Ако „знанието е сила“, каква е ползата от цялото ни знание, ако не можем да контролираме ситуацията в съвременния свят?
В книгата си „Как да обуздаем силата на ума“ (изд. Искон) Радхешям Дас изказва тревогата си за състоянието на днешното социално и технологически привидно успяло общество и се опитва да обясни откъде произлизат проблемите на съвременния западен свят, като ги разглежда изключително на лично ниво.
Науката и технологиите на 21 век са осъществили такъв голям напредък, какъвто дори не бихме могли да си представим преди петдесетина години. Има толкова много модерни изобретения като смартфони, таблети, луксозни автомобили, 7 звездни хотели. Целта на науката е да премахне или поне да намали всички страдания и по този начин да донесе все повече и повече щастие в живота на обикновените хора. Затова какво бихме очаквали да намерим в най-технологично напредналите страни? Би трябвало да видим най-ценното – мир и любов между хората. Но въпреки това реалността в наши дни е напълно противоположна.
Световните водещи икономически гиганти, такива като САЩ и Япония, въпреки че са много развити в икономическо и технологично отношение, показват най-висок процент самоубийства между младите и материално преуспяващите. Хората в тези страни са често притеснени, разочаровани и затрупани от безброй проблеми. Това не са празни думи, а факти. Процента на разводите в САЩ в момента е над 75% до първите 3 години от брака. Все повече и повече хора, особено в западните страни, са принудени да използват сънотворни таблетки. Растящ процент са принудени да посещават редовно психиатър. Хората са толкова несигурни, че инсталират все по-сложни охранителни системи, за да предпазят своите домове. Всички тези проблеми са реалност и в Българските градове.
Ако „знанието е сила“, каква е ползата от цялото ни знание, ако не можем да контролираме ситуацията в съвременния свят?
Най-големият проблем е неразбирането на нашата идентичност. Кой съм аз? Дали съм моето тяло, ум, интелигентност, моята глава, или моят нос? Ако човек открие истинската си идентичност може да се опита да постигне истинско щастие. Ние не сме нашите тела, а вечни души. Съществуването на душата не е основано на сляпа вяра изповядвана от група религиозни фанатици; то може да бъде доказано и разбрано чрез логика и дълбоко осмисляне.
Според доктор Хари Монсен, професор по анатомия в Медицинския колеж на Илиноис, пазарната цена на едно човешко тяло, тежащо 30 кг, е около 4 лв. Всеки който мисли, че ние сме просто материя и че душата и висшите измерения на тялото не съществуват, трябва да се замисли дали родителите му биха го продали за 4 лв.? Ако ваш приятел катастрофира със своя Мерцедес-Бенц, струващ 100 000 лева, вие ще изоставите скъпия автомобил на пътя и ще закарате в болница тялото на приятеля си, което струва само 4 лева.
Всеки разумен човек може да разбере, че в живото тяло има нещо много специално което е ценено от всички, дори и от тези, които нямат пълно знание за вечната душа. Душата е истинската личност, която обитава временното тяло. Въпреки това целият свят, с целия си напредък, е загрижен само за материалното тяло, което струва само 4 лв. и което не е нищо повече от една торба от химични елементи.
Душата може да бъде сравнена с шофьор, а тялото с автомобил. Душата е искрата живот, която прави тялото да изглежда живо; когато душата напусне тялото, ние казваме, че човек е „мъртъв“. Аналогията с автомобила е много подходяща в тази връзка. Автомобилът има светлини, които осветяват пътя, ние имаме очи. Автомобилът произвежда звук с клаксона си, ние можем да говорим. Автомобилът има 4 колела, ние имаме две ръце и два крака. Но когато шофъорът излезе от колата, тя не може да помръдне даже на сантиметър. По подобен начин когато настъпи смъртта, мъртвото тяло е точно като автомобил без шофьор.
Тялото, което виждаме, е всъщност мъртво; то изглежда живо само заради присъствието на душата. Когато душата напусне тялото, то престава да действа.
Понякога тялото е сравнявано с кафез, а душата с птица, която живее в кафеза. Ако стопанинът се грижи само за кафеза и никога не храни птицата, тогава самата идея да отглежда птица в кафез става безсмислена. В модерното общество хората се стремят единствено към телесни удобства; в духовно отношение обаче всички гладуват, затова хората са нещастни и неудовлетворени.
Умът, който е част от финото тяло, е главната причина за страданията на живото същество, обусловено от материалното съществуване. Например понякога сме поставени в трудна ситуация, но ако умът ни е в добро настроение ние се чувстваме прекрасно. Понякога обаче, дори външно всичко да е наред, ако умът ни е депресиран, целият свят ни изглежда черен. Затова е много важно да знаем как функционира умът, каква е неговата природа, неговото поведение и какъв е начинът той да бъде контролиран, за да бъде използван позитивно.
Умът понякога е сравняван с маймуна която подскача от клон на клон. Той никога не остава концентриран върху един обект за дълго. Неговата природа е да мисли за един обект в един момент и за друг в следващия.
Умът е сравняван също с дете, което е много неспокойно и непослушно. Въпреки че постоянно се опитваме да удовлетворим желанията на ума, той остава неудовлетворен, без значение колко от неговите желания се опитваме да удовлетворим.
Положението на човек, чиито ум и сетива са неконтролирани, е окаяно. Езикът го дърпа на една страна, изисквайки вкусна храна, жаждата го кара да търси подходяща напитка. По същият начин половите органи изискват удовлетворение, а сетивото за допир иска да се наслаждава на меки и фини обекти. Стомахът го притеснява докато не бъде напълнен, ушите искат да слушат приятни звуци. Носът копнее за приятни аромати, а очите за приятни гледки. По този начин сетивата, всяко от които изисква удовлетворение, дърпат живото същество в различни посоки. Сетивата блуждаят свободно във всички посоки заради неконтролирания ум.
Неинтелигентният човек може да развие много лоши навици, докато се опитва да удовлетвори желанията на сетивата си и дори да стигне до самоубийство, за да се освободи от разочарованието си, че не е успял да постигне щастие. Но по този начин той си причинява още повече страдания. Хората в съвременното общество стават все по-стресирани, неуверени, нерешителни и т.н. заради неконтролиран ум.
„Каква е ползата на човек, който е спечелил целия свят, но е загубил вечната си душа?“ Няма истински мир и щастие в натрупването на богатства, притежанието на телесна красота или демонстрирането на сила. Тайната на истинското щастие е контролираният ум, а това се постига постепенно чрез осъзнат за Бога начин на живот.
Състоянието на нашия ум определя дали сме щастливи или нещастни. Умът може да бъде сравнен с остър нож. Острият нож се използва от престъпниците за извършване на престъпления, но същият нож се използва от хирурга, за да спаси нечий живот. Ножът сам по себе си не е нито добър, нито лош.
Когато умът е контролиран, човек постига най-висшето съвършенство в живота. Той доброволно се съгласява да се подчинява на наставленията на Бог, който се намира в сърцата на всички като Свръхдуша. Такава личност не е повлиявана от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, студено и топло, печалба или загуба.
Сигурният метод на контролиране на ума и всички наши сетива е да ги ангажираме в позитивни духовни дейности.
От „Как да обуздаем силата на ума“, Радхешям Дас, изд. Искон
Снимки: YouTube, Bhaktivedanta Vidyapitha