Пороците на лекомислието са винаги гибелни за простия народ ~ Адам СМИТ

(Adam Smith, circa 1800)

Нравственост 

Във всяко цивилизовано общество, във всяко общество, където вече е напълно установено деленето на класи, винаги е имало едновременно две схеми или системи на нравственост, от които едната може да бъде наречена строга, или сурова, другата – свободна, или ако щете, разпусната. Първата обикновено се зачита и почита от простия народ, втората се възприема и цени обикновено от така наречените светски хора. Степента на неодобрение, с което ние заклеймяваме пороците на лекомислието – пороци, които лесно възникват от богатството и от излишъка на веселост и добро настроение, е, изглежда, главният отличителен белег на тези две противоположни системи. При свободната, или разпуснатата, система на разкоша, разгулното и дори необуздано веселие, довеждането на жаждата за удоволствия до известна степен на неумереност, нецеломъдрието поне в единия от двата пола и т. н., ако не се съпътствуват от грубо неблагоприличие и не водят до фалш или несправедливост, се гледа обикновено много снизходително и охотно се извиняват или напълно прощават. Напротив, при суровата система на тези ексцеси се гледа с най-голямо отвращение и погнуса. Пороците на лекомислието са винаги гибелни за простия народ и една единствена седмица на нехайство и разпуснатост често е достатъчна да погуби един беден работник завинаги и да го тласне от отчаяние към най-чудовищни престъпления. Затова по-благоразумните и по-добрите от простите хора винаги изпитват най-голямо отвращение и погнуса от подобни ексцеси, които, както им показва опитът, са така фатални за хората от тяхното положение. Напротив, разпуснат начин на живот и разточителство в продължение на няколко години не винаги ще разорят един светски човек и хората от тази класа са твърде склонни да смятат възможността да си позволяват до известна степен подобни ексцеси за едно от предимствата на своето състояние, а свободата да постъпват така, без да трябва да се страхуват от критика или упреци – за една от привилегиите на тяхното положение. Поради това към подобни ексцеси от страна на хората от своята класа те се отнасят само с леко неодобрение и или ги порицават много слабо, или изобщо не пи порицават.

По своето положение един знатен и състоятелен човек е изтъкнат член на обществото, което следи, цялото му поведение и по този начин го кара сам да следи за цялото си поведение. Неговият авторитет и влияние твърде много зависят от уважението, което обществото храни към него. Той не смее да стори нещо, което би го компрометирало или опозорило в обществото, и е принуден много строго да съблюдава онази нравственост, свободна или строга, която обществото предписва на хората с неговия ранг и състояние. Един човек от низшите класи, напротив, съвсем не е изтъкнат член на обществото. Ако живее на село, поведението му може да е предмет на внимание и той може да е принуден сам да внимава за него. В това положение и само в това положение той може да загуби тава, което се нарича добро име. Но щом се засели в голям град, той потъва в неизвестност и мрак. Никой не наблюдава и не следи поведението му и затова той лесно престава да обръща внимание на себе си и се отдава на безпътство и порок. Той никога не излиза всъщност от тази неизвестност ѝ поведението му никога не става в такава степен предмет на внимание от страна на уважавано общество, както когато стане член на малка религиозна секта. От този момент той придобива известно значение, каквото преди никога не е имал. Всичките му братя – членове на сектата, са заинтересовани заради добрата ѝ репутация да следят поведението му и ако то засяга общото чувство за приличие или се отклонява твърде много от онази строга нравственост, която те почти винаги изискват един от друг, да му наложат наказание, което винаги е много сурово, макар и да не е свързано с каквито и да било правни последици – изгонване или отлъчване от сектата. Затова в малките религиозни секти моралът на простия народ почти винаги е бил много по-порядъчен и по-строг, отколкото в господствуващата църква. Всъщност моралът на тези малки секти често е бил неприятно строг и антиобществен.

Има обаче две твърде лесни и ефикасни средства, с които държавата може, без да прибягва до насилие, да коригира антиобществените или неприятните елементи в морала на всички малки секти, на които се дели страната.

Първото от тези средства е изучаването на наука и философия, което държавата би могла да направи почти всеобщо сред всички, членове на средните и по-висшите съсловия; тя може да постигне това не като дава заплата на учителите, за да ги направи небрежни, и лениви, а като въведе един вид изпит дори по по-високите и по-трудните науки, на който трябва да бъде подложено всяко лице, преди да получи разрешение да упражнява свободна професия или преди да може да кандидатствува за отговорна или доходна почетна длъжност. Ако държавата принуждава тази класа от хора да учат, тя не би била длъжна да се грижи за подходящи учители. Те скоро сами, ще си намерят по-добри учители от тези, които държавата би могла да им осигури. Науката е голямото средство против отровата на фанатизма и суеверието и там, където висшите класи на народа са гарантирани срещу нея, низшите класи не могат да бъдат изложени много на опасността от нея.

Второто от тези средства са честите и весели публични забавления. Като поощрява, т.е. като дава пълна свобода на всички, които в собствен интерес биха се опитвали без скандал или неблагоприличие да развличат и забавляват народа с живопис, поезия, музика, танци, с всевъзможни драматични представления и зрелища, държавата лесно би разсеяла в мнозинството от народа онази меланхолия и мрачно настроение, които почти винаги подхранват народното суеверие и фанатизъм. Обществените забавления винаги са били предмет на страх и ненавист за всички фанатични разпространители на това народно безумие. Веселието и доброто настроение, които тези забавления създават, са напълно несъвместими с онова умонастроение, което е най-подходящо за техните цели или върху което те могат най-лесно да въздействуват. Освен това драматичните представления, които често излагат техните хитрости на обществен присмех, а понякога дори на обществено презрение, са им вдъхвали поради това по-голям ужас от всички други забавления.

От: „Богатството на народите“, Адам Смит, Партиздат 1983 г.
Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia