„Отношението към стреса е едно от ключовите убеждения, които могат да повлияят на нашето здраве, щастие и успех в живота.“
Кели Макгонигал е преподавател в Станфордския университет, доктор по психология, чиято любима тема е управлението на стреса. На свои лекции тя често запознава публиката с резултатите от проучванията и техниките, които показват как можем умело да се справим със стреса. Нейната най-популярн книга е "Добрият стрес като начин да станем по-силни и по-добри".
(The Scream of Nature, 1895, Edvard Munch, private collection)
Стресът е условие, което възниква, когато става въпрос за нещо, което ни интересува, което е важно за нас. Това определение е доста широко, то включва както раздразнение, дължащо се на задръствания по пътищата, така и скръб поради загубата на любим човек. Тук са включени мислите, емоциите, физиологичните ни реакции, както и нашето съзнателно отношение към ситуаците, които наричаме стресови.
Стресът е неразривно свързан с това колко е значимо нещо за теб. Не се чувствате стресирани от нещо, за което не ви пука, така че не можете да живеете смислен живот, ако не изпитвате стрес в някаква степен.
Ако вярвате, че стресът е полезен, той наистина е от полза - и това са обективни показатели от хормоните, които се отделят от надбъбречните жлези. Тоест - положителното възприемане на стреса променя нашата физиология.
Отношението към стреса е едно от ключовите убеждения, които могат да повлияят на нашето здраве, щастие и успех в живота. Отношението към стреса формира всичко - от чувствата, които изпитваме в стресова ситуация, към действията, които предприемаме, за да го избегнем. Това, от своя страна, може да определи дали ще получим някаква полза в резултат на стреса или ще го оставим да ни навлече изчерпване и депресия.
Тези, които вярват в положителна стресова сила, са по-малко склонни към депресия и съобщават за по-голямо удовлетворение от живота, отколкото тези, които са убедени в опасността от стреса. Те са по-енергични и имат по-малко здравословни проблеми. Те са по-щастливи и работят по-успешно. Имат коренно различни отношения със стреса и възприемат трудните ситуации като интересен проблем или предизвикателство, а не като неразрешима мъчнотия, която ги лишава от сили. Те са уверени в способността си да се справят с такива проблеми и да намерят лесно решение при трудности.
Когато човек, който възприема положително стреса, вижда пред себе си трудности, не се опитва да ги избегне или игнорира, а събира всички налични ресурси, за да ги използва ефективно в дадената ситуация. Той е уверен, че е способен да се справи и създава за себе си силна мрежа от социална подкрепа. По този начин се справя със съществуващите проблеми, без да ги оставя да се изплъзнат от контрола му. Ако решението на този проблем не зависи от него, той все пак използва опита, който е придобил – защо е възникнал проблемът. По този начин позитивното отношение към стреса става самосбъдващо се пророчество.
Няма връзка между нагласите на хората към стреса и действителните нива на стрес, които изпитват. Така че не само тези, които си живеят лесно могат да се възползват от положителното отношение към стреса. Положителната нагласа към стрес оказва положително въздействие върху хората, независимо от това колко много стрес те изпитват в момента и колко пълен със страдание и силни преживявания е бил животът им преди.
Най-доброто отношение към стреса трябва да бъде гъвкаво, без контрасти. Трябва да можете да виждате и двете страни на стреса, както черното, така и бялото, но съзнателно да избирате бялото. Естествено, че трябва да се чувствате дискомфортно при стрес, но основното нещо, което трябва да помните, е, че този стрес ви свързва с това, което е ценно и важно за вас. Съзнателната промяна в отношението към стреса в момента, когато го преживявате, е още по-силна от първоначално му позитивно възприятие.
Източник: knigikratko.ru
Картина : The Scream of Nature, 1895, Edvard Munch, private collection - commons.wikimedia.org
