Някои мъже и жени, обременени от личностни проблеми, пристъпват към брака единствено с надеждата, че промяната в личния им живот ще ги направи щастливи. В резултат ги очаква силно разочарование, та нали своето щастие в семейството всеки носи със себе си – колкото си донесъл, толкова и ще имаш. Но мнозина мислят, че създаването на семейство е начин за решаване на личните проблеми. С какви точно проблеми се опитват да се справят някои, пристъпвайки към брака?
ОТДЕЛЯНЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ
Целта е да се докаже на родителите: „Аз съм възрастен, защото мога да създам свое семейство”. Тази мотивация сама по себе си е показател за незрялост на личността, за емоционална зависимост от родителите.
Правилната последователност на събитията е: „… ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24), а не обратното. Съпружеството, разбира се, променя формалния статус на „детето”, но не помага в борбата за емоционална независимост от „предците” и не спасява от необходимостта да се изграждат зрели отношения с родителите.
Тук има и още един подводен камък: ако съпрузите най-сетне почувстват, че властта на родителите върху тях е започнала да намалява, този мотив престава да действа и целта, заради която са встъпили в брачен съюз, е постигната. Внезапно може да се окаже, че вече нищо, освен стремежа да се откъснат от родителското гнездо, не свързва мъжа и жената…
НАМИРАНЕ НА „ДОБЪР РОДИТЕЛ”
Намиране на „добър родител” и запълване на дефицита от внимание, грижа, сигурност и топлина. Или пък израз на желанието самият аз да стана за някого „добрият вълшебник”, да заменя „лошите” родители и да направя другия щастлив. Това е класически пример, когато отговорността за своето емоционално състояние се прехвърля върху партньора или, напротив, неговата отговорност се стоварва върху мен. И в единия, и в другия случай опитът е обречен на неуспех.
„Дребосъче, ще ми станеш ли като родна майка?” – пита Карлсон своя приятел. Възрастните мъже и жени често молят за същото своя партньор. „Бих искала да ме носят на ръце” – е мечтата на много девойки. „За мен е важно тя да отгатва моите желания” – с тези думи описват своя идеал за жена много момчета, но и зрели мъже. Те, разбира се, ще намерят човека, който да въплъти тяхната мечта в живота, но след известно време, когато се „сгреят” и укрепнат, ще открият, че вече са надраснали детско-родителските отношения и са готови за партньорски. А съпругът невинаги е готов за такива промени.
По същия начин и онези, които са мечтали да ощастливят бъдещия съпруг, заемайки родителска позиция, могат да осъзнаят, че им е омръзнало да „коткат”, да спасяват, да носят на ръце, да “разбират без думи”, да хранят с лъжичка, а им се иска и за тях да се грижат, да им оказват подкрепа, да ги разбират. Съпружеските отношения се различават принципно, качествено от отношенията между родителите и децата, където родителите дават, а децата получават.
Бракът е съюз между две равностойни зрели личности, основан върху любов и взаимност: взаимно уважение, взаимопомощ и взаимно разбиране. Това е „улица с двупосочно движение”. При това за удовлетворяването на основните лични емоционални и физически потребности, за своето настроение, за усещането за щастие и пълнота на живота всеки отговаря сам. Да, някога ще се наложи да признаем това.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗА
Преодоляване на лична, професионална или духовна криза: смърт на близък, загуба на смисъл в живота, невъзможност да се реализираш в работата и др. В тези случаи човек е движен от илюзията, че сключването на брак ще утоли болката, ще даде нов смисъл. За известно време е възможно той да се разсее, да почувства облекчение и дори прилив на нови сили – все пак това е нов живот. Но рано или късно на пътя ще изникнат същите неразрешени въпроси, с които отново ще се наложи да се справя, и тогава ще бъде сложно да се избегнат претенциите и гнева, генериран към партньора, “несправил” се с възложената му мисия да стане „светлина в края на тунела”.
Бракът като средство за изход от кризата може да не оправдае възложените върху него очаквания, тъй като встъпването в брак също е криза, която изисква големи емоционални и физически разходи. За да не погинем в разцвета на годините си под отломките на рухналите надежди, си струва да си изясним ситуацията в собствения си живот, като не очакваме, че някой ще направи това вместо нас.
