За човека правотата е по-скъпа от отношенията, спокойствието, щастието, любовта, парите, нервите, здравето

Първичен инстинкт

Мислите си, че първичният инстинкт на съвременния човек е хранителният? Или половият? Грешите. Първичният инстинкт на човека е да бъде прав. При това още от детството му. Защо е така? Трудно е да се каже. Може би защото от ранно детство са ни учили на следното: “Трябва да имаш свое мнение”, “Трябва да защитаваш гледната си точка”, “Трябва да умееш да отстояваш себе си” и т.н. Освен това да бъдеш прав – това е функция на нашия разум. Той не може да функционира по друг начин. Или той е прав, или го няма.

“Странно е устроен светът: въпреки че всички сме несъгласни един с друг всеки от нас винаги е прав.” ~ Логън СМИТ

Вероятно нашият стремеж да бъдем винаги прави идва още от дълбока древност. И между другото съществуват множество прекрасни начини да докажеш на самия себе си своята състоятелност. Можеш да учиш, да печелиш пари, да спортуваш, да твориш, да станеш известен, страхотен, предпочитан пред останалите, уважаван и т.н. Тоест можеш да постигнеш конкретни, напълно осезаеми резултати в живота си и да им се наслаждаваш. Но това изисква големи усилия.

Затова много по-популярен е друг алтернативен метод за подхранване на самолюбието, който ти помага да се убедиш, че не си посредствен човек, че винаги си прав. Всички хора прибягват до този метод. Накратко той може да бъде описан по следния начин: “Искам винаги да бъда прав. Каквото и да ми коства това”.

Това е основна потребност, която има много нюанси. Тук ще опишем онези начини, с помощта на които хората тровят ежедневието, нервите, здравето, отношенията и много други неща в своя живот в стремежа си да докажат своята правота.

Какво означава ДА СИ ПРАВ?

Нашето право е нашето Его, нашата Уникалност. Това е нашата най-важна (както ние смятаме), скъпа и заедно с това уязвима част. Ние защитаваме Егото си по всички възможни и невъзможни начини. Нашето право е в нашите убеждения, нашия мироглед, нашите картинки. Обичаме се, когато сме прави. Да бъдеш прав, значи да си най-добрият от всички! Да бъдеш прав, значи, че СЪЩЕСТВУВАШ! Да се окажеш прав, значи да се окажеш в безопасност, да бъдеш победител. Този, който е прав, сякаш е по-висок, по-умен, сякаш владее ситуацията. А когато си по-висок от другия, си достоен за собственото си уважение. Вече си нещо. 

“На нас не ни стига да сме прави, необходимо ни е да докажем, че другите грешат.” ~ Уилям ХАЗЛИТ

Да се окаже, че грешиш – това е най-страшното нещо за нашето Его. Това е все едно да бъдеш смазан, все едно да загубиш, все едно да умреш. Между другото, на някои хора наистина им е по- лесно да умрат, отколкото да приемат, че грешат.

Кога човек би желал да бъде прав?

1. Човек би желал да бъде прав в отношенията си с другите хора. Особено със своите близки. Иска ви се хората да възприемат нещата така, както ги възприемате вие. Искате хората да ви възприемат така, както вие бихте желали да се представите. И ако тези хора не разбират, че сте прави, вие се стремите всячески да им го докажете, докато те най-накрая не приемат вашето мнение. И не се съгласят. Ако хората се инатят, ги пращате по дяволите или на друго място, а вие оставате сам с правотата си. Например мъж и жена живеят като семейство, но после се развеждат. Какво се е случило? Просто всеки е предпочел своята правота и е останал с нея. Може да се чувства неудовлетворен, самотен, нещастен, обиден, НО ТОЙ Е ПРАВ!

2. Човек иска да бъде прав по отношение на своите убеждения, възгледите си за живота. Тоест във всеки от нас е заложена потребността нашите очаквания да бъдат потвърдени, да се убедим, че мислите и догадките ни са били правилни. При това, което е интересно, човек иска да се убеди, че е прав дори в най-лошите си очаквания! При това с маниакална настойчивост. И той се убеждава (подозирах, че ще ме уволнят от работа, и наистина ме уволниха!). Особено ни е приятно, когато се убеждаваме, че оценките ни по отношение на конкретни хора или обстоятелства са се оказали верни. А ние непременно се убеждаваме в това, защото Вселената е добра и ни дава това, което наистина желаем. А ако нашето истинско желание е да бъдем прави, за каквото и да става въпрос, то ще бъде удовлетворено! Например някаква добра, праведна жена смята, че съпругът й е безсърдечен негодник. Това автоматично означава, че тя иска да се окаже права. Както се казва, който търси – намира. И ето, след известно време тя се убеждава в правотата си, тъй като след известно време мъжът й наистина започва да й показва рогата си. Друга жена смята, че всички мъже са негодници и изроди, а нея никой не може да я оцени. Това автоматично означава, че тя иска да се окаже права по този въпрос. Тя съвсем скоро ще се убеди в това, тъй като от всички мъже тя ще избира именно негодниците и изродите (по-точно те може би няма да са нито добри, нито лоши, но по отношение на нея ще проявят негативния си характер).

Още един пример. Някакъв мъж е убеден, че само той е умен, а всички останали са глупаци и никой не го разбира. И той автоматично желае да докаже, че е прав. В скоро време неговото желание ще бъде удовлетворено. Друг мъж смята, че “с каквото и да се захване в този живот, винаги ще печели парите си с много мъки и никога няма да бъде добре материално”. Разбира се, че той подсъзнателно иска да докаже, че е прав. Дори да се бие с юмрук в гърдите, че ще се радва, ако се окаже, че не е прав. И той ще направи всичко възможно, за да си остане без пари. Но за сметка на това – прав!

