Да бъдеш честен със себе си е много трудно. Но защо е това напрежение, щом единственото, което желаем, е да сме щастливи? Защо понякога ни е по-лесно да затваряме очите си за истината, да не слушаме себе си, да витаем в облаците и да строим въздушни кули, вместо да погледнем живота си и да признаем, че нещо серозно се е объркало?
Да, не е приятно да признаеш грешките си, но ако веднъж поне успееш да ги видиш, не можеш повече да се криеш от тях. Как да разберем, че се опитваме да избягаме от самите себе си, от собствените си желания и нужди?
Умът ни много умело знае как да ни забаламоса, за да ни накара да продължим да се носим по течението, да не правим нищичко, за да променим ситуацията. Защото когато става въпрос да се размърдаме, да се надигнем малко, психиката ни веднага услужливо ни снабдява с безброй оправдания, обяснения и причини, за да не го направим.
И все пак, колко време трябва да мине, за да си признаем, че има неща, които просто отказваме да видим? Разгледайте следните няколко уличаващи знака, за да разберете дали всичките ви усилия не отиват в игра на криеница със самия себе си.
(Not to be Reproduced, 1937, by René François Ghislain Magritte)
Искате да се преместите
Много хора вярват, че ако просто отидат да живеят на друго място, ще станат по-щастливи, по-успешни, по-обичани... Истината е, че ако човек не е успешен и добър там, където е, много малко вероятно е да се случи просто като смени местоположението си.
Звездите блестят най-ярко над тези, които са успели да се развият там, където са. Защото има много истина в думите на писателя Нийл Геймън: „Където и да отидеш, вземаш със себе си... себе си!“
Илюзиите са по-сладки от реалността
Независимо дали прекарвате дълги часове в бленуване или пък в интернет пространството, става въпрос за бягство от реалността. Тук се включват дори книгите. Понякога хората, които не искат или не могат да живеят в реалността, предпочитат да живеят във фантазии и илюзии.
Вманиаченото четене на книги, което не допринася за установяване на по-дълбоки връзки с хората и себе си, започва да вреди на реалния живот. Не може да изсмучете собственото си щастие и смисъл от красивите светове в романите или от съдбата на измислени герои.
Живеете във въртележка
Като хамстер, въртящ колело. Това положение е глупаво и безнадеждно. Такъв човек живее живот на събуждане, закуска, работа, обяд, работа, прибиране вкъщи, вечеря, почивка, сън... И така отново. В кръг. Ден след ден. Година след година. Защо? За какво?
Много хора не знаят отговорите на тези въпроси. Те нямат време – трябва да въртят колелото. Това е целта им. Не случайно ви идва на ума изразът „порочен кръг“, но вероятно се страхувате да спрете и да слезете. Защото не желаете да погледнете на живота по начин, който може и да не ви зарадва окото в началото.
Не ви е интересно сам със себе си
Скучно ви е със себе си и правите всичко възможно никога да не оставате сам. За да не чувате вътрешния си глас. Най-ужасното нещо е мълчанието. Много хора веднага след като се приберат вкъщи, без значение какво правят, включват я телевизора, я радиото. Само и само да не останат насаме с мислите си.
Не сте склонни към самоанализ и самокритика
Да, хвалете се и се ласкайте! Това винаги е приятно. Но конструктивна критика? Дори не знаете какво е. Тя представлява здравословна, дългосрочна връзка със самия себе си. Но кога да стане, като сте вечно заети да бягате и да се криете? Така е много по-лесно.
Не харесвате как изглеждате
Вие сте лоша майка, слаб служител, незначителен приятел, грозна жена, дори дебела. Тук, разбира се, можем да говорим за ниско самочувствие. Всъщност, ако не се харесвате, значи постоянно се опитвате да избягате от себе си и отказвате да се приемете. Отказвате да осъзнаете кой сте всъщност.
Започнете с общуването със себе си. Нужно ви е да започнете вътрешен диалог. Само по този начин ще чуете и разберете истинските си чувства и желания и ще намерите начин да ги удовлетворите адекватно.
Седнете и поговорете със себе си, за да разберете какво се е случило, по какви причини, какви са изводите, които ще ви помагат занапред, как ще се придържате към тях и най-важното: как ще продължите напред?
И ако е нужно да се преместите – добре! Но това няма да е бягство от миналото, а пътуване към бъдещето. Има разлика, нали?
Подгответе се за моментите, когато няма да е лесно, весело и удобно. Не сте свикнали да се грижите за себе си, защото никога не сте го правили. Когато започнете да си задавате неудобни въпроси, не винаги ще бъде лесно да намерите честен отоговор. Но най-важното е да си отговорите на въпросите: кое не е правилно; как искате да бъде; как да го постигнете?
Ако често си задавате тези три въпроса, ще прекратите бягството от себе си. Обратното пътуване ще започне – пътуването към себе си. Приятно пътешествие!
И помнете – когато променяме съзнанието си, променяме целия свят!
Автор: Олеся Богуцкая
Източник: econet.ru
Изображение: Not to be Reproduced, 1937, by René François Ghislain Magritte
