„Всяко „искам”, „желая” е израз на претенцията за власт. Една от най-честите форми на упражняване на власт в днешно време е болестта.”
(The Imaginary Illness, 1860, painting by Honoré Daumier)
Извечният проблем ~ Власт
Ако анализираме прапроблемите на всички пациенти, ще видим, че те могат да се редуцират до една и съща тема - властта. Човекьт винаги се разболява от власт. Преди това най-често е ставало с пределна яснота, днес е изтънчено замаскирано. Но властта е и си остава винаги онова, което проваля човека. Противоположният полюс на властта е покорството. Всяко „искам”, „желая” е израз на претенцията за власт.
Една от най-честите форми на упражняване на власт в днешно време е болестта. Болестта днес гарантира на индивида безкритично пространство за несъзнателни претенции за власт. Това е и причината, защо болните в действителност не искат да се откажат от болестта си. Наистина, те яростно го отричат, като казват, че са предприели и направили всичко, за да бъдат отново здрави. Не става дума обаче за трупане на алибита. Разбира се, болният вярва, че иска да оздравее, но само затова, защото не е осъзнал мотивацията за боледуването си. Когато разбере, че трябва да избира между боледуване и отказ от власт, често пъти изборът много го затруднява.
Властта е равносилна на доминирането на егото. Тя е опит да не се подчиниш, а да изразиш волята си пред останалите. Още в Рая претенцията за власт е довела до отхапване от ябълката - да не се подчиниш на закона, а сам да разбереш какво е добро и лошо. За властта човек винаги е бил готов да заплати висока цена. За да получи власт, той охотно е сключвал договор с дявола и е продавал душата си.
Едва когато в предишни прераждания пациентът е изживял с цялата им яснота желанията си за власт, едва тогава той може да започне да ги разобличава тук и сега. Едва когато пациентът види как няколко хиляди години непрекъснато е трупал страдания, за да си осигури власт, той бавно започва да проявява готовност да разбере учението за покорството. Този подход не е интелектуален процес, а опит, натрупан в действителността. И той предизвиква преполяризацията у човека. Промяната на съзнанието се случва в настоящето и от това човек оздравява. Симптомите изчезват буквално от само себе си; ние фактически изобщо не сме ги лекували, защото те чисто и просто стават излишни.
От: „Съдбата като шанс”, Торвалд Детлефсен , изд. Кибеа
Картина: The Imaginary Illness, 1860, painting by Honoré Daumier, Philadelphia Museum of Art, wikidata.org