„Страданието играе много важна роля в щастието. Вгледаме ли се в лотосовия цвят, виждаме калта в него. Именно този възглед за щастието е правилният.“

...

Прегръщане на нашите страдания 

Семето на страданието присъства във всеки. Понякога то дреме в дълбините на нашето съзнание, друг път се проявява като съвсем явна енергия. Когато страданието се прояви, е трудно да усещаме радост или щастие. Практиката на осъзнатото дишане и на осъзнатото ходене или седене може да ни помогне да се справим със страданието вътре в нас. Нашето страдание не е само наше. То носи в себе си също така страданието на нашия баща, на нашата майка и на много предци, които са ни го предали. Нашето страдание отразява също така страданието на нашия народ, на нашата страна, на нашето общество и на нашия свят. Когато разберем природата и корените на нашето страдание, могат да се родят състрадание и любов. Ние се връщаме у дома при себе си, влизаме във връзка със страданието вътре в нас и го обгръщаме с нежност. Това е нашата практика. Можем да правим същото със страха. Практикувайки осъзнато дишане, ние генерираме енергията на вниманието и концентрацията. Това е енергията, с която можем да разпознаем и да прегърнем нашето страдание. Без енергията на съзнанието страданието може да ни съкруши. Но ако вдишваме и издишваме осъзнато и позволим на тялото си да се отпусне,
можем да генерираме енергията на вниманието и концентрацията и с нея да обгърнем страданието си и да се погрижим за него. „Скъпо мое страдание, знам че си тук, в мен. Дойдох да се погрижа за теб.“ Просто приемате вашето страдание и го прегръщате нежно. 

Страдание и щастие са взаимно свързани 

Някои хора мечтаят да открият място, където няма страдание, като рая, Чистата земя на Буда или Царството Божие. Може да мислим, че „там горе“ няма страдание – има само щастие. Но когато се вгледаме задълбочено, осъзнаваме, че страданието и щастието са взаимосвързани понятия, така както калта и лотосът проникват един в друг. Лотосът може да израсне само в кал. Без кал няма да има лотосов цвят. Съществува много близка връзка между страдание и щастие. Истинското щастие е възможно, когато имаме правилен поглед към страданието и щастието. То е като предно и задно, като ляво и дясно. Дясното не може да съществува без лявото; лявото не може да съществува без дясното. 

Щастието е изградено от елементи, които не са щастие, така както цветето е съставено от елементи, които не са цвете. Когато гледате едно цвете, виждате елементи, които не са цвете, като слънчева светлина, дъжд, земя – всички елементи, които са се обединили, за да направят възможно проявлението на цветето. Ако отстраним който и да е от тези елементи, които не са цвете, няма да има повече цвете. Щастието е нещо като цветето. Ако се вгледате задълбочено в щастието, ще различите елементи, които не са щастие, включително страдание. Страданието играе много важна роля в щастието. Вгледаме ли се в лотосовия цвят, виждаме калта в него. Именно този възглед за щастието е правилният. 

Когато живеем осъзнато, ние се стремим да генерираме енергията на вниманието, концентрацията и проникновението. Това са енергиите, които ни носят щастие и яснотата, наречена „правилен възглед“. Правилният възглед ни позволява да практикуваме правилно мислене. Правилното мислене се основава на правилния възглед; това е мислене без предразсъдъци и дуализъм. Връзката между страдание и щастие е много дълбока. Нашето мислене може да ни кара да страдаме. Но нашето мислене може също така да ни освободи. Нуждаем се от правилно мислене, за да започне да расте щастието в нас. 

Сред групата хора, живеещи в една и съща среда, е възможно да има както щастливи, така и нещастни. Едни от нас са способни да ценят слънцето, да контактуват с дърветата, с мъглата и с всички чудеса на живота около нас и вътре в нас. Други не умеят да поддържат връзка с тези прекрасни неща. Те виждат само страданието. Условията на техния живот са съвсем същите като на хората, които са щастливи, защо тогава едните са щастливи, а другите не са? Отговорът е, че щастливите сред тях имат правилен възглед. Другите страдат, защото нямат правилен възглед и следователно мисленето им не е правилно. Страданието е относително. Това, което кара един човек да страда, може да не причинява страдание на друг. 

От: „Покой на ума. Постигане на пълно присъствие тук и сега“, Тик Нят Хан, изд. Сиела 
Снимка: Thich Nhat Hanh