Размисли за щастието и защо разбиранията ни за него са напълно погрешни на полския философ и социолог професор Зигмунт Бауман,автор на над 50 книги, който преди броени дни ни напусна на 91-годишна възраст.
Свикнали сме да смятаме кризата за много лошо време – катаклизъм. Но това не е оригиналният й смисъл. Когато се появява като дума за пръв път в древногръцката медицина, значението й е на решителен момент, когато ситуацията може да бъде или смърт, или възстановяване.
Когато попитали великият немски поет Гьоте дали е животът му е бил щастлив, той отговорил: „Да, имах много, много щастлив живот, но...“ – добавил веднага – „не си спомням дори една щастлива седмица“. А това е против общоприетата философия, защото всички ние сме заобиколени от маркетинг, реклами, всякакви нови изкушения, всякакви примамливи неща, нови модни тенденции, и мислим, че щастието е непрекъснат път към все по-големи и по-големи удоволствия.
А това, което Гьоте се е опитвал да ни каже, а той е бил много, много мъдър човек, не само велик поет, е, че щастието се състои в преодоляването на нещастията и проблемите. В една от поемите си казва, че най-големият кошмар е нескончаемата поредица от слънчеви дни.
Това не е щастие, а скука. Липса на въодушевление. Липса на цел за постигане, липса на смисъл за който да се бориш и който да те кара да продължаваш.
Това, което Гьоте е казал, е било предупреждение към младите хора. Не мислете за живота си като за колекция от подаръци, извиращи от бездънен кош, пълен с наслади и удоволствия.
Мислете за живота си като за дълга, дълга борба. Разрешавате един проблем, идва друг и страничните ефекти са много често неприятни. Това е, което ме прави песимист в краткосрочен план, но оптимист в дългосрочен.
Снимка: Зигмунт Бауман през 2011 г., bg.wikipedia.org
