„Две привидно противоречиви черти на връзките онлайн са: по-голямата анонимност и по-голямото саморазкриване.“
Аарон Бен-Зеев е израелски философ, ректор на университета Хайфа, професор по философия и международно признат експерт по човешките вазимоотношения. В един от най-известните си трудове „Любов онлайн: емоции в интернет“, той разглежда уникалния проблем, с който човечеството се сблъсква за първи път в историята си – взаимоотношенията онлайн.
Ако типичното общуване може да се опише като очи в очи, любовното онлайн общуване би могло да се опише като общуване ум с ум. При онлайн връзките интелектът играе по-голяма роля за постигане на емоционална близост. Следователно е лесно да прецениш интелектуалните способности но човека в такива връзки – затова не е учудващо, че мнозина възприемат своя онлайн партньор като по-интелигентен от офлайн партньора си.
В киберпространството хората са по-изолирани физически – имат по-малко човешки контакти очи в очи – но осъществяват повече социални контакти с други човешки същества. Това развитие не ни прави по-малко хора; напротив, развитието на сложни имагинерни способности е уникално за човешката раса.
Осланянето само на един вид комуникация при онлайн връзките понякога може да доведе до негативни емоции вследствие на недоразумение. Така наример някоя иронична забележка може да оскърби или разгневи другия. При офлайн връзките други сигнали като очния контакт, изражението на лицето или тона, могат да изяснат иронията или хумора, така че намерението да стане очевидно; при онлайн общуването тези балансиращи фактори липсват. Оскъдната комуникация при онлайн връзките може да породи и силни положителни емоции, защото негативните страни на кореспондента обикновено остават скрити.
Две привидно противоречиви черти на връзките онлайн са: по-голямата анонимност и по-голямото саморазкриване. Анонимността е свързана с прикриване, което е в противоречие със саморазкриването. Но по-голямата анонимност обикновено способства за по-голямо саморазкриване и на свой ред засилва близостта и интимността.
Дълбоката близост не се посига лесно, тъй като това може да засили уязвимостта, затова хората внимавант със сближаването, ако има значителен риск да бъдат наранени. Това е основната причина за възможността за по-бързо постигане на близост в кибепространството, където уязвимостта е слаба. По-голямата близост онлайн се дължи и на способността да изгубиш представа за време и пространство и да се потопиш в алтерантивен, имагинерен свят, където съществуват само двамата влюбени и където те могат да се чувстват много близо един до друг.
Така очевидната лекота, с която хората намират истинска и вечна любов в кибепространството, поражда у тях нуждата да имат такава „съвършена“ любов. Разбира се, това далеч не е осъществимо. Онлайн връзките са като нова играчка, с която човечеството още не се е научило да борави. Хората може да объркат играчката с действителността и да съсипят живота си.
В някои важни отношения киберирането прилича на взимането на наркотици. И двете осигуряват лесен достъп до удоволствие, което често почива върху виртуални реалности. И в двата случая съблазнителните резултати могат да предизвикат опасно пристрастяване към метода; хората искат повече и повече, но удовлетворението е ограничено и постигането му става все по-скъпо.
Неудовлетвореният копнеж за наркотици и кибериране може да предизвика силен страс. След като бъдат направени първите стъпки в онлайн връзките или взимането на наркотици, ситуацията често следва собствения си ход почти автоматично.
Докато наркотиците изкуствено стимулират центровете на удоволствието в мозъка, разговорите онлайн изкуствено стимулират тези в ума. Възможно е изкуственото стимулиране да изглежда лесно и евтино; но цената може да бъде висока от гледна точка на цялостното ни представяне и в частност от гледна точка на цената, която близките ни хора в живота ни офлайн може да се наложи да платят.
„Еуфорията“, която онлайн контактите предизвикват у мнозина, бързо избледнява и бива заместена от по-скучните и рутинни аспекти на всекидневния живот. Нещо повече, също като при наркотиците постигането на „еуфория“ онлайн може да изисква все по-големи и по-големи дози въображение – което на свой ред може още повече да увеличи пропастта между действителната реалност и киберпространството.
Рискът от маниакално поведение в използването на Интернет може да се смята за дори по-висок от този при наркотиците, тъй като при тях опасността е очевидна и добре известна и съответно голяма част от населението не ги употребява. Но почти всички използват Интернет и свързаните с него рискове не са очевидни, така че човек може да не вземе предпазни мерки срещу тях.
