Всичко, което не ни достига в живота, е недостиг на сила на волята ~ Хазрат Инаят ХАН

(Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916)

Воля

Волята не е просто сила, тя е цялата съществуваща сила. Как Бог е сътворил света? С воля. Ето защо това, което наричаме сила на волята, в действителност е Божията сила и ако осъзнаем се увеличава и се превръща в най-големия феномен в живота.

Човек може да изглежда здрав, но ако силата на волята го напусне, няма да може дори да се задържи на краката си. Не тялото ни помага да стоим прави, а вашата сила на волята. Не силата на тялото ни заставя да се движим, а силата на волята, която поддържа тялото. Птиците всъщност летят не с помощта на крилете си, а със силата на волята, рибите плуват не с помощта на своето тяло, а с помощта на силата на волята. И когато човек има волята да плува, той плува като риба. Човек е способен да изпълни потресаващи неща с помощта на силата на волята. Успехът и неуспехът са нейни феномени. Именно феноменът воля води човека до успех, а когато волята му измени, колкото и квалифициран и умен да е, той претърпява провал. Следователно, волята не е част от силата на личността на човека, това е божествената сила в човека. А влиянието на тази сила над ума е още по-голяма. Защото никой не може да задържи мисъл в ума са повече от миг, ако няма сила на волята да я задържи. Ако човек не може да се концентрира, не може да удържи своята мисъл в покой нито за миг, значи волята му изменя, защото точно волята удържа мисълта.

Сега ще пристъпим към въпроса - от какво е направена силата на волята: ако говорим поетично, силата на волята е любов, а в метафизичен смисъл любовта е сила на волята. И ако някой казва, че Бог е любов, в действителност това означава, че Бог е воля, защото любовта на Бог се проявява след творението, но Божията воля е причина за творението. Затова изначалният аспект на любовта е волята. Когато човек казва: „Аз обичам да правя това“, означава: „Аз имам воля (will to do) да правя това“. Това е еднозначно на: „Аз много обичам да правя това“. По своята същност волята и съзнанието са единни. Те са двете страни на една монета и това, което ги прави различни, тяхната привидна двойственост, всъщност изхожда от единството. Волята и съзнанието въплъщават самата Божия същност, която в проявата си е воля, а в отклика - съзнание. С други думи действието е воля, а покоя - съзнание. При едни условия трептенето на вибрациите произвежда светлина, при други - същите вибрации пораждат звук. Затова природата, характерът на звука и светлината са едни и същи, както и природата и характерът на съзнанието и волята, защото в своята основа тези две неща принадлежат на Божията същност.

В Корана се казва: „Ние казахме „Бъди!” и стана“. Това е ключът към света на феномените. За прогресивния свят, за извисените мисли това е ключ, който сочи как проявеното се е превърнало в съществуване. То е стигнало до съществуване в отговор на Волята, която е изразила себе си, казвайки „Бъди!“ И станало. Този феномен е присъщ не само на източника на нещата, той е присъщ на цялото битие, на целия процес на проявление.

Ние сме склонни да гледаме на сътворението като на механизъм и не преставаме да се питаме как механизмът може да съществува без инженер. А какъв е механизмът? Той е преди всичко израз на волята на инженера, който го е създал. Тъй като ние не виждаме този инженер пред нас, а само механизма, увличаме се в начина на работа на този механизъм и забравяме за инженера, който го управлява. Както е казал великият вдъхновител и философ Руми в своята книга „Маснави“. „Земята, водата, огънят и въздухът ни изглеждат подобни на предмети, но пред Бог те са живи същества, покорни Негови слуги, които се подчиняват на Божията Воля.“

Част от тази Воля е наше божествено наследство и собственото ни осъзнаване на волята многократно я увеличава. Ако се съмняваме — намалява. Именно оптимистичното отношение към живота развива волята, а песимистичното отнема нейната велика сила. Следователно, ако нещо ни пречи да вървим напред, това е нашият собствен „аз“. И хиляди пъти е вярно, че в света няма никой, който може да ни бъде зъл враг, освен ние самите, защото във всеки неуспех отразяваме себе, си и нашия личен свят.

В земята има семена и от тях се появяват растенията. Същото е и със сърцето: в сърцето покълват семената на мислите и от тях се раждат плодове. И не само мисълта, но и съхраняването на мислите са от огромна важност. Чистото сърце и съхраняването на чисти мисли е от огромно значение за достигане до съкровената цел на нашия живот. Често човек казва: „Аз се опитвам с всички сили, но не мога да концентрирам ума си, не мога да го овладея и успокоя“. Това е истина и същевременно не е. Не е вярно, че човек се старае с всички сили. „С всички сили“ не спира до тук, „С всички сили“ действително довежда до реализация на целта.

Умът прилича на своенравен кон. Вземете див кон и го впрегнете - това е толкова необичайно преживяване за него, че той ще скача, ще се дърпа и бяга и ще се старае да скъса юздите. Така и за ума е тежък нашийник факта, че го заставяте да вземе една мисъл и да я задържа известно време. Умът става непокорен, защото не е привикнал към дисциплина. Свикнал е сам да подбира своите мисли и много бързо се запълва с мисли на разочарование, болка, съжаление, печал или неуспех. Много е трудно да се освободим от тази клопка. Когато молите ума да задържи някаква конкретна мисъл, тогава той е категоричен: „Няма да я задържам“. Когато умът е приучен към дисциплина с помощта на концентрация и сила на волята, тогава той става ваш слуга, а когато стане ваш слуга, какво повече ви трябва? Тогава вашият свят е ваша собственост, вие се превръщате в крал на своето кралство.

Несъмнено може да попитате, защо да не позволим на ума да бъде така свободен, както сме свободни самите ние. Ние и умът сме две различни неща. Равносилно е да се каже: „Ако конят е свободен и ездачът ще бъде свободен“. Но ако конят иска да тича на юг, а ездачът да отиде на север как ще препускат заедно?

Има хора, които казват: „Нека бъдем свободни и волята ще бъде свободна“. Тогава в ще се превърнем? В нищо! Дисциплината има място в живота на човека. А самодисциплината, колкото и трудна и тиранична да ни се стори в началото, в крайна сметка прави душата господар на себе си. Великите души и адепти ненапразно са водили аскетичен живот - такава е била целта. Това не трябва да се следва, а да се разбере: каква полза са имали, какво са постигнали чрез аскетизъм. Стигнали са до самодисциплина, до развитие на силата на волята.

Всичко, което не ни достига в живота, е недостиг на сила на волята, а цялата благодат, която идва до нас, идва чрез силата на волята. Някои мислят, че силата на волята не зависи от човека, че се дава на някои като милост, като благословия. Да, тя не зависи от нас, тя е нас самите. Това е милост и благодат, която можем да я намерим вътре в себе си, в самото ни същество.

От: „Космическият език. Мистичните учения на суфиите”, Хазрат Инаят Хан, ИК Шамбала
* Moscow Hazrat Inayat Khan photo made in 1916, en.wikipedia.org

9679 Преглеждания