3. Човек иска да бъде прав в постъпките си. Дори да е сторил какви ли не грешки в живота си, той никога няма да признае, че това са били грешки. Нещо повече, той ще продължи да прави тези грешки. Ако престане да ги прави, означава да признае поражението си, да признае, че не е бил прав – това просто няма да стане никога!

Да бъдеш прав – това е скъпо удоволствие! Работата е там, че когато човек се окаже прав в догадките, убежденията и принципите си, той получава пристъп на удоволствие, често несъзнателно. Това е удоволствието на детектива, намерил улики, доказващи вината на престъпника. Колко сладко е да кажеш:

• Виждаш ли? Нали ти казвах?!

• Предчувствах го това!

• Бях прав(а)!

• Ако тогава ме беше послушал(а)...

Когато жената поучава мъжа си, който шофира: “Карай по-спокойно, ще катастрофираме...”, на нея всъщност не й трябва мъж, който да кара бавно, като стара костенурка. Тъй като в случай на катастрофа тя не би могла тържествено да заяви: “Виждаш ли, нали ти казвах!”. Да се лиши от този сладък миг – за нищо на света!

Когато жената напътства детето си: “Стига си гледал телевизия, утре имаш контролно, ще ми донесеш някоя двойка!!!”, повярвайте - на нея не й трябва дете, което утре може да получи отлична оценка. Защото ако утре то получи каквато и да е оценка, освен двойка, всичките й поучения на тема “Знанието е сила” ще рухнат като прогнил стълб.

В каквото и да пожелаете да се убедите, Вселената винаги ще ви се притече на помощ. И ще изпитате удоволствие, констатирайки най-важния факт в живота си: “Бях прав!!!”

Да направим ли извод? Той е много прост:

За човека правотата е по-скъпа от отношенията, спокойствието, щастието, любовта, парите, нервите, здравето. Понякога правотата е по-скъпа от успеха. Понякога е по-скъпа от живота. При това с течение на времето, като всеки ценен предмет, правотата става все по-скъпа.

Отначало за правотата си ще пожертвате добрите отношения с близкия човек. После за нея може би ще пожертвате изобщо отношенията си с този човек, тоест може да се разделите, но за сметка на това вие ще бъдете прави! Хората, които са хронично прави за всичко, по правило са самотни, никой не ги разбира, никой не ги обича. Затова правотата започва да ни коства нерви, спокоен сън, здраве, може би пари, работата. Е, в редки случаи правотата може да ни коства дори живота. Да умрем прави – какво по-благородно от това?

Обърнете внимание на самотните хора. Тоест на онези, чиито приятели и роднини поради някакви причини са престанали да контактуват с тях и чиито колеги предпочитат да общуват с тях колкото е възможно по-малко. Това са хора, които във всяко едно отношение са прави. Те са избрали да бъдат прави и да отстояват правотата си. Голяма работа, че са самотни, че няма с кого да поприказват. Но затова пък са прави!

Има хора, които са останали без никакви пари. И дори не правят опити да припечелят нещо. Но за сметка на това са прави, че парите се разпределят неправилно. Или че те не са достойни да имат пари. Или за това, че парите са “мръсни”, а те са “чисти” хора. И собствената им правота е по-скъпа от парите, повярвайте ми. Дори ако им предложите да направят нещо, за да имат повече пари, те ще се откажат! Те имат нещо по-добро.

Има хора, които са хронично обидени. На всички и на всичко. Но затова пък са прави. Има хора, хронично болни от всички неизлечими болести, умножени по неизучените от науката диагнози. Но затова пък са прави! Те са прави, че животът е несправедлив, че никой не може да им помогне, че болестта им е неизлечима и т.н.

Има автори на гениални (според тях самите) книги, които никой не чете. Има хора, направили уникални (според тях самите) открития и изобретения, които неизвестно защо се оказват ненужни никому. Има талантливи художници, чиито картини с години събират прах в галерията, но неизвестно защо никой не иска да ги купи. Всички тези хора са ПРАВИ! Те са прави, че глупавите хора не могат да оценят техните творби. Те са прави, че светът не се нуждае от “истинско изкуство”, че “тържествува бездарността” и “истинският талант не може да пробие”. Те са ПРАВИ! Това е наградата, която те получават за труда и таланта си. И заради тази награда те никога нищо няма да променят.

Правотата и оправданието са братя близнаци. Думите ПРАВОТА и ОПРАВДАНИЕ имат общ корен – ПРАВ.

Защо според вас човек се оправдава толкова често?

• Той се оправдава, когато е допуснал грешка,

• Той се оправдава, когато не изпълнява своите задължения,

• Той се оправдава, когато подвежда други хора,

• Той се оправдава, когато не постига нужните резултати.

Да се оправдаеш – значи да се окажеш ПРАВ, независимо от всичко и въпреки всичко. А когато си прав, всичко останало няма значение. Всички хора, които не са постигнали успех в нищо или са се провалили в нещо, си имат готово оправдание. Можете да изпитате това върху себе си. Затова:

Не е задължително да успееш – но си длъжен да се оправдаеш! А щом има толкова лек начин да се живее, необходимо ли е да се напрягате? Можете просто да си измислите версия защо не сте успели – и край! Вече сте прави!

От: “Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки”, Юлия Свияш, изд. Софтпрес
Снимка: Юлия Свияш - Info-Hit