За вярата в Бог
Георг Хегел (1770-1831) – създател на абсолютния идеализъм. Според Енциклопедия Британика (1997) „Хегел е последният от великите философи на модерната епоха, които са създали всеобхватни философски системи”.
(Portrait by Jakob Schlesinger, 1831)
1. В увода на своето произведение „Лекции по философия на религията и трактат с доказателства за съществуването на Бога” Хегел пише: „Бог е началото на всички неща и краят на всички неща. И както всички неща произхождат от Него, така всички те ще се върнат обратно при Него. Той е центърът, който дава живот и движение на всички творения, и който одушевява и съхранява разнородните форми на битието.”
(G.W.F. HEGEL, “Lectures on the Philosophy of Religion, together with a Work on the Proofs of the Existence of God”, London, Kegan Paul, 1895, 2).
2. „В религията ние намираме спасение от всичко временно и преходно; за нас религията е онази сфера, в която всички загадки и проблеми на света намират своето разрешение, в която се разбулват и се проясняват всички противоречия и дълбинни въпроси, в която гласът на сърдечната болка е заглушен. Религията е сферата на вечната истина, вечния покой и вечния мир.”
(HEGEL 1895, 2).
3. През януари 1795 Хегел завършва едно писмо до своя приятел – философът Шелинг – с думите: „Нека дойде Божието Царство и нека вече ръцете ни да не висят бездейни и безпомощни! Нека разумът и свободата да бъдат нашата парола, а Невидимата Църква да бъде нашата обединителна точка.”
(ХЕГЕЛ, цитиран в Crites 1998, 24).
4. „Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.”
(G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).
5. „В Християнството всеки отделен човек е цел на Божията милост и аз като такъв имам безкрайна ценност.”
(ХЕГЕЛ 1993, № 872).
6. „В увода към своите „Лекции по история на философията” Хегел пише: „Историята на философията представя пред нас една поредица от благородни умове, една галерия от герои на мисълта, които чрез силата на своя разум са проникнали в самата същност на нещата, на природата и на духа – проникнали са в същността на Бога – и са извоювали за нас най-ценното съкровище, съкровището на разумното познание.”
(G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).
* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна
*Portrait by Jakob Schlesinger, 1831, en.wikipedia.org
