„Най-добрият начин да скриеш силните си емоции, е „маската”.”
Пол Екман е виртуоз в изучаването на връзката между емоциите и израженията на лицето, и създател на уникална система за анализ на невербалното поведение. Американският психолог и професор в Калифорнийския университет, е и вдъхновител на популярния сериал „Lie to Me”, в който безпогрешният Тим Рот го „увековечи” като д-р Лайтман. Всяка лъжа може да бъде разкрита, стига да сте наблюдателни, въоръжени със самообладание и най-вече – готови сте да понесете истината. Първата книга на Екман „Emotion in the Human Face” е публикувана в съавторство през 1972 г., а през 1985-та „Излъжи ме, ако можеш” се превръща в същински бестселър.
Представете си свят, в който всички хора говорят само истината, изобщо всички са безпределно откровени един с друг. Например, двама приятели се срещат, единият казва на другия: „Боже, днес изглеждаш много зле!”. Или пък лекар, който съветва пациента си да не си харчи пари за лекарства, защото така и така скоро ще умре. Едва ли светът би могъл да съществува по този начин, с цялата тая истина.
Ние можем да лъжем, да казваме истината, да забелязваме лъжата или да я пропускаме, да се заблуждаваме или да искаме да узнаем истината. Ние винаги имаме избор.
В качеството си маска, най-често влиза усмивката, явяваща се противоположност на всички отрицателни емоции – страх, гняв, огорчение, възмущение. Усмивката е предпочитана и затова, защото благодарение на щастливото изражение, е по-лесно да излъжеш другите.
Аз определям лъжата или заблудата като действие, при което един човек въвежда в заблуда друг, правейки това умишлено, без предварително да го уведоми за своите намерения и без ясно изразено от жертвата искане, да се разкрие истината.
Да се излъже или изкриви истината е най-лесно с думи, макар че и тук може да се случат грешки – основно заради увъртания, тиради, уклончиви отговори, уговорки.
Понякога изобщо нямаме възможност да контролираме действията си, особено ако нахлулите емоции са твърде силни. Често това е обяснението за много глупави постъпки, макар че е трудно да се оправдаят – „не исках крещя, да удрям, да чупя, да наранявам и обиждам, – но бях извън себе си и нищо не можех да сторя.”
Хората изпитват емоции не по собствена воля. Напротив – емоциите завладяват човека. И страхът, и гневът възникват въпреки волята им. Хората не само не избират емоциите си, но и не могат своеволно да управляват външните им проявления.
Има още една разновидност на измамата – да говориш истината по такъв начин, че да е невъзможно да повярват в нея.
Често човекът, който мами или лъже, както печели, така и губи нещо в играта си.
Лъжата също може да бъде жестока, но не винаги. Понякога лъжата е човеколюбива, дори извън намерението на лъжещия.
Лесно е да наречете неискрения човек лъжец, ако той ви е неприятен, но е трудно да използвате тая дума по отношение на човека, който независимо от своята явна лъжовност, ви се харесва или предизвиква възхищение у вас.
Понякога лъжецът може сам да вярва в собствените си лъжи.
Лъжецът може да успокоява себе си с мисълта, че жертвата му знае за лъжата, но просто не иска да погледне истината в очите.
Да скриеш мимолетно чувство е лесно, но с нахлулите внезапно емоции, особено когато са много силни, е трудно да се справиш. По-сложно е да скриеш ужаса, отколкото безпокойството, а гневът е по-труден за прикриване от досадата.
Най-добрият начин да скриеш силните си емоции, е „маската”.
Когато емоциите вземат връх, най-трудно от всичко е да изглеждаш безчувствен, спокоен или безучастен.
Лъжата е винаги действие умишлено, а когато човек лъже без умисъл, което значи – да говори неверни неща, не бива да го наричаме лъжец.
Има истина, която причинява болка и има лъжа, която може да спаси.
Снимка: en.wikipedia.org
