Доза рафинирана мъдрост от съкровищницата на древния философ, достигаща до нас като „Книга на живота. Нова интерпретация на „Наръчника“ на Епиктет“.
(Frontispiece depicting Epictetus from A selection from the Discourses of Epictetus with the Encheiridion, 1890)
~ Пазете се от пасивно-агресивните хора. Макар на повърхността да не изглеждат гневни, те се държат точно като онези, които са заслепени от яростта си. Трябва да се защитавате от тях, понеже когато хората изразяват открито недоволството си, чувствата им бързо преминават. Когато обаче емоциите се потискат, траят дълго.
~ По-добре е да бъде излекувана душата, отколкото тялото, понеже е за предпочитане да умрем, отколкото да живеем лошо.
~ Хората са изключителни – нито искат да живеят, нито да умрат. Ако умре някой млад, ние виним Бога и казваме: „Отиде си без време“. Ако някоя жена остарее и не умира, тя също вини Бога. Дошло й е времето да си почине, а тя се превива пред бремето на живота. А после, когато смъртта наближи, отново й се приисква да живее и обикаля всички доктори и болници, без да жали нищо, опитвайки се да остане жива.
~ Когато размишлявате за обстоятелствата във вашия живот, запитайте се: „Какво мога да науча от това?“ и „Как мога да използвам това знание?“ Ето няколко примера: красотата учи на самоконтрол, болката учи на издръжливост, неправдата учи на търпение. Ако сте искрени как сте създали сегашното си състояние, и постигнете ново разбиране, вие ще стъпите на твърда земя, сътворявайки пространство и чудо, така че онова, което най-много желаете, магически се появява. Задавайки си горните два въпроса, вие ускорявате времето, което ви е нужно да попиете истинските уроци, които сте си подготвили.
~ Случвало ли ви се е да установите, че се тревожите за нещо, което сте изгубили – например връзка, която сте прекратили, или работа, от която са ви съкратили? Може да го възприемете като загуба, но може да го разгледате и по друг начин – като нещо, от което сте се отказали. Вместо да казвате „Загубих го“, кажете „Върнах го“. Първо на първо, то никога не е било ваше. Вие сте били негов временен разпоредител. Ако, например, парите, които сте имали на борсата изчезнат, значи са били върнати. Същото важи дори ако бракът ви се разпадне. „Ами ако човекът, отнел ми това е зъл?“ питате вие. Всъщност няма значение как този, който е дал нещо си го изисква обратно. Докато е във ваше владение, грижете се за него. Отнасяйте се към него като с чуждо имущество, така както се отнасят със страноприемницата преспиващите в нея.
~ Когато видите някого, почитан повече от вас, с по-голяма власт или наслаждаващ се на свое постижение, не се оставяйте да бъдете увлечени от представите си за своя собствен планиран успех или от преценката си, че той е по-добър от вас. Същността на благото се намира в онова, което можете да контролирате, така че няма място за завист, нито за верност. И отново, единственият път към истинската свобода и щастие е да отбягваме, може би дори да презираме всичко, което не можем да променим. Не се опитвайте да бъдете нещо, което не сте, вместо това просто се опитайте да бъдете свободни. Единственият начин да го направите е да пренебрегнете нещата, които не зависят от вас.
~ Ако живеете, за да доставяте удоволствие на другите, пилеете ценно време и енергия за нещо, което е извън вашата власт. Когато забележите, че вниманието ви се насочва към това, да угодите другиму (което във всеки случай е невъзможно), спрете. После отново поставете себе си на първо място и поемете отговорност за нещата, които можете да промените.
Из: „Книга на живота. Нова интерпретация на „Наръчника“ на Епиктет“, Гай Хендрикс и Филип Джонкок, изд. Кибеа
Изображение: Frontispiece depicting Epictetus from A selection from the Discourses of Epictetus with the Encheiridion. (1890), commons.wikimedia.org