Харвардски психолог обяснява по какво съдим другите
First Class - The Meeting. "And at first meeting loved.", 1855 ~ Abraham Solomon (1824 ~ 1862)
Ние не сме безпомощни по отношение на първите си впечатления. Те могат да изскочат от подсъзнанието ни, от заключената врата в мозъка ни, но само защото нещо е извън съзнанието ни, не означава, че е извън контрола ни.
На всеки е ясно колко важно е първото впечатление и че то трудно се променя след това. Когато срещнем нов човек, почти веднага си създаваме усещане относно личността му. Може да имаме право. Може и да грешим. Въпреки това, поради човешката ни тенденция да потвърждаваме пристрастията си, отнема много повече време да променим отношението и чувствата си към някого, отколкото да ги затвърдим.
Няма съмнение колко важно е да направите положително първо впечатление. Тази оценка обаче се случва толкова бързо, че всъщност е много трудно да се каже каква точно информация съдържа. Дали дрехите имат значение? Позата? Усмивката? Не е лесно да се разбере какво точно ни кара да харесваме някой човек веднага или обратното – да изпитаме моментална антипатия към друг.
За да извлечем максимална полза от първата среща с някого, първо трябва да разберем какво точно е това, което хората несъзнателно наблюдават при срещата си с нас.
Според психолога от Харвард Ейми Кюди, всичко се свежда само до две неща. В новата си книга "Присъствие", изследва първите впечатления чрез следната рамка:
ТОПЛОТА И ДОВЕРИЕ
Когато срещнем някого за първи път, подсъзнателно се питаме: Мога ли да се доверя на този човек. Буди ли уважение?
Тези въпроси са нашият начин да измерим личната топлота, която излъчва човекът отсреща.
Това е изключително важно от еволюционна гледна точка, тъй като хората са социални същества. Нуждаем се един от друг, за да оцелеем. Трябва да знаем дали този нова познат, може да е някой, който ще стане част от нашата система за подкрепа и взаимопомощ.
Този човек да ми помогне ли е склонен, или да ме нарани? Ще бъде ли съпричастен към моите несгоди. Този човек явява ли се заплаха за мен по някакъв начин. Ако имам проблем, ще ми помогне ли да го реша? Или ще ме използва? Мога ли да разчитам на него? Мога ли да вярвам на нещата, които ми казва? Разумно ли ще е да го допусна близо до себе си, да го допусна в живота си?
"Earith Monthly Meeting" by Samuel Lucas (1805 ~ 1870)
КОМПЕТЕНТНОСТ
Вторият въпрос ни помага да измерим компетентността на новия човек. Вместо да се фокусира върху социалната връзка, този въпрос набляга на силата и интелигентността. За повечето хора това е по-трудната преценка.
Вместо да преценява дали този човек е готов да помогне, този въпрос ни кара да се чудим дали въпросното лице действително може да го направи. Изглежда ли този човек уверен в себе си? Уверен ли е в способностите си? Знае ли кой е? Харесва ли, уважава ли себе си? Изглежда ли така, сякаш контролира живота си; изглежда ли доволен от решенията, които взема? Изглежда ли интелигентен? Силен? Ангажиран? Образован? Добре информиран?
Усещането за компетентността е по-трудно за проектиране, отколкото топлотата на човека отсреща. Също така е и по-ценено.
Интересно е обаче, че дори цялата компетентност на света да се е събрала във вас, ако не отговорите положително на теста за топлотата и доверието, няма да бъдете оценени добре. За да направим наистина добро първо впечатление, нужно е да покажем и двете. Няма значение дали се срещаме с родителите на партньора си, дали сме на романтична среща или сме на интервю за работа. Критериите остават същите.
Първо, наложително е да бъдете приятни хора, на които може да се има доверие. След което трябва да изградите чувството за компетентност и надеждност, за да бъдете някой, когото другите могат да обичат и на който могат да се възхищават.
Както самата Кюди обяснява: „Ако се опитваш да влияеш на някого без да си спечелил доверието му ,няма да стигнеш много далеч; всъщност може дори да предизвикаш подозрение, защото това се възприема като желание за манипулация. Сърдечен, надежден човек, който също така е и силен, предизвиква възхищение. Но едва след като сте установили атмосфера на доверие, силата се превръща в дар, а не в заплаха.“
По материали на iheartintelligence.com
Картини: Samuel Lucas (1805 ~ 1870)
