„Емоционалният самоконтрол (отлагането на възнаграждаваното и потискането на импулсивността) е основна опора за всяко постижение.“
♥ Емоционалните умения, които ни носят успех в живота
Могат ли емоциите да бъдат интелигентни? През годините дори и най-запалените защитници на коефициента на интелигентност са се опитвали да въведат емоциите в царството на интелекта, вместо да ги разглеждат като напълно противоречащи си явления. Така например Е, Л. Торндайк, виден психолог, изиграл важна роля за популяризирането на понятието за IQ през двадесетте и тридесетте години, в една своя статия казва, че един аспект на емоционалната интелигентност - а именно т.нар. „социална“ интелигентност или способността да разбираме другите и да „действаме мъдро в човешките взаимоотношения“ - сама по себе си е едно от измеренията на човешкия интелект. Други психолози от онази епоха разглеждат социалната интелигентност от по-цинична гледна точка и я възприемат като набор от умения за манипулиране на другите, начин да ги накараме да направят онова, което искаме, независимо дали са съгласни или не. Нито една от тези формулировки обаче не заема солидни позиции сред теоретиците на коефициента на интелигентност и през 1960 г. един от основните трудове на тази тема обявява социалната интелигентност за „безполезна“ идея.
Само че личната интелигентност не може просто да бъде отхвърлена. Тя се доказва интуитивно и отговаря на очакванията на здравия разум. Когато Робърт Стърнбърг, също психолог в Йейл, иска от участниците в един експеримент да опишат какво разбират под „интелигентен човек“, практическите умения са сред основните изброени черти. По-систематичните изследвания водят и Стърнбърг до заключението на Торндайк: социалната интелигентност се отличава от академичните способности, като същевременно играе ключова роля за справянето с практическите житейски проблеми. Една от основните характеристики на интелекта, които се ценят изключително високо на работното място например, е чувствителността, която позволява на ефективния мениджър да улавя мълчаливи послания.
През последните години една все по-голяма група психолози достигна до подобни заключения, в съзвучие с убеждението на Гарднър, че старите представи за коефициент на интелигентност са се въртели основно около тесен набор от езикови и математически умения, и че справянето с тестовете е пряк индикатор за успех в класната стая или в научната кариера, но върши все по-малко работа в ситуациите, отдалечаващи се прогресивно от академичния живот. Тези психолози (сред тях са и Стърнбърг и Салови) възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо за успех в живота. Тази линия на изследване ги води отново до неизмеримата важност на „личната“ или емоционалната интелигентност. Салови включва списъка на Гарднър в собствената си дефиниция за емоционална интелигентност, която обхваща пет основни области:
♥ Познаване на собствените ни емоции
Самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Способността ни да наблюдаваме чувствата си във всеки един момент е от особена важност за психологическите умения и себепознанието. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения - от избора на спътник в живота до избора на работа.
♥ Управление на емоциите
Контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. Ще разгледаме начините да утешаваме себе си, да се отърсваме от пълзящата тревога, мъка или раздразнителност - както и какво става, ако не успеем да се справим с тези основни емоционални проблеми. Хора със слаби заложби в тази област непрекъснато се борят с чувства на дистрес, докато онези, които ги владеят майсторски, могат да се възстановяват много по- бързо от превратностите в живота.
♥ Умения за самостоятелно мотивиране
Мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключителна важна за вниманието, личната мотивация и майсторството, както и за творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагането на възнаграждаваното и потискането на импулсивността) е основна опора за всяко постижение. Освен това способността да се действа в състоянието, което спортистите наричат „поток“ - безкомпромисна пълнота на съзнанието - води до изключителни резултати във всякакви области. Хора с такива способности обикновено са по-производителни и ефективни във всичко, с което решат да се заемат.
♥ Признаване на емоциите на другите
Емпатията - друга способност, която е в тясна връзка с емоционалната осъзнатост - е може би най-основната човешка способност. Ще разгледаме откъде идва емпатията, каква е социалната цена на безразличието и причините емпатията да поражда алтруизъм. Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави по-подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта.
♥ Стабилни връзки
Изкуството на връзката до голяма степен предполага умение да управляваме емоциите на другите. Ще стане въпрос за социалната компетентност и нейната липса, както и за способностите, които трябва да влязат в действие при нея. Те подхранват популярността, лидерските умения и ефикасното междуличностно общуване. Хора с подобни заложби се справят добре в случаите, които изискват гладка комуникация с другите - те са направо „социални звезди“.
Разбира се, способностите на хората в тези области се различават значително; някои от нас могат да се окажат например умели господари на собственото си чувство за тревога и същевременно да не могат да утешат някого другиго. Въпреки че основата на тези умения е чисто неврологична, мозъкът, както ще видим, е изключително пластичен и не спира да учи. Пропуските в емоционалните способности могат да бъдат запълнени: в повечето случаи става въпрос за цели комплекси от навици и реакции, които могат лесно да бъдат усъвършенствани, стига да сме готови да положим необходимите усилия за това.
Избрано от: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, превод от английски Елена Филипова, изд. „Изток-Запад“, 2011
Снимка: danielgoleman.info
