„Аз не принадлежа на един отиващ си свят. Аз съм носителят на една истина, която не умира.” Това заявява колумбийският консервативен философ, мислител, моралист и провокатор. Неговото верую се излива в няколко безмилостни тома с афоризми, чийто антимодернистки патос разобличава безпътиците на духа, съблазънта на съвременния свят, лъжовността на демокрацията, загубата на Бога.
Истините кацат, но не вият гнезда.
Само доброто и красивото не се нуждаят от граници. Нищо не е прекалено красиво или прекалено добро.
В епохата на аристокрацията онова, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията онова, което няма цена, няма стойност.
Да изслушаш ближния си, е едно от най-мъчителните задължения на милосърдието.
Ценността е това, което волята утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.
Всяка епоха завършва с маскарад.
Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.
Духът расте навътре.
Да възпиташ човека, означава да осуетиш “свободната реализация на личността му”.
Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.
Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.
Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.
Да бъдеш реакционер означава да проумееш, че човекът е проблем, за който няма човешко решение.
Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.
Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.
Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване - освен произведението на изкуството.
Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.
Умният човек не живее никога в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.
Хиляда са истините, само една грешката.
Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите, вместо със собствената си невинност.
Да имаш право, е още една причина в повече, за да нямаш успех.
Всички доказателства, подобно на всички сбъднати мечти, разочароват. Несигурността е най-добрият климат за душата.
Нашият век затъва бавно в едно тресавище от сперма и лайна. Ако искат да разнищят актуалните събития, историците на бъдещето ще трябва да си сложат ръкавици.
Светът на техниката се противопоставя не на света на духа, а на света на божията благодат.
Няма отговор, който да е по-умен от въпроса, който предизвиква.
Една ръка, която не умее да гали, не може да пише.
Да се греши е човешко, да се лъже - демократично.
Глупакът губи надеждите си, но никога илюзиите си.
Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.
Нищото е сянката на Бога.
Снимка: Nicolás Gómez Dávila