Значително предимство на киберпространството е неговата различност: то осигурява желани ситуации отвъд наличните офлайн. Но не е предимство, ако хората са неспособни да теглят чертата между света онлайн и този офлайн. Размиването на границите е опасно, тъй като премахва предимствата на всеки от световете.
Да се научиш да живееш в два свята също не е лесно. Цената на по-голямата онлайн свобода е рискът да попаднеш в капана на собственото си желание. Както се изразяват „Ийгълс“ в своята песен „Хотел Калифорния“: „Всички ние тук сме само пленници на собствените си кроежи“. Киберпространството следва да допълва, а не да замества живота офлайн. Затова хората трябва да използват Интернет умерено; тоест биха могли да ограничат времето, което прекарват онлайн. Предвид голямото обаяние на киберпространството такова ограничение е трудно постижимо.
Липсата на практически и социални ограничения в онлайн връзките засилва честотата и интензивността не само на положителните емоции, но и на отрицателните. Силната любов, изживявана в киберпротранството, носи риска от силно разочарование, когато любовната връзка онлайн внезапно приключи. Точно както някои хора изразяват своите сексуални желания онлайн по начини, които не биха били в състояние да използват очи в очи, други могат да изразяват омразата или гнева си онлайн така, както никога не биха направили при среща очи в очи. Точно както много хора в киберпростратството са готови да помогнат на човек, когото не познават и едва ли ще срещнат, други изразяват крайна агресия и ожесточение към напълно непознати.
В кибепространството е много лесно да разпространиш анонимни клевети и обидни слухове. Това може да създаде истински риск за демократичната природа на нашето общество. Когато клевета се появи във вестник, човек може да я оповерге там; когато клевета бъде разпространена в киберпространството, няма начин да стигнеш до всички, които са я прочели.
Интернет увеличава риска от социална поляризация, тъй като улеснява общуването между хора с еднакво мислене и съответно им помага взаимно да се тласкат към крайности и враждебни нагласи. При тези обстоятелства рискът да не разсъждаваш разумно и да се поддадеш на общия натиск нараства. Огромното количество информация в Мрежата може да бъде морално негативна и психологически стресираща, ако няма начин да провериш достоверността й.
Привидната безопасност на кибепространтвото може да е илюзорна – злоупотребата и рисковите дейности са разпространени и в Мрежата. Едно неотдавнашно проучване разкри, че едно от четири деца в Обединеното кралство е било малтретирано или заплашвано чрез мобилния си телефон или личния си компютър. Едва единадесетгодишни деца се изправят пред подигравки или заплахи от страна на често анонимен източник. Те или не казват на никого и страдат в мълчание, или се доверяват на хора, които също не знаят как да се справят резултатно с това.
В крайни случаи подобна злоупотреба може да доведе дори до самоубийство. Царството на онлайн възможностите изкушава хората да правят и неща, които са опасни за тях – например да губят пари, да стават жертви на различни видове измами и да влизат във връзка с престъпници. Хората, които са депресирани или преживяват лична криза, са особено уязвими при сърфирането в Мрежата. Така един баща разказва, че синът му, който бил войник, прекарвал много време в интернет. Военната служба много го потискала и един ден той взел пушката си и извършил самоубийство. След смъртта на сина си бащата влязъл в сайтовете, посетени от сина му точно преди самоубийството, и открил, че някои от тях насърчавали посетителите да извършат самоубийство и дори им давали конкретни насоки как да го направят успешно.
Четирите фактора, които засилват обаянието на Мрежата, а именно въображението, взаимодействието, достъпността и анонимността, крият рискове. Въображението може да доведе до разминаване на разликата между действителност и фантазия. Взаимодействието е свързано не само с по-голямо вълнение, но и с истинска опасност, която другият може да ни навлече. Голямата достъпност на различни възможности може да доведе до психически стрес, свързан с „пренаситения Аз“, който не е в състояние да прави практически избор. Анонимността силно улеснява измамите.
Рисковете, свързани с голямото обаяние на Мрежата, не бива да ни спират да сърфираме в нея, а да ни накарат да се държим по-предпазливо и умерено, докато сме онлайн.
От Аарон Бен-Зеев, „Любовта онлайн: емоциите в интернет“, изд. ЛиК
Снимка: imperfectcognitions.blogspot.com
