Хауърд Саспортас дискутира астрологията и психологията на агресията като се съсредоточава върху двете лица на Марс – като разрушителна сляпа агресия и в качеството му на утвърждаване на независимостта и индивидуалността. 

„Марс е силата, която тласка семето да покълне.” ~ Дейн РЪДИАР

Mars disarmed by Venus, 1824, Jacques-Louis David (1748-1825)

Една от първите ми учителки по астрология – Елизабет Хики в Бостън, сравняваше енергията на Марс с горящ огън. Използван правилно и на подходящи места, той е чудесен и полезен, дава светлина, топлина, уют и сила; но запален на неподходящи места или по лош начин, огънят означава бедствие. Тук е разликата между това, пламъците да изгарят дъските насред пода на хола ви, и другото положение, да горят там, където са по-контролируеми – в камината. Самият огън не е добър или лош. Точно така и самият Марс не е благ или зъл, но може да стане лош, ако се прилага неправилно. 

Агресията е вроден компонент от нашата биологична природа, също както сексуалният нагон е съществена част от инстинктите, с които сме снабдени. Предназначението на секса за човечеството очевидно е много положително – без него нямаше да ни има. Така че, защо агресията – също естествена част от биологичното ни наследство, по сходен начин да не служи на важно еволюционно предназначение? Интригуващо е, че обикновено свързват Марс и със секса, и с агресията. Астролозите винаги са го знаели, но едва наскоро науката посочи близката връзка между секса и агресията. Спомняте ли си известния доклад на Кинси, публикуван през 50-те години? Американският биолог откри близко физиологическо сходство между ядосан човек и човек в състояние на сексуална възбуда. Всъщност проучването му откри четиринадесет физиологични промени, които настъпват и при сексуалната възбуда, и при агресията, и само още четири различни. Общоизвестно е, че скарване с любимия човек може да свърши с оргазъм; възможно е и да се скарате с партньора, докато правите секс. Американската психоложка Клара Томпсън чудесно резюмира агресията: „Агресията изобщо не е непременно разрушителна. Тя произлиза от вродена склонност към растеж и овладяване на живота, която, изглежда, е характерна за всяка жива материя. Само когато тази жизнена сила бъде възпрепятствана в развитието си, тогава съставките на гняв, ярост или омраза се свързват с нея.”

Макар да се налага да опитваме да намалим отрицателните изражения на агресивна енергия, изглежда смешно и дори неблагоразумно да пробваме да се освободим изцяло от част от нашата природа, която е вродена и иска да управлява живота. Наистина, виждаме по-грозните форми на агресията навсякъде около нас във всекидневието – убиват, измъчват хора и ги подлагат на различни форми на психологическа жестокост. Марс може наистина да се изплъзне от контрол. Или агресията да се обърне навътре, нападайки собственото „аз” и тялото, и да стане допринасящ фактор за сърдечно заболяване, кожни болести, стомашни неразположения или сексуални разстройства. Ненавиждайки тези отрицателни форми на агресия, трябва да помним и да уважаваме другото лице на агресията – нашата здравословна, природно вкоренена агресия, която заслужава похвала и която не бива да отричаме, ако искаме да оцелеем.

И така, какво ни дава Марс? 

Той ни дарява с волята да развиваме повече това, което сме или което можем да станем. Когато желанието за растеж, прогрес и движение напред е блокирано (или от други части от собствената ни природа, или от други хора), то се превръща в гняв. Искаме да напреднем и сме разочаровани, ако това срещне пречки. Ядът може да се разбира като блокирано движение. 

Здравословна агресия е и положителният подтик да разберем и да овладеем външния свят; това е сила дълбоко вътре в нас, която осигурява подтика да учим нови умения. Благодарение на агресията у вас вие може да решите да посещавате курс, да прочетете книга или да кажете „не” или „да”. Ако нямахте Марс в картата си, нямаше да сте в състояние да научите нов език, да се справите със сложна рецепта или да решите заплетена математическа задача. Дори езикът ни го показва: атакуваме проблем, преодоляваме трудност, превъзмогваме пречка и ставаме господари. Бихте могли да имате много вдъхновено артистично въображение, но ако нямахте Марс в картата си, нямаше да сте способни да си поръчате платна или да отидете да си изберете четки. Марс ви кара да го правите – или както казва Дейн Ръдиар – „Марс е силата, която тласка семето да покълне.” Там, където действа Марс във вашата карта, се изявява тази форма на здравословна агресия.  

Гръцкият АРЕС 

В гръцката митология богът на войната се нарича Арес. Гърците нямали високо мнение за могъщия бог. Всъщност те го мразели. Възприеман със смес от жалост, ужас и презрение, той имал много ограничена роля – представлявал просто бог за война и нищо друго. Приравняван към сляпата смелост, кървавата ярост и касапницата, той бил смятан за кавгаджия и голям грубиян. И въпреки цялото му кръвожадно насилие обикновено го обрисували как губи повечето от битките си и как с накуцване напуска бойното поле – победен и унизен. Горкият Арес, постоянно сам се настъпва и си пречи. 

