Защо депресията поразява жените два пъти по-често от мъжете, как песимизмът, предъвкването и анализирането подхранват това състояние, а склонността към действия я потушава. Споделеният опит на американския учен и професор по психология Мартин Селигман.
(Portrait of a woman, Amedeo Modigliani)
♥ Друг аспект на епидемията от депресия – жени и мъже
Ключовата роля, която предъвкването играе при депресията е, може би, отговорна за тревожния факт, че депресията засяга преди всичко жените. Проучване след проучване са установили, че през двадесети век депресията поразява жените по-често от мъжете. Съотношението е две към едно. Защо става така, че жените страдат толкова по-често от нея?
Дали защото са по-склонни да отидат на терапевт и затова са отразявани по-често в статистиката? Не. Същият превес на жените показват и проучванията правени „от врата на врата”. Дали защото са по-склонни да говорят за своите неприятности отколкото мъжете? Не. Съотношението остава две към едно и когато са спазени условията за откритост и анонимност. Дали защото жените обикновено получават по-лошите длъжности и по-малко пари от мъжете? Не. Съотношението остава две към едно дори когато групите на мъжете и на жените са изравнени по отношение на служебен статус и приходи – богатите жени изпадат много по-често в депресия от богатите мъже, а безработните жени два пъти по-често от безработните мъже.
Дали пък някаква биологична разлика предизвиква по-често депресия? Вероятно не. Проучвания на предменструалната и следродилната емоционал-ност показва, че макар хормоналната флуктуация да въздейства върху депресията, въздействието й не е достатъчно силно, за да предизвика разлика две към едно? Дали пък не е някакво генетично различие? Внимателни проучвания за това как депресията настъпва сред синовете и дъщерите на мъже и жени, страдащи от депресия, показват, че тя е значителна сред синовете – прекалено значителна като се има предвид по какъв начин се предават хромозомите от баща на син и от майка на дъщеря, за да е вярно, че генетиката стои в основата на силно натежаващото съотношение между половете. Има данни за генетично влияние при депресията, но не и че гените допринасят повече за нея при жените, отколкото при мъжете.
♥ Три интересни теории за по-честата депресия при жените
Първата е свързана с половите роли – че в ролята на жената в нашето общество има нещо, което я прави благодатна почва за развитие на депресия.
Най-често изтъкван аргумент от тази категория е, че жените биват възпитавани така, че да влагат повече от себе си в любов и социални връзки, докато мъжете се възпитават да влагат в постижения. Самочувствието на жената, гласи той, зависи от това как стоят нещата с любовта и социалните връзки. При това положение социалният провал – като се започне от развода и раздялата, мине се през това, че децата напускат гнездото и се свърши с провалена вечер, със зле прекарана среща с непознат, нараняват жените по-тежко от мъжете. Това би могло да е вярно, но не обяснява защо жените са два пъти по-склонни към депресия. Защото доводът може да се обърне наопаки – съгласно тази хипотеза мъжете приемат провала в работата много по-сериозно. Лошите оценки, това че не получават повишение, че отборът им е загубил на софтбол, всички тези неща подкопават самочувствието на мъжете. А провали има като че ли също толкова често в работата, колкото и в любовта, и, следователно, крайният резултат би бил не по-малко депресиращ при мъжете.
Друго изтъквано твърдение за секс-ролята почива също върху ролевия конфликт – в съвременния живот спрямо жените се поставят повече влизащи в конфликт изисквания, отколкото при мъжете. Жената играе не само традиционната роля на майка и съпруга, но вече трябва да ходи и на работа. Допълнителното изискване води до по-голямо напрежение откогато и да било преди и следователно – до повече депресии. Твърдението звучи много правдоподобно, но също както други много правдоподобни и идеологически удобни теории се разбива в скалите на фактите. Общо взето работещите съпруги са по-рядко депресирани от жените, които не работят извън къщи. Следователно обясненията, основаващи се на секс-ролите, не дават от-говор защо жените страдат два пъти по-често от депресия от мъжете.
Втората теория е свързана с придобитата безпомощност и обяснителния подход. Твърди се, че в нашето общество жените изпадат в течение на живота си много по-често в ситуации на безпомощност. Учители и родители хвалят или критикуват момчетата заради поведението им, докато момиче-тата често биват пренебрегвани. Момчетата ги готвят да разчитат на себе си и да са активни, а момичетата – да са пасивни и зависими. Когато пораснат, жените се озовават в култура, която подценява ролята на съпругата и майката. Ако дадена жена се насочи към света на труда, тя установява, че постиженията й се оценяват по-ниско от тези на мъжете. Когато говори на заседания, тя по-често среща изпълнени с досада кимвания, отколкото това става при мъжете. Ако въпреки всичко успее да блесне и я повишат на ръководна длъжност, хората смятат, че това е по-скоро изключение. На всяка крачка придобита безпомощност. Ако жените по-често притежават песимистичен обяснителен подход от мъжете, всяко изпадане в безпомощност ще води до повече депресии при жените, отколкото при мъжете. И наистина има данни, че всеки стресов фактор повлиява по-зле жените, отколкото мъжете.
