Кошмарите са причина за повишаване риска от самоубийства, независимо от останалите рискови фактори
The Nightmare, by Johann Heinrich Füssli
България е на първо място по самоубийства или опити за такива в цяла Европа, а може би е и сред челните места в света. В страната ни сами край на живота си слагат 1600 души годишно, 20% от тях са деца. Тоест днес са се самоубили трима души...
Близо 40 000 смъртни случай в Съединените Щати се причисляват към самоубийствата – статистиката показва, че са нараснали с 20 % през последните 10 години. За всяко самоубийство има по 25 опита за такова. Това означава, че сегашните методи за превенция не работят и имаме нужда от нови, за да предотвратим посягането на живота. Майкъл Надорф, психолог в университета в Мисисипи, смята, че има един фактор, който остава скрит и не достатъчно изследван и именно този фактор може да ни разкрие много – това са кошмарите.
През последните пет години изследванията на психолога са показали, че при хората, които сънуват кошмари, има повишен риск от самоубийство – и именно при тях опитите за повлияване върху кошмарите оказват благоприятно въздействие върху превенцията на по-нататъшен опит за отнемане на собствения им живот.
Рискът от самоубийство се измерва от три фактора – мисли за самоубийство, поведение на самоубиец и на последно място вярването на човека, че ще умре от самоубийство. През 2011 г. в изследване, публикувано в списание Sleep, Надорф и колегите му изчислили рискът от самоубийство при 583 незавършили студенти и открили, че симптоми като тревожност, депресия и кошмари са свързани с този риск. Изводът е един – колкото по-силни са симптомите, толкова рискът се повишава. След като се задълбочили в изследването за кошмарите, психолозите открили, че те сред останалите причини водят със себе си най-висок риск от посегателство над живота.
“Това, което ме учуди, беше че кошмарите не само се асоциираха със самоубийство, но и корените, които създаваха, въпреки че контролирахме депресията, тревожността и пост-травматичния стрес. Тези фактори са рискови, но страшните сънища добавят и нещо, което не успяхме да открием в останалите застрашаващи елементи”.
Надорф разгръща изследването си през 2013 г. в статия, публикувана в Suicide and Life-Threatening Behavior, където разкрива, че продължителността на кошмарите (в месеци и години) има значение. С други думи, колкото по-често сънувате кошмари, толкова по-висок е риска от самоубийство. Надорф изследва също и по какъв точно начин кошмарите са свързани с броя на опитите за самоубийство.
„Ние искаме да разберем как всички фактори си взаимодействат. Ако някой вече е опитал да се самоубие, кои фактори се различават при този, който прави само един опит и при този, който повтаря. Депресията, тревожността – те не са причина за повторен опит.” – отбелязва Надорф. Именно кошмарите са причина за пореден опит за отнемане на живота.
Други изследвания, провеждани на всеки пет години между 1972 и 2012 сред 76 000 лица, са стигнали до подобен извод. Според тях честите кошмари повишават риска от смърт чрез самоубийство повече от два пъти. В университет в Швеция пък са установили, че при двама души, които са направили опит за самоубийство, тези които са страдали от кошмарни сънища, са имали повишен риск от повторен опит в следващите две години. В списание за клинична психиатрия се споменава, че хората, които имат кошмари, рискът от суицидно поведение е два пъти по-висок от този при хората, които не сънуват кошмари. Но защо именно кошмарите са причина за поведение, водещо към самоубийство?
Първото, което ще отбележим, е контекстът на кошмарните съновидения. Събуждането от кошмар е често стресиращо и изтощаващо. Будите се от сън от смущаващи образи, лежите сам в тъмното с ускорен пулс. Може би сте сънували бившата си жена, която ви е изневерила, скорошната смърт на любим човек, или загубата на работата си. Заклещени сте в това тревожно състояние и трудно заспивате отново, мислейки за емоционалните проблеми, които сте се опитвали да отбегнете.
“Не срещате подкрепа, както би се случило през деня, затова имате и по-малко ограничения да си помислите за самоубийство” - обяснява Надорф. В този ред на мисли кошмарът може да доведе хората, склонни към самоубийство до ръба.
През 2014 г. в списание Sleep е публикувана статия, в която изследващите споделят с аудиторията, че рискът за извършване на самоубийство е повишен в нощните часове - между полунощ и 6 сутринта. За изследването са проверени 35 000 смъртни случай на самоубийци. Процентът на самоубийствата между 2 и 3 през нощта се повишава с 16 % и намалява до 2% в часовете от 6 сутринта до полунощ. В същото списание се публикува, че дори и самият факт, че човек будува през нощта повишава риска. Включването на кошмарите и безсънието в лечебни програми може да има благоприятен ефект върху процента на самоубийствата.
За съжаление повечето здравни служби не обслужват пациенти с кошмари и самите пациенти имат по-малко склонност да съобщават за проблема си. Надорф изследва и този проблем. “Питам лекарите в клиниките, които работят със хора, склонни към самоубийства, дали обръщат внимание на това пациентът страда ли от кошмари. И никой не го прави. Никой не се интересува и не пита хората в риск дали сънуват лоши сънища”.
За щастие има прости, бързи и ефективни начини за лечение. Един от тях е “Imagery Rehearsal Therapy“ която се занимава с влияние върху кошмара, като се видоизменя чрез визуализации. Първата стъпка е да си представите кошмара и да го опишете на лист хартия, а след това да го пренапишете с по-желан от вас край. “Щастливият край” на кошмара след това се визуализира и утвърждава около 10 до 20 минути през деня. Този метод е добре приеман от пациентите и намалява риска от кошмарни сънища за дълъг период от време.
Предимство на терапията е, че за лекуваният е по-лесно да говори за лошите си сънища, отколкото постоянно да се съсредоточава върху депресията и мислите за самоубийство. “Хората се наслаждават на метода и това е един от любимите ми начини за лечение на това състояние” - споделя Надорф. “След като излекуваме кошмарните съновидения, тревожността и депресията намаляват”.
Най-хубавото на терапията е, че само след два-три опита се забелязва положителният ефект. Този метод е идеален за хора, подложени на лечение за суицидно поведение, особено ако вече са направили един опит.
Източник: blogs.scientificamerican.com, slivenpress.bg
Изображения: Inverse, Wikipedia, Huffington Post
