„Ако ние ненавиждаме някой, то ние ненавиждаме в него част от самите нас. Това, което не се явява част от нас самите, не ни тревожи.“ ~ Херман Хесе

Предразсъдъците са стари колкото човечеството. Ако се вгледаме дълбоко и честно в себе си, ще открием, че всеки ден умовете ни са склонни да мразят другите по много и разнообразни причини.

Непоносимостта към различните от нас е част от човешката ни природа. Минали проучвания показват, че колкото по-ниско интелигентни сме, толкова повече омраза таим към другите. Въпреки това, по-новите изследвания показват, че и най-интелигентните хора имат предразсъдъци и са склонни да осъждат хората. Разликата е само в това, кого избират да мразят.

Интелигентните хора са само по-селективни в избора си на обект на ненавистните си чувства, отколкото глупавите, но в никакъв случай не са застраховани от мътното усещане за омраза.

По-ниско интелигентните хора са склонни да мразят хората заради техните характеристики, които са извън възможностите им за избор и промяна, като раса, пол или сексуална ориентация, тоест заради нещата, с които се раждаш и не подлежат на волева корекция.

Изследователите Марк Бранд и Джарет Крауфорд казват: „Хората не харесват тези, които са различни от тях.“ Да обиждаш хора, които имат различни възгледи от твоите, помага на тези, които вярват в правотата на своите собствени виждания, като ги кара да се чувстват по-добре със себе си.

Бранд и Крауфорд изучават около 5914 индивида. Те измерват познавателната способност на всеки доброволец, като им провеждат лингвистичен тест, който да определи коефициентът им на интелигентност. След което им връчват поредица от въпроси, целящи да измерят отношението им към стереотипите относно определени групи.

Съществуват много мразени групи, заради специалния им статут или с други думи – от това, че са различни от общоприетото. Но бисексуалните, хомосексуалните, транссексуалните, расовите и етническите малцинства и неграмотните хора обикновено не биват обект на омраза от по-интелигентните, защото ги възприемат като групи напълно различни от тях самите. Те не се чувстват застрашени от тях, защото вярват, че са на светлинни години разстояние.

Хората, които са с по-висок коефициент на интелигентност, смятат себе си за благословени. Обикновено вярват, че са недосегаеми за такова просто чувство като омразата. За съжаление, умните хора не са по-различни и таят точно толкова омраза в сърцата си, колкото всеки друг.

Хората с по-висока интелигентност просто си избират да мразят хора от по-висока група. Омразата им е насочена към тези, които имат право и възможност за избор. Ако такава възможност липсва относно расовата или половата идентичност, то всичко, което е въпрос на избор на личността, може да се превърне в повод за омраза.

Умните хора може и да не изпитват омраза към някой заради расата или пола му, но са също толкова склонни да осъждат околните, като например биха могли да ви мразят защото, сте си купили компютър, последна дума на техниката, вместо да вложите средствата в образованието си. Или че печелите достатъчно пари, за да си позволите благотворителни прояви, но не го правите. Или пък относно политическите ви възгледи.

Изследователите откриват, че интелигентните хора „могат да се ядосат на групи, които смятат, че имат възможност за избор“, но според тях не са направили правилния.

Оказва се, че интелигентните хора не са застраховани срещу омразата, просто мразят по-интелигентно от останалите.

Може би в моментите, в които ни налегне това тягостно чувство, е добре да се замислим, че ако любовта идва от сърцето, то омразата е плод най-често на ума.

По материали на themindunleashed.com
Картини: Francis Bacon (28 October 1909 ~ 28 April 1992)