„Голяма част от страданията ни се дължат на ненужното разделяне на съзнанието от материята.“

Мъдростта, която не се дели на две – от дзен майстора Тик Нят Хан и книгата му „Покой на ума“ (Изд. „Сиела“).

Тялото и умът са едно

Защо ни е да създаваме здрава връзка между тялото и ума? Не може ли просто да продължаваме както досега? Работата е там, че по този начин мнозина се поболяват. Боледува както умът, така и тялото ни. Нашата планета също е болна. Възстановяването на връзката между тялото и ума, които са се отчуждили, възвръща нашето единство. Щом се върнем у дома при самите себе си, можем да бъдем в пълно присъствие на съзнанието и вниманието, независимо дали става дума за нас, за другите или планетата.

Ако сте тъжни, неспокойни или самотни, може да помислите, че е необходимо да поправите или промените нещо в ума си. Ако раменете ви са напрегнати, ако гърбът ви боли, може да решите, че просто някой лекар трябва да ви помогне да коригирате тази част от тялото си. Ключът към щастието обаче е постигането на пълно единство на тялото и ума. Голяма част от страданията ни се дължат на ненужното разделяне на съзнанието от материята. Мислим, че нещо не е наред с ума или че нещо не е наред с тялото ни и че трябва да оправим или лекуваме едното, отделно от другото.

Невъзможно е обаче тялото да бъде отделено от ума или умът – от тялото. Те са две прояви на едно и също. Според някои умът ни е направен от материя – мозъка и нервната система. Това е материалистичен възглед. Има ум, съзнание, разум, знание във всяка клетка на нашето тяло. Всяка клетка е жива реалност със свое знание, със свой ум. Ако отделите съзнанието от дадена клетка, тя ще умре. Ако отделите съзнанието от тялото, то ще остане безжизнено.

Вгледаме ли се в сърцевината на цветето, виждаме, че то не е само материя; в него присъства и съзнание. Когато посеете семе, то покълва и се превръща в растение. То е живо. Не може да кажем, че дори прашинката е само материя. Учените откриха, че атомите и електроните са много интелигентни; те са едновременно материя и съзнание.

Когато излизате да се разходите сред природата, имайте предвид, че Земята не е направена само от пръст. Земята е също така вода, въздух и огън. Ако отделим от нашата планета водата, въздуха и огъня, това няма да бъде вече Земята. Някога сме вярвали, че Земята е центърът на Космоса. Сега знаем, че Земята не е центърът на Космоса. Всъщност всяко нещо може да бъде център на Космоса; камъчето, катеричката, прашинката могат да бъдат центърът на Космоса, защото едното съдържа всичко. Тази мъдрост не дели нещата на две. Понякога я наричат „мъдростта на недуалността“, адвайта джнана.

Все още има учени, поддържащи идеята, че умът е вътре в нас, а светът, който изучаваме и наблюдаваме, е извън нас. Те смятат, че субект на познание- то е нашият ум, а неговият обект е светът. Докато се придържаме към това разделяне на субект и обект, ум и материя, няма да успеем да се докоснем до истинската природа на нещата. Ще се усещаме отделени и чужди. Когато възстановим връзката със своите тела и взаимоотношенията си със света около нас, щастието ще стане възможно.

Из: „Покой на ума“, Тик Нят Хан, изд. „Сиела“
Снимка: thichnhathanhfoundation.org