(Edvard Munch, Portrait of German Philosopher Friedrich Nietzsche, 1906, Munch Museum, Oslo)
Две са всъщност основните отрицания, които включва моята дума безнравственик. Веднъж отричам онзи тип човек, който досега се приемаше за най-висш – добрия, благосклонния и благодетелния. От друга страна отричам един вид морал, станал господстващ като морал за себе си, декадентския, по-точно християнския морал. Позволете ми да посоча второто като решаващо – защото надценяването на доброто и доброжелателното като цяло за мен e упадъчно, признак на слабост, несъвместимо с възходящия и утвърждаващ се живот: при утвърждаването отрицанието и унищожението са задължителни предпоставки. Сега нека се върнем при психологията на добрия човек. За да оценим стойността на един човек, трябва да пресметнем цената, необходима за неговото запазване – трябва да познаваме условията му на живот. Условието за съществуването на добрия е лъжата – казано иначе: на всяка цена да отказваш да видиш как е изградена реалността – а тя изобщо не е така създадена, че да предизвиква единствено нашите добродетелни инстинкти, а още по-малко желанието да се оставим вечно в добродушните ръце на късогледи доброжелатели. Непрекъснато да съзираш в затрудненията и бедствията упреци, които задължително трябва да се отстранят – за мен това е нелепост, това е нездраво, болестно, съдбовна глупост – почти каквото би било желанието за премахване на лошото време – примерно от състрадание към бедните. В големия обхват на цялото ужасите на реалността – изразени в афекти, страсти, воля за власт – са несравнимо по-необходими, отколкото малкото, дребното щастие, така наречената „доброта“; последната е обусловена само от лъже-инстинкти и трябва да бъдем винаги внимателни, когато претендира за мястото си.
Ще имам удобен случай да докажа невероятно лошите последствия, които оптимизмът е нанесъл на историята, този изрод на homines optimi (Висшите хора). Заратустра, който пръв откри, че да си оптимист е точно толкова упадъчно, колкото да си и песимист, ако не и по-лошо, казва: „Добрите хора никога не говорят истината. На фалш ви учат добрите – вие сте родени и прикрити в техните лъжи. Всичко е в основата си затруднено и изкривено от доброто“. За щастие светът не е изграден само върху инстинкти, улесняващи добродушното стадо в намирането на ограниченото щастие: нито върху изискването, щото заобикалящото ни да бъде „добро“, „благосклонно“ и „добродушно“; нито пък, както би желал г-н Херберт Спенсър – върху алтруизма – всичко това би означавало отнемане на великия характер на действителността, кастриране на човечеството и свеждането му до едно мизерно китайство.
А точно това се опитаха… Именно това нарекоха морал… В този смисъл Заратустра посочва добрите хора или като „последни хора“, или като „началото на края“; той ги чувства като най-вредните хора, съществуващи за сметка на истината и бъдещето.
„Добряците именно – те не могат да творят, те винаги са началото на края:
– те винаги разпъват на кръст оногова, който пише нови ценности на нови скрижали, те принасят в жертва на себе си бъдещето, те разпъват на кръст цялото човешко бъдеще!
Добряците – те винаги са били началото на края.
И каквато вреда да могат да донесат злите люде, вредата на най-добрите е най-вредната вреда!” („Тъй рече Заратустра“, III част, За вехти и нови скрижали)
От „Защо съм една съдба”, Ecce Homo, превод от немски Георги Кайтазов, 1908
Картина: Edvard Munch, Portrait of German Philosopher Friedrich Nietzsche, 1906, Munch Museum, Oslo
