Човек се мотивира от емоциите, а не от мислите си

Психологът Борис Лемберг дълги години изследва емоционалната интелигентност у хората, а често пъти и липсата й. В книгата си „Емоционалният интелект“ той твърди, че в мотивационната сфера на човешкото същество от по-голямо значение винаги са били емоциите, а не рационалното, поради което на всеки от нас е нужно да развие способността си да идентифицира собствените си емоции и чувства, да ги разбира, използва и управлява съзнателно.

Емоциите са онези здрави, невидими нишки, които ни свързват с другите хора. Те са основата на нашата способност да разберем себе си и да изградим отношения на доверие с хората, които са ни нужни и скъпи.

Емоционалният интелект е най-значителният критерий за успеха в работата, а за онези, които се стремят към високо положение – това е най-важният фактор за лидерство и лично превъзходство.

Голямото напрежение може да попречи на способността на човека да "прочете" точно ситуацията, да чува това, което казват околните, да знае собствените си чувства и нужди, ясно да изразява мислите си и да общува с другите. Умението бързо да се успокояваме и да намаляваме напрежението ни помага да останем уравновесени, съсредоточени и да се контролираме, независимо какви проблеми възникват и колко напрегната е ситуацията.

Мислете какво изпращате и как се отнася онова, което предавате, към това, което чувствате. Ако настоявате, че всичко ви е наред, а в същото време стискате зъби и отклонявате поглед, вашето тяло ясно сигнализира противоположното – че при вас нещата изобщо не са наред.

Хуморът, смехът и играта са естествени противоотрови на житейските трудности. Те правят по-леко бремето и помагат да виждате нещо добро в ставащото и още по-добро – в бъдещето. Шегата помага да погледнете проблема от друг ъгъл, да се отнесете към него по-просто.

Добрият смях намалява стреса, повдига настроението и връща нервната система в равновесие. Веселото, игриво общуване внася оживление в отношенията.

Конфликтът и разногласията са неизбежни в отношенията. Двама души не могат да имат винаги едни и същи потребности, мнения и очаквания. Но трябва да разбирате, че това е нормално. Разрешаването на конфликта по здрав, конструктивен начин може да засили доверието между хората. Когато конфликтът не се възприема като заплаха или наказание, той обратно, води към свобода, изява на творческия потенциал и към сигурност в отношенията. 

Пресичайте конфликтите, които не могат да бъдат решени. Такива конфликти подтикват хората да продължават да спорят безкрайно. Подобен конфликт лесно може да се различи: спорът продължава и продължава, страстите се нажежават, а вие разбирате, че нищо не може да се поправи, никой никого не може да разубеди, никой не иска да бъде разубеден, целта на спора не е намиране на истината, а самият конфликт, който не може да се реши. Тогава излизайте от него. Просто прекратете спора, прекратете да доказвате, прекратете да опровергавате – направете го, дори ако не сте се съгласили с мнението на противника.

Щастливите и разочарованите допускат противоположен вид грешки. Въпреки това колкото по-щастлив или по-озлобен е човек, толкова по-ярки ще бъдат спомените му за случилото се.

Емоционалните спомени за травмиращи събития, било то автомобилна катастрофа или болезнени чувства, предизвикани от нещастна любов, отекват в паметта с особена сила. Така е, защото в тях участват различни мозъчни структури за разлика от неутралните спомени.

Когато мислим за нещо хубаво, ние се настройваме позитивно. Когато си спомняме хубави неща, засилваме положителната си настройка. Сънят играе важна роля за запазване на нашите спомени. Едно извършено неотдавна изследване показва, че бодърстването може да извика черни облаци от спомени за отрицателни и травмиращи събития. Друго изследване потвърждава, че бодърстването намалява положителните спомени. 

Сънят пази положителните спомени. Това трябва да има предвид всеки, а особено този, когото тягостните мисли за минали събития не напускат. Сънят има важно значение за обработване на напрежението, възникнало след травмиращо произшествие.

Всички знаем, че когато нещо ни тежи, трябва да споделим с някого болката си, за да ни олекне. Още Спиноза признава лечебната сила на думите и особената власт на езика над съзнанието. Във всички случаи да си изкажеш болката пред добър приятел, нает специалист или парцалена кукла, означава да я намалиш.

Преди всичко, въпреки репутацията си, зрелият мозък не само запазва много от способностите на младия, но придобива и някои нови. Възрастният мозък е способен на нещо като препрограмирате: той се адаптира към новата възраст, фактически към принципно новия етап от живота, включвайки в него безценния опит от изминалите десетилетия. На средни години съзнанието не е толкова невротично, то е по-спокойно и приспособено да различава социалните ситуации. Нещо повече: често има хора, които от средата на живота дори подобряват своите мисловни и познавателни способности.

Въпреки че повечето хора мислят, че добрата памет означава способност за извикване на спомени, в действителност добрата памет означава способност за добро учене. Човек, който има добра памет, може да формира силна асоциация при усвояването на нова информация.

Хората не престават да търсят начини да се освободят от нежелателните, отрицателни мисли. Ново проучване (Psychology Science, 2012. №12) предлага просто да скъсате тези мисли на парченца, като хартия, и да ги изхвърлите по-далеч. Изследователите са установили, че когато хората записвали мислите си върху хартия и след това изхвърляли листовете, те мислено се освобождават и от самите мисли. От друга страна, хората с по-голяма вероятност успявали да осъществят замисленото, ако първо записвали мислите си, а след това прибирали листа в джоба си.

Получените данни означават, че хората могат да разглеждат мислите си като материални, конкретни обекти. Говорим за мислите си така, като че ли можем да ги визуализираме; държим ги и ги пазим, избираме какво отношение да имаме към тях и съответно – поемаме по един или друг път. Всичко това прави мислите ни по-реални, по-жизнени, както казват учените, по-материални.

