(„The last tango” by Juarez Machado, born 1941 in Joinville, Santa Catarina, Brazil)
Характерните белези на обезличената жена
Псевдоними: красива кукла, расово животно, нежна гълъбица, прищявка за една нощ, жена-мечта, ефирно създание, безстрастна като статуя, загадъчна и излъчваща нега, красиво животно, отмора за воина... и т. н.
Местожителство: основно в Западна Европа и в Америка.
Копия: в киното, списанията, романите. Сред певиците, телевизионните говорителки, актрисите. Среща се по приеми, в бизнеса, на улицата. Масовата поезия се занимава предимно с този тип жени. Откриваме я и в ролята на бизнес-секретарка или на „интимна приятелка". В уестърните е сладострастно облегната на бара на заведенията. Често изпълнява ролята на любимата шпионка на телевизионните зрители. Телевизионна версия на шеф на банда, довеждаща мъжете почти до хипнотично състояние.
Отличителни белези: някои изрусени кинозвезди са живи легенди. Много от тях, с тъмни коси и притежаващи собствена личност, са били „преправени", подложени на пълна трансформация до пълното им действително или привидно обезличаване и оглупяване. В някои случаи имаме така наречената жена-дете, ефирна и крехка. В други - жена-статуя, скована и самовлюбена.
Очи: обикновено сини или зелени. В някои случаи изкуствено издължени като на азиатките; тази форма е особено ценена. Погледът е задължително загадъчен, леко премрежен. Клепачите са гримирани във всевъзможни нюанси според модата на момента.
Усмивка: детска или полуусмивка.
Мимика и реч: безцветна и куха. Обикновено страшно оскъдна и еднообразна. Жената напомня на водорасло, което понякога се раздвижва, но веднага след това възвръща каменната си неподвижност. Ту е по детски непринудена, ту скована и блокирана. Често изглежда ефирна, преструва се несъзнателно. Сянка, мъгла, необособено същество.
Подвидове: срещат се с милиони във всеки град, на всеки плаж. Обикновено много младички. Призрачни, с отпусната походка. С безжизнени, безрадостни, напълно безизразни лица. Тотално безразличие, пълна невъзможност да се установи контакт. Не са в състояние да общуват. Плашат мъжете и непринудените жени. Напомнят млади шизофренички.
Заслепените мъже - 4 симптома
1. Всеки ден някой мъж напуска семейството си заради една от тези жени. Било в действията си: съпрузи изоставят съпруги, деца, дом и дори служебно положение. Никой не е в състояние да разбере причината. Най-малко самият мъж. Било в мислите си: мъжете предъвкват безкрайни мечти, във въображението им се раждат цели романи, утопични сценарии на тема „Ах, ако ми падне такава жена!"
Никога не става дума за любов, за привързаност, за обич, нито за истинска нежност. Тези мъже ви говорят за „хипнотизиране". Този тип жени ги преследват в мислите им. Повечето мъже ги сънуват, без да го съзнават. Случва се дори „да започнат живота си отново" с такава жена, на скрито място, анонимно.
Няма глупост, подлост или мръсотия, към която този тип жена да не е в състояние да тласне мъжа. След като го пипне в капана си, тя иска всичко: пари, разорение, провал, безчестие. Тогава присъстваме на невероятно представление с главен герой богат като Крез бизнесмен, който изчезва с една „изрусена", която скоро се оказва с ненаситен апетит за диаманти и за мъжки личности. Защото мъжът е забравил, че общото обезличаване на жената е само привидно, което не й пречи да запази същността си, още по-опасна, защото е потайна. Мъжът се оставя не само да му ограбят парите, но и Аза. Бихме казали дори, че сам си го търси... Понякога нещата не са толкова трагични. Създава се двойка, в която мъжът се обезличава. Често пъти двойката се разпада и от това съжителство личността на мъжа излиза по-уязвена, отколкото е била в началото на подобна връзка.
Определен тип мъже превъзнасят и същевременно ненавиждат този тип жени. Всъщност обичат само себе си - заради деловитостта си - и се ненавиждат - заради ужасяващата бедност на вътрешния си живот. Можем да се запитаме тогава: не олицетворява ли точно тази оезлична и изрусена жена скрития образ именно на този тип мъже? Дали тя не е той?
Отличителни белези на този тип мъже
Местожителство: главно Европа и Америка.
Характеристика: цени само материалното, видимия резултат, външния успех. Вярва единствено в ефикасността, в печалбата, в работата без нито миг отдих, защото в нея бяга от самия себе си. Дал е обет за продуктивност и за доходност. За такъв мъж в Америка казват: „Струва еди-колко си долара..." Това е мъж, у когото символът на Героя се е изродил в символ на Всесилния богаташ. Към тази категория спадат и мъжете с хипертрофиран интелект и логика. Тези, които олицетворяват абстрактното мъдруване. Фанатиците на интелекта. Чистите технократи.
Вътрешно тези мъже са точно обратното на това, което са външно. Всъщност един мъж е това, което е неговата афективност. В нашия случай - нещо прекалено дребно. От друга страна, „изрусената", обезличена жена отговаря точка по точка на душевността на тези мъже. Тоест тя е обратното на това, което те изглеждат външно, и точното копие на това, което са в действителност.
