Из поетично-философското слово на великия ливански творец, чиито бисерни строфи красят градината на Вечността.

(Kahlil Gibran self portrait, Collection of the Telfair Museum of Art)

Когато стоях като ясно огледало пред теб, ти гледаше в мен и виждаше собствения си образ.

Тогава казваше:

– Обичам те.

Но всъщност обичаше у мен себе си.

...

Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.

Не можеш да притежаваш едновременно младост и мъдрост –

защото младостта е твърде заета да живее, за да знае; а познанието – твърде заето да търси себе си, за да живее.

Великият човек има две сърца: едното кърви, а другото търпи.

...

Моята къща ми каза:

– Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.

А пътят ми каза:

– Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.

И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:

– Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.

...

Раят е тук, оттатък вратата, в съседната стая — ала ключа от нея аз съм загубил.

А може би само съм забравил къде е?

Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал.

Навярно има нещо странно свещено в солта, щом я има в нашите сълзи и в морето.

За да утоли жаждата Си, Нашият Бог ще ни изпие всички – и капката роса, и сълзата.

Ако се извисиш с един пръст само над народите, нациите и собственото си същество, ще станеш истински подобен на Бог.

Онова, което жадуваме и не можем да достигнем, ни е по-скъпо от това, което вече сме достигнали.

Ако седнеш върху облак, не ще видиш границата между една страна и друга, нито синора между една нива и друга.

И жалко е, дето не можеш да седнеш на облак.

Есенес сбрах всичките си скърби и ги погребах в градината си.

Когато се върна април и пролетта отпразнува венчавката си със земята, в градината ми поникнаха прекрасни цветя, различни от останалите.

Съседите дойдоха да им се възхитят и до един помолиха:

– Ще ни дадеш ли наесен семенца от тези цветя, та да ги посеем в своите градини?

Тъжно е да протягаш празна шепа към хората и нищо да не получаваш; ала е страшно да протягаш пълна шепа и да не намираш кой да загребе от нея.

Жадувам за вечността, защото там ще срещна стихове, които не съм написал, и картини, които не съм нарисувал.

Дори ръцете, които сплитат трънни венци, струват повече отколкото безделни ръце.

Всеки човек е потомък на всеки цар и всеки роб, живели някога.

Три са чудните черти на нашия Брат Исус, които още не са описани в Евангелията. Първата е, че Той е бил човек като теб и мен. Втората – че Той е имал чувство за хумор. И третата – Той е знаел, че е покорител, макар и покорен.

...

Може би сте чували за Свещената планина.

Тя е най-високата планина на света.

Ако достигнете върха й, ще имате едно-едничко желание – да слезете и да бъдете с онези, които обитават най-прихлупената долина.

Та ето защо я наричат Свещена планина.

Избрано от: „Пясък и пяна“, изд. Фама
Изображжение: Kahlil Gibran self portrait, Collection of the Telfair Museum of Art, thecultureconcept.com