Разбира се, ако се освобождавате от мислите, като изхвърляте листовете в боклука или ги изтривате на компютъра, те в действителност не ви напускат: винаги можете да ги възстановите. Но като запишете мислите, вие ги материализирате – и тези материализирани представи се махат. Поне временно. Във всеки случай, това ви помага да не мислите за написаното и тези мисли да не се въртят в главата ви непрекъснато.

Чувствали ли сте се някога сякаш ви управляват депресията, безпокойство или гняв? Често ли действате импулсивно, правите или казвате неща, които не би трябвало да правите и да казвате, въпреки че знаете, че по-късно ще съжалявате? Случвало ли ви се е да се чувствате емоционално вцепенени? Трудно ли ви е да общувате с другите хора и да създавате сериозни връзки? Чувствате ли, че животът ви е изтъкан само от крайности и няма никакъв баланс? Ако сте отговорили поне на един от тези въпроси утвърдително, трябва да знаете, че всяко от описаните състояния е свързано с разстройство в осъзнаването на емоциите.

Нас ни мотивират емоциите, а не мислите. Ако не разбирате какво чувствате, не можете напълно да разберете собственото си поведение и съответно нито можете да управлявате емоциите и действията си, нито да разберете желанията и потребностите на другите.

Ако не се научим да управляваме стреса, няма да можем да се справяме с емоциите си. Те са непредсказуеми, ние никога не знаем какво може да предизвика емоционална реакция и когато се появява стрес, не винаги успяваме бързо да си възстановим равновесието. Затова ни трябват инструменти, с които да можем да се справяме със стреса оперативно. Развитието на емоционалния интелект в значителна степен зависи от нашата способност да премахнем стреса веднага, щом като се появи.

Гневът може да бъде и разрушителен, и укрепващ. Излизащият от контрол гняв може да буйства, излагайки на опасност самия човек и околните. Но гневът може да защити човека и да запази живота му. Гневът е емоция, която концентрира много енергия и тази енергия може да се използва, като човек се мобилизира и вдъхнови за вярно и решително действие и така да спаси ситуацията.

Тъгата може да доведе до депресия, но тя подкрепя и емоционалното изцеление. Тъгата призовава човек да се успокои, да престане да мисли за лошото, да се излекува и да се възстанови след печалното събитие.

Страхът, който напълно обзема човек, е изтощаваща и негативна емоция. Но страхът прави не само това: той активизира защитните реакции, които го защитават от външна опасност. Страхът, дълбоко вкоренил се в душата, често става причина за хронична депресия. Потискащият страх може да бъде преградата, която ни разделя от другите, но страхът също поддържа безопасността на живота, предупреждава за опасност и подтиква към защитни действия.

Като избягваме емоциите, които не ни харесват, ние се отдалечаваме и от положителните емоции. Когато се изключим от преживяванията, които предизвикват дискомфорт, ние автоматично се изключваме и от положителните преживявания. Чрез това изключване сами се отказваме от радостта и смеха, подкрепящи ни в трудни времена. Ние можем да преодолеем загубите и да изпълним сериозни задачи, само ако запазваме способността да се радваме. Тази приятна и въодушевяваща емоция винаги ни напомня, че си струва да живеем живота, който ни носи не само тъга, но и радост.

Емоциите бързо идват и си отиват, ако им го позволявате. Може би се страхувате, че ако започнете да изпитвате всички емоции, които сте избягвали, завинаги ще останете с тях. Но това не е така. Когато ние не се побъркваме от своите емоции, то рано или късно дори най-болезнените и тежки чувства утихват и губят властта си над нас. 

Ако не подхранвате емоцията със своето внимание, вие я държите под контрол. Ще забележите, че когато сте в мир с вътрешния си свят, основните емоции (и позитивни, и негативни) идват и си отиват бързо. Това означава, че в течение на деня вие виждате, чувате, познавате нещо, което веднага извиква силно ответно чувство. Но ако не сте концентрирани върху това чувство, то няма да ви обсеби и скоро други емоции ще заемат мястото му. Това е разликата от състоянието, при което вие сте съсредоточени върху една определена емоция, например скръб; ставащото само ще ви натъжи.

Тялото само ще ви подскаже какво не е наред с емоциите. Емоциите са тясно свързани с физическите усещания; когато изпитвате силно вълнение или радост, вие усещате как тялото реагира с напрежение или с лекота. Като обръщате внимание на тези физически усещания, ще можете по-добре да разберете емоциите. Например, ако всеки път, когато сте с определен човек, в устата ви загорчава, можете да си направите извода, че ви е неприятно да бъдете до него; ако при изпълнението на някакво действие ви се свива стомахът, това ви подсказва, че не искате да го правите. Естествено, и вие прекрасно знаете кой ви харесва и какво не ви допада, но дори човек със силно развит емоционален интелект е добре да се вслушва в своя организъм, защото това отново ще му напомни, че трябва да пази здравето си.

Забравете за конфликта между разума и чувството. Нека той си остане само в книгите и филмите. Емоционалната интелигентност работи като инстинкт. Когато тя е силно развита, вие ще знаете какво чувствате, без да мислите за него; и ще можете да използвате тези емоционални сигнали, за да разберете ситуацията и да започнете да действате в съответствие с нея. Целта не е някой да победи във войната между разума и чувствата, а тази война да се прекрати и да се намери баланс между двамата участници.

Източник: Борис Лемберг, „Емоционалният интелект: Как разумът общува с чувствата“, изд. Паритет
Изображения: Vitoria Duarte