Серийното производство на „обезцветената" жена
Как са успели мъжете да изфабрикуват толкова обезцветени жени? Никак не е трудно за разбиране. Тези финансово силни мъже, членове на индустриални, технократични общества, действащи единствено чрез хипертрофирания си разум, представляват диктаторската прослойка при американизираните народи. От една страна, индустрията е наводнила пазара с козметика, с безброй химически препарати. От друга, рекламата, киното, модните списания тиражират образа на „изключително женствената жена", която всъщност е още в зародиш. Така се е получил образът на жената-водорасло.
Нужен е само един поглед край нас, на улицата, на екрана, и брюнетката с един замах се превръща във фалшива блондинка (нюансите стигат почти до пълното избелване). Защо? Заради модата ли? Не. Защото в дъното на душите си ужасно се страхуват да не останат незабелязани, да се обрекат на самота, да бъдат изоставени. Те знаят, че в нашето общество самотната, незабележима жена е никой, тя просто не съществува. Други приемат обезличаването от инфантилност. Защото инфантилността няма възраст, също както няма възраст желанието да се харесаш на всяка цена. По този начин мъжкото търсене е задоволено по един несъзнавано покорен начин.
А тъмнокосите жени?
Защо преобладаващата част от „активните" жени (които ръководят диспути, предприятия, дори министерства) са тъмнокоси? Ако се вгледаме по-внимателно в телевизионните и в обществените дебати, ще установим, че 98 процента от жените са тъмнокоси.
Защо? Не зная. Изглеждат по-силни, по-смели, не така агресивни като русокосите (имам предвид естествено, а не индустриално русите жени). Тъмнокосите сякаш са повече „андрогини" и може би поради това не са с толкова подчертано женски реакции. Установено е, че са по-истински учтиви и състрадателни, по-малко заядливи и нападателни.
Тъмнокосите жени? Вероятно произхождат от южняшки родове, в които майката е имала първенстваща роля. Кралици и господарки на дома, тези жени са посрещали мъжа, завърнал се у дома, след като е подсигурил прехраната на семейството.
Те не изглеждат жестоки, каквито обикновено са русокосите. В очите им свети игриво пламъче. Развеселени, те като че ли си мислят за мъжете: ,,Обичам ви въпреки глупостите, лудориите и грешките ви." И като че ли ги чуваме да си казват наум: „Проклети дечурлига."
Наблюдавайки мъжете по време на дебати, ги виждаме как реагират като момченца под погледа на строга и доброжелателна майка.
Нещата изцяло се обръщат с главата надолу при русокосите. Тонът е по-остър. Те са по-малко самоуверени. Нападат, хитруват, хапят с усмивка. Дали са по-слаби физически и поради това се чувстват по-уязвими? С по-слабо майчинско чувство, което ги прави по-прелъстителни, по-жадни за мъжки завоевания?
При всички дебати оставаме с впечатлението, че мъжете ги смятат за по-опасни и бързат да контраатакуват. Или пък се опитват да ги обезвредят със съмнителни ласкателства и комплименти.
За тези мъже брюнетката е символ на действие, на твърдост, на огън. Възприемат я повече като мъж, отколкото като жена. Същите тези мъже свързват блондинката с инертност, нежност, покой, мечта, вода. Един мъж отговори „душа", което е много съществено. Друг направи връзка с актриса, а жената бе тъмнокоса. Както милиони други и тя се превърна в „обезцветена" жена не за да следва модата, както може да си помислим, а за да олицетворява несъзнавано „душата" на модерните държави.
Душата на даден народ винаги се изобразява като жена. Ето защо, ако душата на индустриализиралите страни е „ обезцветена ", безвкусна и безлична, можем да очакваме, че и жените, символизиращи тази душа, са такива. Резултатът е точно такъв. Преживяваме изцяло явлението на „обезцветените" и обезличени жени, често напомнящи мъртви води.
Модерна емблема
Прогнозата е безпощадна, математически точна.
а) щом душата на даден народ винаги е символизираш от жена;
б) щом обезцветената жена е характерна за обезличените народи;
в) неминуемо един ден обезцветената жена ще символизира индустриално развитите държави.
Ще стигнем ли дотам отново да извайваме статуята на Свободата или бюста на Мариана? Ще ги ли лишим ли от енергичните им изражения на Минерви, за да ги заменим с безизразната физиономия на някоя изрусена и обезличена жена?
Някога, в старите времена, често срещани бяха имена, изчезнали в наши дни, но сами по себе си достатъчно красноречиви и характерни за истински дейната жена: Констанс, Шарите, Патианс, Прюданс, Клеманс. (Постоянство. Милосърдие. Търпение. Предпазливост. Милост. Имената са буквален превод от френски.)
С времето тези имена изчезнаха; качествата им трябва да бъдат преоткрити.
Те ще станат прицел на присмех от страна на анти-жените; тези, които насила бяха впримчени в мъжкия свят, за да изгубят в него изконната си същност. Тези, които изгубиха всичко, дори и собственото си лице, и които, едва осемнадесетгодишни, пристъпват безразлични като призраци. Тези, у които вътрешната сила, прозорливото търпение и случайното избухване са се превърнали във вътрешна анемичност или в агресивно скърцане със зъби.
Казват „супермъж", никога „супержена". Защото по дефиниция жената е, нея просто я има. Докато мъжът непрекъснато се стреми да се създава, частица по частица.
Жената знае, че реалният живот не е животът на мига, на цифрите и на трескавата възбуда, а животът на трайното, на тишината и на творчеството.
Избрано от „Жената и нейната дълбинна психология”, Пиер Дако, изд Колибри
Картина: „The last tango” by Juarez Machado (born 1941 in Joinville, Santa Catarina, Brazil)
