„Ако иска да премахне масовата тенденцията към диктатура, демокрацията трябва да докаже, че може да убие бедността и да постигне рационална независимост на хората.“ ~ Вилхелм РАЙХ
В книгата си „Откриване на оргона: Функция на оргазма“ видният австрийски психоаналитик Вилхелм Райх (1897-1957) последователно и научно изследва как диктатурата и демокрацията са свързани с пълнокръвния, включително сексуален живот на хората, с условията на този живот (бедността), с начините за подчиняването и манипулиране на тълпите, с болността на човека и епохата. Текстът излиза в далечната 1927 г. на немски език и е първата книга на Райх, издадена в Америка (1942). Тази по-скоро научна биография блестящо и конкретно успява да обясни т. нар. емоционална чума, която, казано на съвременен език ни вкарва в матрицата, обезсилва ни, прави ни безгласна, аморфна, податлива на властимащите маса.
(1897 ~ 1957)
Диктатурата се корени в ирационалния страх на човешките маси от живота.
Основни елементи на авторитарната диктатура са мистификацията на жизнените процеси, истинската безпомощност от материално и социално естество, страхът от отговорност за собствения живот и в резултат на това, активно или пасивно търсене на илюзорна сигурност и авторитет. Истинският прастар стремеж към демократизиране на обществения живот се основава върху самоопределяне, естествени социалност и морал, върху радостен труд и земно щастие от любовта.
Една от големите тайни на масовата психология е, че средностатистическият човек, средностатистическото дете, средностатистическият юноша са далеч по-склонни да се примирят с липсата на щастие, когато борбата за радост в живота причинява твърде много страдание. Така че, докато не бъдат разбрани и създадени психически и социални предпоставки, необходими за жизнения живот, пропагандата на щастието би представлявала просто празни приказки.
Ако иска да премахне масовата тенденцията към диктатура, демокрацията трябва да докаже, че може да убие бедността и да постигне рационална независимост на хората.
Вярвам, че нашата земя няма да намери траен мир и че напразно ще се стреми да изпълнява функцията на социалната организация, докато неуки и наивни политици и диктатори с каквото и да било убеждение са начело на невротични и сексуално болни човешки маси.
Цялостното възпитание страда от факта, че социалната адаптация изисква потискане на естествената сексуалност, а това потискане прави хората болни и асоциални… Най-горещият проблем на младостта и опустялото детство беше възпитателното убиване на спонтанните жизнени импулси в интерес на една съмнителна изтънченост. Науката не трябваше никога да казва „да” на това.
Всички дискусии по въпроса дали човекът е добро или зло, социално или асоциално същество, са философски игрички… Невъзможно е работещият човек да се освободи от отговорността, която носи за реда или безредието, т.е. за социалната и индивидуалната икономика на своята биологична енергия. Да прехвърля тази отговорност на някакви лидери и политици с ентусиазъм се е превърнало в една от най-важните характеристики на човека, тъй като той вече не разбира, а се страхува от себе си така както от своите институции. По същество той е безпомощен, неспособен на свобода и пристрастен към властта, защото не може да реагира спонтанно; той е брониран и чака заповеди, защото е изпълнен с противоречия и не може да разчита на себе си.
От: „Откриване на оргона: Функция на оргазма“, Вилхелм Райх, превод Ваня Христоскова, изд. Леге Артист
Снимка: Wilhelm Reich (1897-1957)