Невроза и недъзи в духовния живот

Дмитрий Александрович Авдеев е психиатър, психотерапевт, медицински психолог, кандидат на медицинските науки, директор на Психотерапевтичния център при Обществения фонд за социална безопасност, консултант при душепастирския център на името на св. Йоан Кронщадски. Многогодишната му научна практика е посветена на разработването на принципите на православното медицинско-психологическо душегрижие.

Sorrowing old man ("At Eternity's Gate"), 1890 ~ Vincent Willem van Gogh

Един от възгледите върху проблема за възникване на неврозата изтъква като корени на страданието: духовната слепота, игнорирането на духовните потребности и безбожието. "Нарастващият неудържимо ръст на неврозите в ХХ век е породен не само от стреса и научно-техническия прогрес с неговата информационна натовареност (както твърдят повечето специалисти), но преди всичко на "прогреса" на общочовешкото грехопадение. Не за първи път човешката история е наситена с войни и природни бедствия като наводнения и суша. Затова е трудно да направим съпоставка и да изтъкваме в каква степен нашето време е по-тревожно и по-неспокойно от епохата на царуването на Иван Грозни, например. Основна причина неврозата да се превърне в особено остър проблем на съвремието е нарастващото безверие, загубата на човешкия духовен фундамент, а с него на истинския смисъл на живота." (В. К. Невярович)

Оказва се, че неврозата се дължи не само на стреса и неприятностите, а преди всичко разкрива дълбинно разстройство на личността.

Свети Теофан Затворник говори за човека, който не е в състояние да контролира действащи извън него сили: "Разумът е така помътен, мечтателен и отвлечен, понеже не се направлява от сърцето и не се контролира от волята; в резултат на това волята става своенравна и безсърдечна, защото не слуша разума и не се вглежда в сърцето; сърцето неудържимо, сляпо и лениво, защото не следва указанията на разума и не се отрезвява от силата на волята. Но освен че тези сили не си оказват взаимна помощ, те са поели във враждебни едно на друго направления, едната отрича другата, сякаш я поглъща и снижава..."

Грехът като корен на всяко зло е близък на невротичното разстройство. Извършвайки се в дълбините на човешкия дух, той възбужда страстите, дезорганизира волята, извежда извън контрола на съзнанието емоциите и въображението. Затова светият отец посочва, че "вътрешният свят на човека-грешник е изпълнен със самовластие, безпорядък и разрушение".

Св. Теофан Затворник акцентира на това, че "естественото отношение на съставните части на човека трябва да бъде подчинено на закона на йерархията: по-малкото се подчинява на по-голямото, по-слабото на по-силното; тялото трябва да се подчинява на душата, душата на духа, а на духа е свойствено да пребивава в Бога. Човек трябва да пребивава у Бога с цялото си същество и съзнание. При това своята сила над душата духът черпи от Бога, силата на душата над тялото зависи от изпълващия я дух. Отпадането от Бога поражда объркване в целия състав на човека: духът се отделя от Бога, загубва своята сила и се подчинява на душата, а душата, като престава да се издига към духа, се подчинява на тялото. Човекът с цялото си същество и съзнание потъва в чувствеността".

Професор Д. Е. Мелихов смята, че в основата на много психически разстройства стои коренът на всички грехове гордостта. Неврозата в този смисъл не е изключение. Установено е, че това заболяване се развива във вид на конфликт на личността със самата себе си (интрапсихичен конфликт) или с другите хора (интерпсихичен). Неврозата е сблъсък между желаното и действителността. Колкото по-мощен е този конфликт, толкова по-остро протича болестта. "Вярата включва и смирение", говори св. Варсануфий Велики. Демонът говори на св. Макарий Велики: "Ти постиш, аз съвсем няма да ям; ти спиш малко, а аз съвсем не спя, но ти можеш да се смириш пред другите, а аз не мога да се смиря дори пред Бога. Със смирението си ти ме побеждаваш!"

***

В лекарската практика много често може да се срещне следният случай. Жена, страдаща от една от формите на невроза, многократно повтаряла: "Докторе, омръзна ми да боледувам и искам да се излекувам на всяка цена. За какъв конфликт между желано и действително може да става въпрос?"

Моят отговор обикновено е следният: "Господ вижда твоята скръб и ако не бързаме да променяме моментното положение на нещата, то ще стане Неговата свята воля и така ще се изцерите."

В този смисъл трябва да се следва примерът на светците за отношение към неприятностите, които ги сполетявали (болест, скръб). Те благодарели на Бога и казвали: "Поради греховете ми е". А в нашия случай  искаме изцеление на всяка цена! Именно в това е конфликтът между желаното и действителното.

Да се лекуваме, разбира се, трябва и е нужно. Но по-важно е да се смириш пред постигналите те страдания, да ги приемеш с благодарност към Бога. Господ не забравя и никога не ни изпитва свръх силите. Същото ни уверява и св. ап. Павел: "Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1Кор. 10:13). Затова се успокойте и не се отчайвайте.

Неврозата е духовна болест. Справедливо е наричана понякога скрита форма на страстта. Грехът е духовната почва за възникване на невроза. В по-нататъшното развитие на болестта невротичните проявления зависят от особеностите на характера, условията на живот и възпитание, неврофизиологични предпоставки, а така също различни стресове и други обстоятелства, много от които остават неизвестни.

Всичко това не може да се постави в една схема. При един човек се развива невроза, а при друг реакцията се ограничава със сътресение, но болест не възниква. Дълбинната същност на неврозата е тайна, известна само на Бога.

От времето на нашите прародители човешката природа е повредена от греха. Затова човек, страдащ от невроза, не е по-добър или по-лош от останалите. Неврозата е само частен случай на последствията от греха. Неврозата се отделя от числото на останалите психически и соматични заболявания с това, че се явява един вид фин нравствен барометър. Връзката й с духовната сфера е очевидна. И развитието на този недъг, в резултат на душевните терзания и угризения на съвестта, може да бъде стремително.

Сложността при търсене на причините за възникване на неврозата произтича от това, че голяма част учени и практици се опитват да решат този сложен проблем самостоятелно без помощта на Бога, без вярата Христова. Духовността на пациента се пренебрегва като се подменя с образованост, ерудиция или не й се отдава никакво значение. Дейността на подобен род изследвания може да се сравни с бягане в кръг. Истински плодове този труд не принася.

Много от последствията от духовното повреждане у човека, страдащ от невроза, са изтълкувани правилно. Например патологията в процеса на самопознание, "невротичния" строй на мисълта и особености в емоционалната сфера. Но винаги трябва да си даваме сметка, че тези качества най-напред са се разстроили на ниво духовност, а след това са се отразили на душевния живот на човека.

Из "Неврозы открыв глаза на причины, увидим и врача", Дмитрий Александрович Авдеев, превод Мария Иванова

Източник: pravoslavieto.com
Картини: Vincent Willem van Gogh (1853 ~ 1890)