САМОУТВЪРЖДАВАНЕ
Компенсиране на чувството за непълноценност, вписване в социалните стандарти: да бъда „като всички нормални хора, които имат семейство”. Проблемът е в това, че поставяйки „отметка” срещу една точка от списъка с предявяваните от обществото очаквания, човек се оказва изправен пред следващите: може ли да има нормално семейство без дете (едно, две, три…), без голям апартамент, без кола, без къща извън града и т.н.
Да удовлетвориш всички изисквания, все едно, няма да се получи – и не защото те са твърде много. Просто сред тях се срещат и някои взаимоизключващи се. Да работиш много и успешно, да градиш кариера, да бъдеш безупречна домакиня, идеална съпруга, прекрасна майка и грижовна дъщеря – съчетаването едновременно на всичко това не е по силите на никого. Битката с чувството за собствена непълноценност в подобна гонка за нормата или за идеала е предварително загубена – усещането, че „с мен нещо не е наред, аз не съм като другите” само ще нараства.
Дори ако за известно време успеем да създадем правилната „фасада”, за нейното създаване и поддържане ще са необходими толкова много сили, че те вече няма да ни стигнат да изпитаме чувство на удовлетворение и радост. След няколко месеца/години (за колкото ни стигнат силите), ще открием, че „имаме” много, но не чувстваме нищо друго, освен умора и, най-страшното, изгубили сме себе си.
ОТМЪЩЕНИЕ
Представете си, че момче се е разделило с момиче, което те двамата преживяват тежко. Твърде скоро всеки от тях или единият от тях влиза в нови отношения, сключва брак, но не по любов, а за да облекчи душевните страдания, да преодолее болката от раздялата или за да докаже нещо на другия, да отмъсти. „Виждаш ли, омъжвам се. Значи, аз съм оценена, аз съм обичана. Сега ще разбереш кого си загубил!”
Това са отзвуци от детската фантазия: „Ето, ще умра (ще погреба себе си в брака без любов), и тогава ще плачете, но вече ще бъде късно”. В случая с омъжването/женитбата подобна постъпка най-често води до това, че плаче именно „отмъстителят”. Да се живее в брак, изграден върху гняв и отмъщение, е тежко, особено след признаването на собствената отговорност за съгласието на такъв брак.
ЧУВСТВО НА ЖАЛОСТ
Проявяване на благородство, отблагодаряване, чувство на жалост. Благи намерения, водещи до печални последствия. Така ни се иска да припомним баналната фраза: „Искали го като по-доброто, а се получило както винаги”. На човек му се струва, че е движен от най-прекрасни подбуди, той иска да постъпи благородно: „След нощта, прекарана заедно, аз, като честен човек, бях длъжен да се оженя за нея. Обичах друга, но се наложи да пожертвам любовта заради честта”.
Има жени, които се омъжват от съжаление, за да помогнат, да спасят: „Той никак не ми харесваше, изобщо не е по моя вкус, но беше сирак, сам в чуждия град, провали се в института, нямаше къде да живее, никому ненужен се скиташе по далечни роднини, започна да изпада в депресия, стана ми жал за него”. Още фрази от същата тоналност: „Не мога да го оставя, въпреки че не го обичам. Ако го изоставя, ще се пропие”.
А някои хора се женят от благодарност, за да се отплатят „за доброто с добро”: „Тя ми помогна толкова много, от такава пропаст ме изтръгна… Виждах, че ме обича, и не можах да призная, че самият аз не изпитвам към нея нищо, освен благодарност”. Но защо всички тези благородни пориви не могат да заменят любовта? Защото осъзнавайки, че с него живеят не по любов, а от някакви други, макар и най-благородни съображения, някой ден партньорът ще се почувства унизен и излъган.
Всички изброени по-горе мотиви за сключване на брак носят очевидно невротичен характер.
Най-надежден от психологична и духовна гледна точка е бракът по любов – дейна, зряла, изпълнена с приятелство и влечение, отговорна и радостна. За съжаление, делът на зрелите отношения, изградени върху любовта, е доста малък. Точно определение за „истинска любов” не съществува, има само различни описания на нейните черти и проявления. По-добре е описана и изучена зависимостта, която мнозина погрешно приемат за любов.
„Мъжът и жената: от АЗ до НИЕ. Как да изградим семейно щастие”, Андрей Лоргус, Олга Красникова, изд. „Никея”
Превод: Радостина Ангелова
Източник: pravoslavie.bg
Картини: Marc Chagall
