„Аз определих любовта като воля, като стремеж да се надскочиш с цел да задоволиш своето или нечие друго духовно развитие.“
(Lovers in pink,1916, Marc Chagall)
♥ Любовта не е чувство
Както вече казах, любовта е действие, дейност. Това ни довежда и до последната погрешна представа за любовта, която се нуждае от коментар. Любовта не е чувство. Наистина много хора, които изпитват любовно чувство и действат според него, фактически следват един разрушителен път, нехарактерен за любовта. От друга страна, човек, който наистина обича, често се държи много добре, дори може да покаже обич и да предприеме конструктивно действие спрямо човек, когото в действителност не харесва и дори го намира за отблъскващ в някои отношения.
Чувството на любов е емоцията, която придружава катексиса. Катексисът, ако си спомняте, бе процесът, при който даден обект придобива значение за нас. Веднъж придобил значение за нас, обектът, обикновено наричан „любовен обект“, се изпълва с нашата енергия, сякаш е част от самите нас. Тази връзка между нашата личност и този обект, в който сме вложили себе си, се нарича катексис. Можем да имаме множество такива връзки едновременно. Процесът на изтегляне на нашата енергия от „любовния обект“, при което той изгубва значимостта си за нас, се нарича декатексис. Погрешната представа, че любовта е чувство, съществува, защото объркваме катексиса с обичането. Тази грешка е разбираема, след като процесите си приличат, но все пак помежду им съществуват някои недвусмислени различия. Първо, както вече казахме, възможно е да катексираме всякакъв обект - жив или нежив, със или без дух. Така човек може да катексира акции от борсата или някакво бижу, като в същото време изпитва обич към тези неща. Второ, фактът, че сме катексирали друго човешко същество, не означава, че ни интересува неговият духовен свят. Зависимият човек на практика се страхува от духовното развитие на катексирания от него партньор. Майката, която возеше сина си до училище и обратно, беше катексирала момчето - за нея беше важно то, а не духовното му издигане. Трето, интензивността на катексиса често няма нищо общо с нашия разум и ангажиране на съзнанието. Двама непознати се срещнат в бар и се пожелават така, че нищо - нито предварително назначени срещи, нито дадени обещания и семейна стабилност - не е по-важно в този момент от осъществяването на сексуална връзка. Накрая нашият катексис може да бъде кратък и мимолетен. Веднага след като споменатата двойка се насити един на друг, двамата може да решат, че не се привличат и желаят да се разделят.
От друга страна, истинската любов съчетава съзнателно отдаване и проява на разум. Когато сме загрижени за духовното израстване на другия, ние знаем, че липсата на ангажираност може да навреди и че самата ангажираност е вероятно необходима, за да осъществим ефективно нашата загриженост. Поради тази причина съзнателната ангажираност е сред основните принципи на психотерапевтичната връзка. Почти невъзможно е пациент да постигне духовно издигане без „терапевтичен съюз“ с аналитика. С други думи, преди пациентът да рискува с големите промени, той трябва да усети сигурността и силата, които идват от убеждението, че психиатърът е стабилен съюзник. За да се стигне до това убеждение, психотерапевтът трябва да демонстрира на пациента, а това не става за кратко време, непрестанна и задълбочена загриженост, която може да се породи само при наличие на способност за ангажиране. Това не означава, че аналитикът винаги е в настроение да слуша пациента си. Отдаденост има, когато той слуша, независимо дали му харесва, или не. В брака е същото. В един стабилен брак, както и по време на една плодотворна терапия, партньорите трябва редовно и съзнателно да изслушват проблемите на другия, независимо как се чувстват. Както вече споменахме, рано или късно двойките се разлюбват и точно тогава идва моментът, когато се появява възможност за пораждане на истинската любов. Когато съпрузите започнат взаимно да се отегчават, когато биха предпочели компанията на някой друг, тогава любовта им се подлага на изпитание и се разбира дали е истинска или фалшива.
С това не искам да кажа, че при конструктивни връзки, каквито са бракът и интензивната психотерапия, партньорите не се катексират взаимно. Напротив, исках да кажа, че истинската любов надраства катексиса. Когато любовта съществува, може да няма катексис или чувство на обич. По-лесно е - и естествено по-приятно - да обичаш при наличието на катексис и любовно чувство, но е възможно да обичаш и без тях. Всъщност именно при реализацията на тази възможност могат да се различат истинската, върховната любов от елементарния катексис. Ключовата дума при разграничаването е „воля“. Аз определих любовта като воля, като стремеж да се надскочиш с цел да задоволиш своето или нечие друго духовно развитие. Истинската любов е проява по-скоро на волята, отколкото на емоционалността. Човекът, който обича истински, го прави, защото така е решил. Той се е отдал на любовта, независимо дали изпитва чувство на любов, или не. Ако то съществува, то е добре дошло, но ако отсъства, отдаването на любовта, волята за любов, пак се проявява. Следователно за този, който обича, не само е възможно, но е и необходимо да не се поддава на любовно чувство. Може да срещна жена, която силно ме привлича, но след като едно приключение с нея би се отразило зле на брака ми, ще кажа: „Искам, но не бива“. Любовните ми чувства са неограничени, за разлика от способността ми да обичам. Значи трябва да избера човек, върху когото да фокусирам тази си способност и към когото да насоча волята си. Истинската любов не е чувство, което ни обзема. Тя е обмислено ангажиращо решение.
Общата тенденция да бъдат обърквани любовта и любовното чувство позволява на хората да се самозалъгват. Един алкохолик, чиято жена и деца в момента изключително се нуждаят от неговото внимание, може да седи в някой бар и да разправя през сълзи на бармана: „Аз наистина обичам семейството си“. Хората, които се отнасят небрежно към децата си, често смятат себе си за най-любящите родители. Явно е, че тенденцията да се смесва любовта с чувството на обич представлява един вид самозадоволяване. Лесно и много приятно е да откриеш доказателства за любов в чувствата си. Много трудно и мъчително е да търсиш такива доказателства в действията си. Но тъй като истинската любов често надхвърля краткотрайните чувства на катексиса, ще бъде вярно, ако кажем; „Любовта е това, което тя прави“. Истинската и неистинската любов са като доброто и злото. Те са обективни, а не изцяло субективни явления.
От: „Изкуството да бъдеш Бог“, Морган Скот Пек, изд. Кибеа
Картина: Lovers in pink,1916, Marc Chagall
