както на плътта ни й трябва гръбначен стълб и кости, така на съзнанието ни му трябват устойчиви образи, помагащи да реагираме на околния свят. Човек често съобщава за най-великите и най-светлите си намерения, но не се занимава с промяна на навиците си.

По принцип всяко живо същество носи в себе си информация за цялата Вселена от момента на възникването й. Тази приемственост и памет още веднъж доказват идеята за абсолютното единство на Вселената в пространството и времето. Затова ембрионът на човека през първите стадии изглежда като амеба, рибка, влечуго с опашка. Абсолютната памет за събитията, протекли във Вселената, се дублира на физическо ниво във вид на стъпала на еволюцията на физическите същества.

За да оцелее, живото същество трябва да се адаптира към околната среда. Разбрах защо изпитваме такава радост, когато грее слънце. Ние подражаваме на онова, което виждаме. И когато слънцето грее, душата ни започва да отдава енергия, и въпреки студа и мразовития вятър възниква прекрасно настроение. Ние преставаме да зависим от околния свят. А когато няма слънце, вътрешната енергия спира и се появява усещане за униние и недоволство. Затова здрав е онзи, при когото слънцето винаги грее в душата, тоест доброто настроение не зависи от времето.

Веднага щом енергията на душат а намалее, започва да слабее тялото. А след това започват да се редуват болести и ускорено остаряване. По такъв начин, колкото повече се ориентираме към повърхностната енергия, толкова тя, в края на краищата, ще е по- малко. Затова живеят дълго и се радват на добро здраве онези хора, които умеят да се ограничават в храната и секса. Между другото, в средата на столетниците сексуалната разпуснатост и преяждането практически не се срещат.

Снимки: Jens Frank - jens-frank.de