Всички деца се раждат чувствителни, напълно чувствителни. Но обществото не желае да има толкова чувствителни хора на този свят. Обществото се нуждае от нечувствителни хора. Нуждае се от работници, нуждае се от войници, нуждае се от всякакъв тип коравосърдечни хора, които не усещат сърцето си. Нуждае се от учители-интелектуалци, нуждае се от учени. Хора, които не искат да знаят нищо за собствените си сърца, за тяхната собствена чувствителност.
Абсолютно блаженство е да си чувствителен. Вероятно жената е по-чувствителна от мъжа, защото тя няма да бъде войник. От нея не се очаква да убива. Жената е по-чувствителна от мъжа, защото обществото е отхвърлило жената от всяка важна и значима работа. Това се е оказало една благословия под маска. Жената е продължила да бъде човешко същество. Докато мъжът се е превърнал в чудовище. Цялата му работа изглежда, се състои в това да убива или да бъде убит. През целия си живот се занимава с трупане на още и още оръжия. Изглежда, че Втората световна война не е била достатъчно. Подготвя се за Третата. Трябва да знаете, че винаги, когато умре един войник в битка, умира един баща и един син. Умира един съпруг. Мъжете се бият, убиват се един друг, а жените страдат.
И защото жените са страдали векове наред, са станали все по-чувствителни за фините нюанси на радостта, на страданието, на болката, на удоволствието.
Не ме питай: „Защо съм толкова чувствителна?“ Ти се раждаш чувствителна, това е твое право по рождение. Ако ме питаш: „Защо не съм чувствителна?“ – това би било въпрос.
Чувствителността е едно от важните качества на вярващия човек. В дома на един от най-великите мъже на съвремието ни Джордж Бърнард Шоу гостувал голям майстор и художник и видял толкова красиви цветя в градината, че не можел да повярва. Но когато влязъл в неговата стая, не намерил нито едно цвете. Попитал: „Това е странно. Имаш толкова прекрасни цветя в градината си, стотици цветя. Не може ли да откъснеш няколко, за да ги поставиш в една ваза в стаята си?“ Джордж Бърнард Шоу отговорил: „Децата също ми харесват. Прекрасни са колкото което и да е цвете, но по тези причини, не бих им отрязал главите, за да украся стаята си. Цветята разцъфтяват, танцуват с дъжда, със слънцето, с вятъра. Там те са живи. А аз не съм касапин. Не мога да лиша едно цвете от неговата жизненоважна среда. А не искам трупове в стаята си.“ И е имал право. Той е бил чувствителен човек. Много чувствителен.
Ако се чудиш от къде идва прекомерната ти чувствителност – избликва от самата теб. Не търси друг, външен произход. Това е твоята природа.
Възможно ли е да бъде споделена чувствителност? Да, разбира се. Обърни внимание, че когато подаваш ръката си на определени хора, имаш усещането, че стискаш в ръката си клон от сухо дърво – безжизнена, без топлина, без енергия. Но също така ще усетиш, когато се здрависваш с други хора, че се предава нещо, че има обмен на енергия – топла, приятна, приятелска. Ако си до такъв тип хора, ще имаш усещането, че те подхранват. Но ако си до онези, другите, които са като сухите клони на едно дърво, ще се почувстваш неразположена, като че ли те изсмукват.
Чувствителността е само началото за едно ново начало на твоята същност. Не се страхувай! Ще продължава да се издига все по-нависоко. Ще ставаш все по-чувствителна. И дано те отведе към най-висшето разцъфтяване на човечеството – мистичната роза.
Снимки: GossipKatta, The Sannyas Wiki