„Човек може да се захване с всякаква работа, но успява в нея само онзи, който я разбира…“ ~ „Гръцкият учител Сократ“, Лев ТОЛСТОЙ
Как трябва да се управлява народа
Чул веднъж Сократ, че един богат човек – казвал се Главкон – искал да стане политик. Сократ го познавал като човек неопитен и немарлив и искал да го изобличи.
Видял го един ден Сократ на градския площад, наобиколили от хора, които почтително разговаряли с него. Всички знаели, че той скоро ще бъде политик и тогава всеки щял да се нуждае от него. Главкон очаквал, че ще го изберат и се гордеел с това. Дошъл и Сократ.
– Здравей, Главкон! – казал той. – Чух, че ще ставаш политик.
– Да, надявам се, че така ще стане – отговорил Главкон.
– Е, това е добре. Когато получиш длъжността, много неща ще са в твоя власт: ще можеш много добрини да направиш за хората. И славата ти надалеко ще се разнесе.
– Да, защо да не е така? – казал Главкон. – Защо да не съм добър политик?
– Добър политик е този – казал Сократ – и името му се споменава с добро, който за своя народ много полза е донесъл. Не е ли така?
– Разбира се – отговорил Главкон.
– Тогава, ако обичаш, недей скрива от нас, а ни разкажи каква полза смяташ да донесеш на хората. С какво ще започнеш?
Главкон се смутил и не отговорил веднага. Той не бил мислил за това. Докато мислел, Сократ казал:
– Какво се замисли, не е толкова трудно да разбереш как на народа да направиш добро. Народът все пак е от такива хора като нас. Ако би желал на свой приятел да направиш добро, нали като за начало би се постарал благосъстоянието му да увеличиш?
– Разбира се – оговорил Главкон.
– Е, че нали това същото важи и за народа – казал Сократ. – Да направиш добрина на народа – значи всички да станат по-богати. Не е ли така?
– Разбира се – казал Главкон.
– Е, а как така да стане, че целият народ да се замогне? – попитал Сократ. – Аз мисля, че това се получава, когато хората имат повече доходи и по-малко разходи. Не е ли така?
– Аз мисля ... – промълвил Главкон.
– Кажи ми, Главкон, откъде имат хората сега доходи и колко са те? Ти сигурно това вече го знаеш.
– Не, не знам – казал Главкон. – Не съм мислил още за това.
– Е, затова не си помислил – казал Сократ, – но сигурно си мислил какви са разходите на хората. И ако сега има излишни разходи, ти сигурно си помислил как да ги премахнеш.
– Не – казал Главкон – и на това не мога сега да отговоря. За това също още не съм мислил.
– И за това не си помислил още – повторил Сократ. – Е, какво пък, ще успееш още. Ти сигурно все си мислил как да помогнеш на хората да се замогнат? Какво си мислил за това? Как смяташ, че може да забогатее народът?
– За да забогатее народът – казал Главкон, – аз мисля, че е най-добре чрез война. Ще завоюваме други народи, ще им отнемем богатството и ще си го поделим.
– Вярно е това – казал Сократ, – така най-бързо може да забогатее народът, но се случва и така, че може да не успееш да завоюваш чужди народи и само ще се охарчиш напразно за война с хора и пари. Тогава народът няма да забогатее, а обратното – ще обеднее.
– Така е – казал Главкон, – но война трябва да се започне тогава, когато със сигурност знаеш, че ще победиш, а не, че тебе ще победят.
– Значи, за да започнеш война, трябва със сигурност да знаеш силата на своя народ и силата на противника? – попитал Сократ.
– Разбира се, че трябва да знаеш това – казал Главкон.
– Тогава кажи ми, Главкон, с какви военни сили разполагаме и какви сили има неприятелят, с който искаш да воюваш?
– С точност не мога да кажа сега – казал Главкон. – Наизуст е трудно да ги запомниш.
– Но ти сигурно си го записал, донеси си записките, ако обичаш, ние ще ги прочетем и сметнем – казал Сократ.
– Не, нямам записки – казал Главкон. – Освен това войската на противника не може да я преброиш.
– Колко жалко – казал Сократ, – защото ако не можеш да прецениш противника, няма как предварително да разбереш ние ли ще ги завоюваме или те нас ще завоюват. Тогава излиза, че това средство да се замогне народът не е много сигурно. Ще забогатеят ли хората или не е неизвестно. Ще погубиш хора, сигурно много, но вместо богатство, ще обеднееш. Така че, да оставим това, а сподели ни още едно нещо – Кажи ни, Главкон, колко хляб е нужен за изхранването на целия народ? Каква беше реколтата тази година и ще имаме ли хляб до другата? Ти сигурно си обмислял това?
– Не, не съм се допитвал още за това – отговорил Главкон. Замълчал и всички млъкнали. Тогава Главкон казал:
– Ти за всичко така питаш, Сократ, че ако трябва така да се обмисля и смята, както питаш, то да управляваш народа ще е твърде трудно.
– А ти мислеше, че е лесно? – казал Сократ. – Ще те питам за последно: чух, че си помагал на чичо си в стопанството, а после си се отказал. Защо стана така?
– Трудно ми беше – отговорил Главкон. – Стопанството е голямо и чичо ми не ме слушаше.
– Ето, виждаш ли, ти с една къща не си се справил, а цял народ искаш да управляваш. Човек може да се захване с всякаква работа, но успява в нея само онзи, който я разбира. Гледай обаче, вместо слава и почести, да не си спечелиш само неприятности. Върви първо и проучи хубаво всичко онова, за което те питах и тогава мисли да управляваш.
Мълчаливо се отеглил Главкон от Сократ и престанал да се домогва до властта.
От: „Гръцкият учител Сократ“, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Гаяна
Изображение: Greuter Socrates, commons.wikimedia.org
