Цветни строфи от „Градината на розите” , които великият персийски поет Саади засажда в далечната 1258 г., за да живеят във вечността…
За правилата на общуването
§ Земните блага са дадени, за да осигуряват спокоен живот, а животът не е даден за натрупване на блага. Попитали умния човек: „Кой е щастлив и кой е нещастен?“ Той казал: „Щастлив е онзи, който е сял и ял, а нещастен, който – оставил всичко – е умрял!“
Не се моли за този, който
едно добро не е създал.
Той цял живот блага събира,
но ни с едно не е живял.
***
§ Арабите казват: „Върши добрини, но не натяквай за тях и ползата от това ще се върне при теб!“ Или: „Дарявай, но не търси признателност, тъй като изгодата от това сама ще дойде при теб“.
На щедростта дървото,
дето израсте,
до небесата се издига там
върхът му животворен.
Щом се надяваш ти
да вкусиш зрели плодове,
със думи за отплата не пили
ти неговия корен.
***
Благодари на бог за туй, което имаш,
макар че нищо от ръцете му не си поел.
Не чакай почести, че служиш на султана,
благодари му, че на служба те е взел.
***
§ Двама напразно са се трудили и безполезно са се старали: онзи, който е спестявал, без да се е възползувал от натрупаното, и този, който е научил нещо, а след това не е направил нищо.
Каквито и науки да изучиш –
на дело не приложиш ли ги – си неук.
Самарът му да натежи от книги –
оселът ще е същият кютюк.
Как може глупавата му глава да се досети
с дърва ли, с книги ли се движи там и тук.
Науката съществува, за да подкрепя вярата, а не за придобиване на земни блага.
Без знания, въздържаност и без мечти
е все едно, че жънеш и изгаряш всичко ти.
Невъздържаният учен е слепец, който държи факел.
Ако живота свой си пропилял,
арите си на вятъра си дал.
Държавата придобива красота благодарение на учените, а вярата достига съвършенство благодарение на въздържаните хора. Царете се нуждаят от обществото на мъдреците повече, отколкото мъдреците – от близостта на царете.
Един съвет послушай, падишахо,
от него няма по-добър в света:
Дай власт на умни хора само,
макар че не за умни е властта.
***
§ Три неща са краткотрайни: богатство без търговия, наука без спорове и държава без политика.
***
§ Добрината към лошите е жестокост към добрите; да прощаваш на потисниците, значи да потискаш бедните.
Щом станеш ласкав и грижовен към подлеца,
на глупостите му ще носиш ти венеца.
§ Не трябва да се вярва в дружбата с царя и в приятния глас на детето, първата свършва заради едно подозрение, а вторият се изменя за една нощ.
Не давай своето сърце
на този, който хиляди владее,
че само щом го отдадеш –
ще питаш след това къде е.
§ Не изказвай всяка тайна пред приятеля си, понеже след време той може да ти стане враг. Не причинявай на врага си всяко зло, което можеш да му причиниш, тъй като може да се случи така, че след време да ти стане приятел. Тайната, която искаше да запазиш от всички, не я разкривай пред никого, дори пред най-верния си приятел, тъй като този приятел може да има свои верни приятели — и така да се образува цяла верига.
Ти по-добре мълчи, отколкото да молиш:
„Това, което чу, край нас да си умре!“
Водата прегради до извора, бедняко,
че стане ли река, не може да се спре.
***
Щом искаш нещо да остане тайно,
не го повтаряй там и тук безкрайно.
Целта на слабия враг, който проявява покорство и изразява приятелско разположение, се състои само в това, да стане силен. Тогава щом като казват: „Не трябва да се вярва в приятелството на приятелите“, то как може да се разчита на ласкателството на враговете?
***
§ Който смята слабия враг за нищожен, прилича на онзи, който с пренебрежение оставя малкото въгленче да гори.
Доде е малък, огъня гаси,
че може – пламнал – да изпепели земята.
Не чакай твоя враг да стреля пръв,
щом в твоята ръка трепти стрелата.
От: „Гюлестан (Градина на розите)”, Саади, 1258 г., Превод: Йордан Милев
Изображение: Sadi in a Rose garden, bg.wikipedia.org
