Ключови стратегии за преодоляване на токсичния срам

Когато срамът започне да ни трови, той изкривява общата ни преценка за самите нас. Когато стане интензивен и продължителен, той може значително да изкриви нашата самооценка.

Всеки един човек изпитва срам в някакъв момент, но само една част от хората описват това чувство като смазващо и трудно преодолимо. Според практикуващия психолог с повече от 40-годишен стаж Бернард Голдън тази изключително силна негативна емоция обикновено се случва, когато на някой непрекъснато бива повтаряно, че е лош, тоест критикува се не поведението, а самата му личност. 

Такава непрестанна критика на личността обикновено превръща последвалите похвали или комплименти в незначителни на фона на предишните преживявания.

Има срам, който парализира и той може да накара човек да се чувства така, сякаш не заслужава добрите думи, изречени от околните. Този срам пречи на възможността да изживяваме пълноценно времето си. 

Логично е – такъв човек непрекъснато се стреми да избягва или да предотвратява ситуации, които биха могли да предизвикат тази негативна емоция, а това изисква огромни усилия и много часове. Токсичният срам пречи на желанието ни да даваме и получаваме любов, близост и спокойствие.

(Edvard Munch - Ashes, 1895)

Как се преодолява парализиращия токсичен срам

Преодоляването на това ужасно чувство изисква:

На първо място – да умеете да разпознавате автоматичния вътрешен диалог, който предизвиква мисли на несигурност и неадекватност. Внимавайте кога негативните мисли и чувства се появяват неканени в съзнанието ви и веднага им реагирайте.

На второ място е нужно да развиете състрадание към самите себе си. Не съжаление, а състрадание. Всеки човек заслужава съчувствие, включително и вие. Изградете си едно по-хуманно отношение към себе си, грешките си, провалите си и недостатъците си.

И трето – простете си. Простете на миналото си аз чувствата, мислите или действията, които не одобрявате. След като вече са ви известни всички фактори, които са ви предразположили към тях, не е нужно да се критикувате, а да си направите нужните изводи и да си простите.

Ключови стратегии за преодоляване на токсичния срам

Осъзната медитация помага за справяне с негативните емоции. Ако се научите да слушате вътрешния си глас, разпознавайки враждебните нотки, изразяващи гнева ви към собствените грешки и провали, ще се научите да „преговаряте“ с него и ще започнете да се упражнявате в един по-състрадателен вътрешен диалог, който ще заеме мястото на острия самокритичен глас.

Това дори включва култивирането на речник на опрощаване и приемане на самия себе си. Помислете си кои думи на обич и състрадание сте искали да чуете като дете и не се страхувайте да си ги кажете сами.

Те биха могли да звучат така: "Съжалявам, че те боли толкова много сега.", "По никакъв начин не си заслужил/а това, което ти се случва.", "Ти си просто човек – всеки прави грешки." и "Съвсем нормално е да се чувстваш по този начин."

Направете пък на страданието и самосъстраданието

Вместо да се опитвате всячески да избягвате ситуации, които ви карат да изпитвате срам, използвайте това време и енергия активно да разпознавате и да приемате болката, предизвикана от предишни нараняващи събития – тези, които са довели до склонността ви към отровен срам. Изисква се да постигнете мир с предишната ваша версия.

Самосъстраданието е противоположност на парализиращия срам, но това изисква търпение, усилия, последователност. Най-трудното е да погледнете в очите нещата, които подхранват чувството ви за несигурност, некомпетентност и посредственост. Срамът ви често ще пречи на тези усилия и ще ви принуждава да отхвърляте помощта и подкрепата на околните.

Но винаги имайте предвид сложната същност на токсичния срам и знайте, че справянето с него може да е огромно предизвикателство, което понякога дори изисква помощ от специалист по психично здраве.

По материал на psychologytoday.com
Картина: Edvard Munch - Ashes, 1895, commons.wikimedia.org

16460 Преглеждания