Цицерон вярвал, че „навикът е втора природа“. Какво мисли за бръчките на навика видният френски философ и хуманист от епохата на Ренесанса Мишел дьо Монтен, смятан и за основоположник на така модерния в наши дни литературен жанр „есе“ (през 1588 г. Монтен публикува своите „Есета“)
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
♥ Навици, нрави, обичаи
... няма по-неумолим и по-коварен наставник от навика.
***
... истинските семена и корени на жестокостта, на тиранството и на предателството... придобиват сила, превръщайки се в навик.
***
Навикът притъпява остротата на нашия ум.
***
Законите на съвестта... се пораждат от обичая; всеки, който вътре в себе си почита общоприетите и утвърдени възгледи и нрави, не може да се откаже от тях без угризения, нито пък да ги следва, без да ги одобрява.
***
... навикът прикрива истинския вид на нещата.
***
... целомъдрието е красива добродетел и ползата от нея е позната на всеки; обаче да я тълкуваш и изтъкваш смисъла й чрез природата е толкова трудно, колкото е лесно спазването й чрез обичая, законите и предписанията.
***
... който пожелае да се отграничи от всесилния предразсъдък на обичая, той ще открие много неща, които не предизвикват никакво съмнение, но които заедно с това нямат друга опора освен посивялата брада и бръчките на навика...
***
... хората, които непрекъснато усвояват чуждите привички, мнения и закони, бързо се променят и прикриват истинския си лик.
***
... навикът да понасяш труда се равнява на навика да понасяш болката.
***
Ако Сократ и Аристип са се отклонили в нещо от обичаите и нравите, нека никой не смята, че същото е позволено и на него, тъй като те са получили тази свобода поради големите си и божествени заслуги. (Цицерон)
***
Когато теглиш дълго време от нещо, ти свикваш с него, а навикът ражда примирение със злото и дори те кара да му подражаваш.
***
Из: Мишел дьо Монтен, „Афоризми, максими, размисли“, Цитати от „Опити“, Том 1-3, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
