("Echo and Narcissus", 1903, John William Waterhouse)

Как най-смъртоносното оръжие на нарцисиста създава химия с емпата

Обикновено нарцисистите нямат съвест, така че да се борите с тях е като да отивате с нож на престрелка. Те смятат, че жестокостта и тормозът над околните са тяхно свещено право и затова лесно раняват човек, който има съвест, тъй като то той обикновено се чувства виновен, че изобщо е отвърнал на атаките им.

Вината кара емпата да се чувства отговорен за случилото се и да се съмнява в себе си, което от своя страна го кара да се предаде и даде право на нарцисиста.

Как би могло да се води честна борба?

Най-ефективният начин е да разберем кое е най-смъртоносното оръжие на нарцисиста – проективната идентификация, и да го обезоръжим.

Наистина е удивително колко несправедлив, подъл и злонамерен може да бъде нарцисистът, а също и колко рядко се разкайва за това. За него е толкова лесно да изкриви, да пречупи реалността и проектирайки своите недостатъци върху околните, да възприеме една паралелна реалност, в която той е освободен от всякаква отговорност, като едновременно проектира вината си върху другите.

Несъзнателните защитни механизми функционират като силово поле около егото му, спестявайки му дълбоко и искрено чувство на разкаяние, прозрение, самоанализ и самоосъзнаване. Така той или тя чувства, че никога не греши.

Когато са притиснати до стената, нарцисистите могат да се престорят, че чувстват искрени угризения. Но обикновено това е трик, с който целят да си възвърнат доверието на човека, когото манипулират.

Освен това, преструвайки се на жертва, вменяват още повече вина в другия, което им помага да го манипулират.

Проективната идентификация е най-мощният психологически механизъм в арсенала на нарцисиста. Именно тя създава токсичната химия, която психологически свързва емпата с нарцисиста.

Проекцията, която е първият компонент, е психоаналитичен термин, използван за описване на несъзнателния процес на изтласкване на собствените нетърпими качества и приписването им на някой друг. Например човек, който рутинно действа грубо, нарича друг човек груб. Този човек се плаши да разпознае това качество в себе си и затова го вижда в някой друг. 

Обикновено когато човек твърде много се страхува от това, което ще види, ако погледне себе си по-задълбочено, обича да проектира собствените си негативни качества върху другите. Нарцисистите са хора, които не желаят да погледнат себе си честно и задълбочено, защото това, което ще видят, ще ги свали от пиедестала, на който сами са се поставили.

Нарцисистите използват защитния механизъм – проекция, - непрекъснато. Например, при семейно консултиране, често чувам нарцисистът във връзката „да диагностицира“ своя партньор като нарцисист.

Идентификацията е вторият компонент и той вече е работа на емпата. Тук идва неговата роля. Достъпът на емпата до по-дълбоки емоции като прозрение, самоанализ, дълбоко разкаяние, самопознание и съпричастност, автоматично го поставя в позицията на по-беззащитния.

Повечето от тези емпатични способности карат егото да изпитва дълбока болка, така че такъв човек има по-силно его. Силното его изисква по-малко защитни механизми. 

В резултат на „отвореното сърце“ на емпата, той неволно абсорбира проекциите на нарцисиста и несъзнателно ги идентифицира като свои собствени.

Когато нарцисистът проектира качествата, от които се срамува върху емпата, емпатът моментално чувства срам, незначителност, некомпетентност и всичко това, което нарцисистът е целял да го накара да изпитва.

Това предизвиква огромно съмнение емпата. Изведнъж той или тя се оказват уязвими и започват да вярват на всички ужасии, в които ги обвинява нарцисистът. В крайна сметка, се убеждават, че те предизвикват проблемите във връзката, така че решават да успокоят нарцисиста и да му предоставят целия контрол.

Нарцисистът се възползва от силата си, за да засили тактиката си, за да изолира емпата от околните, за да предизвика конфликти с приятелите, семейството и в работата на емпата.

Усещането на емпата за самия себе си бавно ерозира, а системата му за подпомагане /близките и приятелите/ изчезва. Започва да се чувства зависим от нарцисиста, уловен в смъртоносния цикъл на проективната идентификация.

Разрушаването на веригата на проективната идентификация изисква от емпата да осъзнае тази несъзнателна динамика. Щом коварният психологически механизъм е осветен, знанието на емпата го предпазва от това да вярва на изкривената представа на нарцисиста за него.

След като възстанови усещането за себе си, емпатът си възвръща силата на постави граници на нарцисиста и да отстоява своята независимост. След като установи дистанция във връзката, той или тя вече е в безопасност от проекциите на нарцисиста.

Всеки човек, който е във връзка с нарцисист, трябва да знае, че всеки път, когато нарцисистът го обвинява в нещо, всъщност говори за себе си. Информацията, която ви предоставя, докато ви обвинява, може да ви помогне да го опознаете по-добре. Много по-добре, отколкото той самият се познава.

Разбира се, когато нарцисистът изгуби контрола си върху емпата, той ще напусне връзката. Възможно е да се опита да възвърне позициите си, но ако види, че емпатът вече отказва да бъде манипулиран, няма да има друг избор, освен да си тръгне, за да търси нова жертва.

Автор: д-р Ерин Ленард

Източник: Psychology Today
Картина (заглавна): "Narcissus Gazing at His Reflection", Dirck van Baburen - wikipedia