В гръцката митология Арес има двама оръженосци, които го придружават в битките или където отиде. Единият е Деймос (Страх), а другият – Фобос (Ужас). На тях са наречени луните на планетата Марс. Придружители на Арес са още Ерис (Борба), Енио (Разрушителят на градовете) и Керите, духовете на смъртта, които обичат да пият черната кръв на умиращия – наистина прекрасна банда последователи! Това са гръцките асоциации с принципа на Марс. 

Струва си да сравним Арес със сестра му Атина. Те са въвлечени в нещо като архетипно роднинско съперничество. Атина е по-скоро принципът на Везните и представлява хладния разсъдък. Тя като че ли е любимото дете на Зевс. Според легендата Атина се ражда напълно зряла от главата на Зевс. Хера (съпругата на Зевс) е толкова разярена от факта, че Зевс е създал дете без нея, че замисля да роди Арес, без да се обръща за помощ към съпруга си. Така Арес е роден като отмъщение и отплата. Той е продуктът на яростта, насъбрала се в тялото на Хера. Арес или Марс може да бъде приравнен към гнева, който трупаме у себе си и който понякога изригва неконтролируемо. 

Гръцкият корен на името Арес произхожда от дума, която означава „да се увлечеш” или „да разрушиш”. И именно такъв е Арес – той се увлича и е голям разрушител. Роберто Асаджоли – основателят на психосинтезата, дава на агресията дефиниция, сходна с природата на Арес: „Агресията е сляп импулс да се утвърждаваш, да изразяваш безразборно всички елементи от същината си, без никакво съобразяване с последствията или с другите хора.”

Понеже Марс може да се изразява по маниера на Арес, нека разгледаме по-отблизо това определение. Асаджоли казва, че агресията е „сляп импулс да се утвърждаваш”. Така че, макар и да е сляп, налице е елемент на себеутвърждаване чрез агресия. Той казва, че това е „да изразяваш всички елементи от същината си”: С други думи, то е недиференцирано и неконтролирано, тук участват едновременно тялото, чувствата и умът. Импулсът е „безразборен” – няма никакво усещане за уместния момент, подходящото място или степен. Може да се случи в ресторант или докато гледате представление – независимо дали моментът или обстановката са подходящи. Става „без никакво съобразяване с последствията” – няма усещане за степенуваност, никаква мисъл за възможната вреда за околните, когато този гняв избухне. Той е „без съобразяване с другите” – може да бъде отприщен срещу приятели или любими хора, или други индивиди, които иначе са били много любезни, верни и полезни. 

Римският Марс

Римляните смятали, че у Марс има нещо по-положително от простото изражение на сляпа, експлозивна и безразборна ярост. В техния мит ролята на Марс като бог на войната е второстепенна спрямо други функции. Не само като бог на войната, Марс е почитан като бог на земеделието и често е изобразяван в блажено доволство с кравите си на полето. Той е и богът на пролетта и растителността. За римляните Марс се свързва с плодовитостта, с растежа и израстването, с това да ставаш нещо. 
Произходът на името Марс е спорен, но то може да произлиза от корена mas, който означава „съзидателната сила”, или от корена mar – „блестя”. Наричат този бог и Марс Градивус, от grandiri, която означава „да станеш голям” и „да израснеш”. Сравнете тези подразбиращи се значения с гръцкия корен за Арес, който просто означава „да се увлечеш” или „да разрушиш”. 

Страх и Ужас са гръцките оръженосци на Арес, но римският Марс има двама много различни придружители: Хонос (Чест) и Виртус (Добродетел). Римският Марс е придружаван от честта и добродетелта. Чест е да отстояваш позициите си, да оценяваш кой си, да израснеш до онова, което си предназначен да бъдеш. Добродетел е да осъществиш съдбата си. Римляните вярвали, че тяхната съдба и истинското им предназначение е да управляват света и да му наложат своите закони. За тях себеутвърждаването е чест и добродетел, то означава да бъдат верни на онова, което смятали за своя съдба. В отрицателен смисъл, разбира се, римският Марс би могъл да се използва, за да узакони обезглавяването на врага, ако той застане на пътя на тяхното предназначение. Но в по-положителна светлина за римляните принципът на Марс означава да защитаваш това, което си, и да имаш смелостта да разгръщаш и да уважаваш истинската си природа.

Така че виждате различното разбиране за природата на Марс, парадоксалното качество на тази планета. Тя може да означава разрушителна, сляпа агресия (гръцкият Арес) или да бъде начин да утвърждавате индивидуалното си съществуване и да следвате истината на собствената си вродена същност (римският Марс). Понякога двата фактора може да са смесени. Например юношата, който се бунтува срещу родителите си, може да го прави по много противен и отблъскващ начин. Той показва положителен стремеж към независимост и автономия, но въпреки това се бунтува по безмилостен или разрушителен начин. 

От: „Динамиките на подсъзнанието. Семинари по психологическа астрология”, Лиз Грийн, Хауърд Саспортас, изд. Лара Принт
Картина: Mars disarmed by Venus, 1824, Jacques-Louis David (1748-1825), commons.wikimedia.org