„Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се измъчват от страх пред надвисващи беди, не се тревожат от надежда за бъдещи добрини.“

(Portrait of Erasmus of Rotterdam writing, 1523, by Hans Holbein the Younger, Kunstmuseum Basel)

Глупавите и неразумните са щастливи 

…От смъртните най-нещастни са тия, които се стремят към мъдрост. Всъщност те са двойно по-глупави, понеже, бидейки родени хора, забравят своето положение, мечтаят да се уподобят на безсмъртните богове и по примера на гигантите водят война с природата, като си служат с оръдията на науката. 

Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности. Нека се опитаме да поясним това не със стоически ентимеми, но с един най-прост пример. Кълна се в безсмъртните богове! Няма нищо по-щастливо от оня род хора, които обикновено наричат шутове, глупави, прости и безумни. Това са най-хубави имена според моето мнение. На пръв поглед може би ще кажа нещо глупаво и абсурдно, но то си е самата чиста истина. Преди всичко тия хора са свободни от какъвто и да било страх от смъртта — това не малко зло, кълна се в Юпитер. Те не познават гризене на съвестта, не се плашат от таласъми, не треперят от призраци и вампири, не се измъчват от страх пред надвисващи беди, не се тревожат от надежда за бъдещи добрини. Изобщо не се разкъсват от хиляди грижи, с които е пълен нашият живот. Не се срамуват, не отдават почести, за нищо не молят, не завиждат, не обичат. Дори ако се приближат още повече до неразумието на безсловесните животни, няма да се смята, че правят грехове според богословите. Преглупав мъдрецо, сега ти ми разкажи с колко много и с какви тревоги денонощно се мъчи душата ти, събери на едно място всички неудобства на твоя живот, та най-сетне да разбереш от какви големи злини освобождавам моите глупаци. Прибавете към това, че не само те самите се радват, скачат, пеят и се смеят, но и на всички, с които се срещат, доставят радост, шеговитост, веселие и смях, сякаш са пратени по милостта на боговете, за да разведрят тъгата на човешкия живот. Поради това и хората, които имат най-различно отношение едни към друг, всички обаче се отнасят по един и съши начин с глупавите, като към близки, викат ги на гости, хвалят ги, глезят ги и в беда им се притичват на помощ; позволяват им безнаказано да говорят и да вършат каквото си искат. Никой не желае да им вреди, дори и дивите зверове не им вредят поради някакво естествено чувство за тяхната невинност. Те са посветени наистина на боговете, предимно на мене, и затова с право всички им отдават такава почит. 

Моите хора доставят истинска наслада и на най-прочути царе. Дори някои не могат без тях нито да се хранят, нито да се разхождат, нито да преживеят един час. Те предпочитат без съмнение своите глупави веселяци пред своите навъсени мъдреци, които хранят в дворците си за слава. Мисля, че причината за това предпочитание не трябва да се смята нито неясна, нито чудна. Мъдреците обикновено съобщават на царете скръбни неща и облегнати на своята наука, не се страхуват понякога да оскърбяват нежните царски уши с хапливата истина. Глупавите пък са богати с това, което всякъде и по всички начини търсят царете: шеги, смях, кикот и радости. Имайте пред вид и ценното качество на глупците, че са напълно искрени и правдиви. А кое нещо е по-достохвално от истината? Наистина у Платон има изречение на Алкивиад, което приписва истината на виното и на децата. В действителност тая похвала принадлежи на мене. Свидетел за това е Еврипид; до нас е достигнала известната негова мисъл: Глупецът говори глупости. Глупавият каквото има в душата си, това е на лицето му и в речта му. Мъдрите пък имат два езика, както припомня Еврипид. С единия говорят истината, с другия това, което смятат подходящо според момента. Присъщо е на мъдрите да обръщат черното в бяло, от една и съща уста да издухват студено и топло, едно да имат потаено в сърцето си, а друго да говорят. 

Макар царете да са много щастливи, все пак в едно отношение те ми се виждат най-нещастни, понеже нямат човек, от когото да чуят истината, и са принудени да имат около себе си ласкатели вместо приятели. Може би някой ще каже, че царските уши не обичат истината и поради тази причина те не приемат мъдреци, страхувайки се да не би някой да добие смелост да им говори истината вместо само приятни неща. В действителност е така: истината е ненавистна на царете. Но това именно е достойно за учудване при моите глупави веселяци, че от техните уста царете слушат с удоволствие не само истинни неща, но и очевидни укори. Едно и също нещо, изречено от устата на мъдрец, има за следствие смъртно наказание, а казано от глупак, докарва невероятен възторг. Истината има естествена сила да доставя наслада, ако към нея няма нещо обидно, но боговете са дали това изкуство само на глупавите. По същите причини жените предпочитат да се забавляват с такъв род хора, тъй като по природа са по-пригодни за удоволствия и забави. Каквото и да допуснат жените с такива люде, дори и непозволеното, те го обръщат на шега и игра. Наистина женският пол е твърде находчив, особено когато трябва да прикрива своите нередни постъпки.

Нека се върна пак към щастието на глупавите. След като прекарат живота си в голяма приятност, без никакъв страх от смъртта и предчувствие за нея, те отиват направо в Елисейските полета, за да забавляват там с шегите си благочестивите и безгрижни души. 

Нека сега сравним някой мъдрец със съдбата на този глупав шут! Нека си представим някой човек, образец на мъдрост, който цялото си детство и младост е прекарал в изучаване на науките, а най-приятната част от живота си е изхарчил в бдения, грижи и уморителен труд, та не е могъл да вкуси през останалата част от живота си ни най-малко удоволствие. Той е пестелив, беден, тъжен, навъсен, взискателен и жесток към себе си, за другите непоносим и ненавистен, и се разделя с живота преди време. Впрочем какво значение има кога ще умре човек от тоя вид, който никога изобщо не е живял! Ето ви съвършения образ на мъдрец!

От: „Възхвала на глупостта“, Еразъм Ротердамски, изд. „Народна култура“, 1969 г.
Картина: Portrait of Erasmus of Rotterdam writing, 1523, by Hans Holbein the Younger, Kunstmuseum Basel - Wikimedia Commons