И тази теория звучи правдоподобно, но и в нея са налице пропуски. Един от тях – досега никой не е доказал, че жените са по рождение по-песимистично настроени от мъжете. Всъщност единственото изследване на произволно подбрани лица от мъжки и женски пол е правено сред деца в началното училище и то дава обратни резултати. Сред децата в трети, четвърти и пети клас момчетата са по-големи песимисти от момичетата и са по-депресирани. Когато родителите се разведат, момчетата изпадат по-често в депресия от момичетата. (Всичко това може би се променя с настъпването на пубертета и като че ли действително установяването на съотношение две към едно започва в тези години. Може би през пубертета се случва нещо, което ориентира младите жени към депресията, а извежда младите мъже от нея.) Друг проблем – досега никой не е доказал, че жените смятат живота си за по-малко поддаващ се на контрол от мъжете.
Последната от трите теории е свързана с предъвкването. Според нея, когато настъпи бедата, жените разсъждават, а мъжете действат. Когато уволнят една жена, тя се опитва да проумее защо. Потъва в мрачни мисли и изживява събитията отново и отново. Когато го уволнят, мъжът действа – напива се, набива някого или отвлича по друг начин вниманието си от проблема. Той излиза и тръгва да си търси друга работа, без да се чуди защо всъщност е дошла бедата. Ако депресията е разстройство на мисленето, то песимизмът и предъвкването я подклаждат. Склонността към анализиране я подхранва, а склонността към действия я потушава.
Депресията сама по себе си може да провокира повече предъвкване при жените, отколкото при мъжете. Какво правим, когато изпаднем в депресия? Жените се опитват да открият корените й. Мъжете отиват да играят баскетбол или се затварят в офиса, за да се разсеят с работа. Мъжете много по-често стават алкохолици от жените. Може би разликата е достатъчно голяма, за да ни даде възможност да кажем: мъжете пият, жените изпадат в депресия. Може би мъжете пият, за да забравят тревогите си, докато жените предъвкват. Жената, която предъвква нещата, търсейки корените на депресията си, само повече ще я задълбочи, докато мъжът, реагирайки с предприемането на действие, може да я разсее.
Може би теорията за предъвкването за малко ще успее да обясни епидемията от депресия въобще, както и асиметрията. Ако живеем в епоха на осъзнаване на мислите и действията си, в която ни насърчават да приемаме проблемите си по-сериозно и да ги анализираме безкрайно вместо да действаме, това спокойно може да доведе до още по-голям бум на депресията.
В последно време се забелязва прилив на данни в подкрепа на ролята на предъвкването за половите различия при депресията. Сюзан Нолън-Хоексема, от университета „Станфорд”, която създаде теорията за предъвкването, стои начело на усилията същата да бъде подложена на проверка. Когато жените оценяват какво всъщност правят (а не какво би трябвало да правят), след като са изпаднали в депресия, болшинството от тях заявяват: „Опитвах се да анализирам настроението си” или „Опитвах се да открия защо се чувствам по този начин”. От своя страна болшинството мъже отговарят, че започват да правят нещо, което им доставя удоволствие, като например да спортуват, да свирят на музикален инструмент или пък казват: „Реших да не се занимавам с настроението си”.
Същата схема се установява при изучаване на дневници, в които мъже и жени са записвали всичко, което са правили, когато ги обхване лошо настроение – жените мислят и анализират настроение-то си, мъжете отвличат вниманието си. При едно изследване на двойки в конфликт, двамата поотделно диктуват на магнетофон какво той или тя прави всеки път, когато имат брачни неприятности. Преобладаващата част от жените се съсредоточават върху своите чувства и ги изразяват, докато мъжете отвличат вниманието си и решават да не се занимават със своето настроение. При лабораторно проучване предложили на мъже и жени, когато са тъжни, да изберат между две задачи: да изготвят списък от думите, които най-добре описват настроението им (задача, която съсредоточава вниманието върху депресията) или да подредят списък от държави по богатство (задача, отвличаща вниманието). Седемдесет процента от жените избрали задачата, която съсредоточава вниманието върху емоцията, съставяйки списък от думи, които описват настроението им. При мъжете обаче процентът бил обратният.
Следователно фактът, че анализират и се поддават на емоции, когато изпаднат в депресия, изглежда вероятно обяснение на това защо жените изпадат по-често в депресия от мъжете. И идва да покаже, че мъжете и жените изпадат в умерена депресия в една и съща степен, но при жените, които се задълбочават върху това състояние, тя ескалира; мъжете, от друга страна, облекчават състоянието си, като отвличат вниманието си с действия, или може би се отдават на пиене.
При това положение ни остават две правдоподобни схващания, които намират някаква подкрепа. Единият е, че жените придобиват повече безпомощност и песимизъм, а другият – че по-вероятната реакция на жените, когато изпаднат в беда – предъвкването, води пряко към депресия.
От: „Как да бъдем оптимисти“, Мартин Селигман, преводач Цветан Петков, ИК „Кибеа”, 2001
Изображение: Portrait of a woman, Amedeo Modigliani, chinaoilpaintinggallery