„За мене няма днес нищо по-скъпоценно и по-рядко от честността. Тълпата обаче не знае що е велико и що е малко, що е право и що е честно: тя е невинно изкълчена душевно, тя лъже винаги.“

♥ За възвишения човек 

Най-загрижените люде питат днес: „Как да се съхрани човекът?“ Заратустра обаче пита едничък и пръв: „Как да се превъзмогне човекът?“

Свръхчовекът лежи на сърцето ми, той е моята първа и единствена грижа – а не човекът изобщо, не ближният, най-бедният, не най-страдащият, не най-добрият.

О, братя мои, това, което мога да обичам аз у човека, е, че той е преход и залез. И у вас има много неща, които ме карат да обичам и да се надявам.

Че сте презирали, о, възвишени люде – това ме кара да се надявам. Защото великите презрители са тъкмо и велики почитатели.

Че сте отчаяни – в това има много нещо, което заслужава почит. Защото не сте се научили как да се покорявате, не сте се научили на малките благоразумия.

Днес станаха именно малките хорица господари: всички те проповядват: покорство и скромност, и благоразумие, и прилежание, и съобразяване, и дългото „и-тъй-нататък“ на малките добродетели.

Всичко, що по произход е с женствена и ратайска душа и особено тълпата-от-кол-и-от-въже: това иска сега да бъде господар на цялата човешка съдба – о, погнуса! Погнуса! Погнуса!

То разпитва и не се уморява да разпитва: „Как може да се съхрани човек най-добре, най-дълго, по най-приятен начин?“ С това те са господарите на днешния ден.

Тия господари на днешния ден превъзмогнете, о, мои братя – тия малки хорица: те са най-голямата опасност за свръхчовека!

Превъзмогнете, о, възвишени люде, малките добродетели, благоразумия, дребните като песъчинки съображения, мравешкото суетене, „жалките удобства“, „щастието на многолюдието“!

И по-скоро се отчайвайте, отколкото да се предавате. И наистина аз ви обичам за това, че вие не знаете днес да живеете, о, възвишени люде! Но тъкмо тъй вие живеете най-добре!

„Човекът е зъл“ – тъй ми казваха за утеха всички най-мъдри люде. Ах, искам да важеше тази истина и за днес! Защото злината е най-добрата сила на човека.

„Човекът трябва да стане по-добър и по-зъл“ – така уча аз. Най-злото е потребно за най-доброто на свръхчовека.

Може би да е било добро за онзи Проповедник на малките люде, че е страдал и понесъл греха на човека. Аз обаче се радвам на големия грях като на своя голяма утеха.

Такова нещо обаче не се казва за дълги уши. И не всяка дума подхожда за всяка уста. Това са тънки, далечни неща: към тях не бива да посягат копита на овце!

О, вие, възвишени люде, мислите ли, че аз съм тук, за да превръщам в добро това, което вие сте направили лошо?

Или че бих искал за в бъдеще да положа вас, страдалците, в по-удобно легло? Или да посоча на вас, скиталците, заблудените, неуморните катерачи по планините нови, по-достъпни пътеки?

Не! Не! Трижди не! Все повече и повече, все подобри и по-добри от вашия род трябва да погиват, защото животът ви трябва да става все по-лош и по-лош и по-труден. Само така - само така израства човек до висината, където ще го улучи мълнията и срази: достатъчно високо за мълнията!

Към малкото, към продължителното, към далечното се стреми моята мисъл и копнежът ми, що ме е грижа вашата малка, честа, кратка неволя?

Според мене вие не сте достатъчно страдали! Защото вие страдате за себе си и все още не сте страдали заради човека. Бихте излъгали, ако твърдите обратното! Никой от вас всички ви не страда за това, за което страдах аз…

Не пожелавайте нищо свръх вашите възможности: има нелепа лъжливост у тия, които желаят нещо над своите възможности.

Особено ако желаят големи неща! Защото те събуждат недоверие към големите неща, тези изтънчени подправячи на пари и фокусници:

– докато един ден станат подправячи и пред себе си – кривогледи, съблазнителна отвън чревоядина, прикрити зад гръмки фрази, зад рекламната фасада на добродетели, зад блестящи лъжливи подвизи!

Предпазвайте се добре от тях, о, възвишени люде! Защото за мене няма днес нищо по-скъпоценно и по-рядко от честността.

Не е ли това „днес“ на тълпата? Тълпата обаче не знае що е велико и що е малко, що е право и що е честно: тя е невинно изкълчена душевно, тя лъже винаги.

От: „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого“, Фридрих Ницше, изд. „Христо Ботев“, 1990 г.
Снимка: Friedrich Nietzsche, circa 1875, bg.wikipedia.org