„Когато един човек отговаря по нов начин, той трябва да бъде оценен. Дори и един повтарящ отговор да изглежда правилен, той не трябва да се оценява високо, защото е повтарящ.“
Светът на образованието трябва да премине през истинска революция. Хората не трябва да бъдат принуждавани, децата не трябва да бъдат насилвани в повтарящи се шаблони.
Какво е образованието ви? Някога вглеждали ли сте се в него? Някога размишлявали ли сте върху него? То е просто тренировка на паметта. Чрез него не ставаш интелигентен, а ставаш все повече и повече неинтелигентен. Ставаш глупав! Когато влиза в училище, всяко дете е много интелигентно, но много рядко се случва човек да излезе от университета и все още да е интелигентен - това е много рядко. Университетът почти винаги успява. Да, излизате с някакви дипломи, но сте купили тези дипломи на висока цена: загубили сте интелигентността си, загубили сте радостта си, загубили сте живота си - защото сте загубили функционирането на дясното полукълбо.
А какво сте научили? Информация. Умът ти е пълен със спомени. Можеш да повтаряш, можеш да възпроизвеждаш - такива са ви изпитите. За много интелигентен смятат този човек, който може да избълва всичко, което са му наблъскали.
Първо го принуждават да гълта, непрестанно да гълта, а след това на изпита да бълва. Ако можеш да бълваш ефикасно, значи си интелигентен. Ако можеш да избълваш точно това, което ти е дадено, значи си интелигентен.
Трябва да се разбере следното: помни, че можеш да избълваш същото нещо само тогава, когато не си го смлял. Ако си го смлял, не можеш да избълваш същото нещо - може нещо друго да излезе. Може да излезе кръв, но не и същият комат хляб, който си изял. Той няма да излезе, той е изчезнал. Така че трябва просто да си го държиш там вътре в стомаха без да го смилаш - тогава ще те смятат за много, много интелигентен.
Най-глупавите биват смятани за най-интелигентни. Това е едно много тъжно състояние на нещата.
Интелигентният може да не успее да се адаптира. Знаете ли, че Алберт Айнщайн не могъл да си вземе матурата? Такава творческа интелигентност - било му трудно да се държи по глупавия начин, по който всички останали се държали.
Всичките ви така наречени златни медалисти от училища, колежи, университети, никакви ги няма. Те никога не могат да докажат, че може да има полза от тях. Славата им приключва с техните златни медали, след това никъде не можеш да ги намериш. Животът нищо не им дължи. Какво става с тези хора? Вие сте ги унищожили. Те са си купили сертификатите и са загубили всичко. Сега ще им остане да си носят сертификатите и дипломите.
Този вид образование трябва тотално да се трансформира. В училищната стая трябва да се внесе повече радост, в университета трябва да се внесе повече хаос - повече танц, повече песен, повече поезия, повече творчество, повече интелигентност.
Тази зависимост от паметта трябва да се изостави.
Хората трябва да се наблюдават и трябва да им се помогне да бъдат по-интелигентни. Когато един човек отговаря по нов начин, той трябва да бъде оценен.
Не трябва да има правилен отговор - такъв няма! Има само глупави отговори и интелигентни отговори.
Самата категоризация на правилно и погрешно е погрешна - няма правилен и погрешен отговор. Отговорът е или глупав, повтарящ, или пък е творчески, откликващ, интелигентен.
Дори и един повтарящ отговор да изглежда правилен, той не трябва да се оценява високо, защото е повтарящ. А един интелигентен отговор, дори да не изглежда напълно правилен, дори и да не се вписва в старите идеи, той трябва да бъде възхваляван, защото е нов. Той показва интелигентност.
Ошо: "За творчеството", превод: Николай Тонев, изд. Гуторанов&Син
Снимки: The Sannyas Wiki