„Щастието е избор, който правим. Затова най-доброто, което можеш да сториш за себе си, е да откриеш какво те прави най-щастлив.“
За пътя към щастието - без тайни, а с взимане на решения и осъзнатост, споделено от известния психоаналитик, НЛП специалист и философ херметист Мел Гил и книгата му „Метатайната“.
Намиране на истинското щастие
Законите за съответствието, за вибрацията, за противоположностите и за ритъма влизат в действие, когато говорим за смисъла на живота и щастието. Доста често поставяме щастието си в зависимост от онова, което други хора могат да направят за нас, вместо от това, което сами сме в състояние да сторим за себе си.
Съществува понятие, на което не ни учат в училище. Нарича се „достатъчност“. Понякога това, което е достатъчно за един човек, може да не е за другиго и ние да искаме повече. Когато искаме повече, се настройваме за разочарование, защото невинаги получаваме желаното.
Веднъж нещата вървят в наша полза, друг път - не. Трябва да се научим да го приемаме. Такъв е ритъмът и течението на живота. Цялото ни съществуване е изпълнено с възможности и когато ги видим, ще съумеем да забележим, че провалите не са окончателни. Те са уроци, които ни помагат да израснем.
Като правим грешки, всъщност научаваме повече. Неуспехите са начин да добавим нещо към чудесния извор на мъдрост, който наричаме „себе си“. Ако не сме грешили, не сме научили нищо.
Имам приятелка, която работеше като TV репортер. Един ден снимала репортаж за клас от начално училище за вечерните новини. Децата много се вълнували, затова били изключително шумни и затруднявали приятелката ми да запише материала. Кадър след кадър нещата продължавали да вървят зле, тя бъркала репликите си, децата викали, част от проекта, върху който работели, дори паднала по време на един от дублите. Разгневена и малко объркана, че нещо, което обикновено правела от първи опит, продължава толкова дълго, моята приятелка поискала почивка и започнала да се извинява на учителката. А тя просто се засмяла и поклатила глава: „Не е нужно да се извинявате. Това е важен урок за моя клас. Те трябва да разберат, че всичко, което виждат във филмите и по телевизията, всъщност не се получава от раз. Важно е да осъзнаят, че и възрастните правят грешки. Ние често толкова се безпокоим за доброто впечатление, което искаме да направим, че рядко спираме да им преподадем наистина важните уроци!“
Щастието не е в това винаги да си прав. То идва, когато разбереш как да направиш нещата по-добре, как да зарадваш другите, как да се зарадваш самият ти, как да останеш верен на себе си, както и чрез безброй други уроци.
Тъй като първият закон на Вселената ни учи, че единственото постоянно нещо в нея е самата промяна, откриването на нещата, които ни правят щастливи, е процес, а и те често се менят с времето.
И така, колко пъти не си успявал? Аз знам, че не съм успявал много пъти. Но с течение на годините научих, че съм отговорен за собственото си щастие. Научих, че навсякъде има смях, и че ако искам да участвам в радостта около мен, смехът трябва да извира отвътре, а не да идва отвън. Такава е природата на духа, такава е нашата същност и това е Метатайната да направим всичко възможно.
Урокът е прост и все пак за мнозина е трудно да го възприемат и асимилират. През миналата година американците са похарчили над 10 милиарда долара за книги за самопомощ в опит да станат по-добри и да намерят щастието. „Хей Хаус“, един от най-големите издатели на книги за самопомощ, се опитва да помогне на хората да възприемат представата за щастието по следния начин: „Щастието е да избираш мисли, които те карат да се чувстваш добре.“
Вече разгледахме схващането за удоволствието сега - болка в бъдеще. То играе голяма роля в нашето щастие. Много често, когато мислим за бъдещето, си представяме бъдещите си чувства въз основа на изпитваното в момента. Много ни е трудно да отделим сегашния от някакъв бъдещ момент след време. И за нас става почти невъзможно да повярваме, че чувствата ни може да не са същите. Затова често купуваме или правим неща, ръководейки се от мига, вместо да се вгледаме в дългосрочната картина. Точно по тази причина ни съветват да не отиваме в магазина за хранителни стоки, когато сме гладни. Изследванията показват, че гладните хора купуват два пъти повече от ситите!
Тук урокът е, че това, което може да ни направи щастливи в момента, няма непременно да ни ощастливява цял живот. Добре е да се отдадеш на мига веднъж и за известно време, но не разчитай на каквото и да е да бъде вечно и да изчерпва всичко. Вместо това приеми виждането за щастие гъвкаво. Знай, че постигането му е постоянно еволюиращ процес, бъди готов да се приспособяваш.
Според скорошни изследвания, попадайки в обстоятелства, които не могат да се променят, когато например даден човек загуби крайник или някой умре — събития, при които знаем без сянка на съмнение, че няма връщане назад, ние се научаваме да живеем с тях - и продължаваме, за да открием нови пътища към щастието с тези познания. Ако вярваме, че промяната е възможна или че нещата могат да се оправят, сме склонни да се фокусираме върху тях и често сме разочаровани и неудовлетворени в борбата да си възвърнем „щастието“, което смятаме, че сме имали някога.
Едно от най-силните качества, които повечето щастливи хора притежават, е издръжливостта. Издръжливите хора често придобиват своята сила чрез добре формирани религиозни или духовни вярвания, оптимистична нагласа или силни положителни модели за подражание. Те разбират, че дори най-лошите ситуации са удобен случай да се учат, което, ако се погледне в положителна светлина, не е изключено да доведе до щастие в бъдеще.
Най-щастливите хора са склонни да се освободят от своя гняв и да простят. Прошката не е чисто алтруистично упражнение и не бива да означава, че ти непременно си сгрешил. Единственото правило за нея е, че правиш искрен опит и тя идва от сърцето.
Прошката ни помага да сме по-малко привързани към отрицателна гледна точка, която би могла да ни отведе по-нататък към застой или да парализира действията ни. За кратко гневът ни подтиква към действия, но ако се придържаме към него, просто това ще привлече още отрицателни последици. Ние никога няма да сме в състояние да контролираме изцяло света около нас, но законите на Вселената ни учат, че сме способни да контролираме своята реакция на всичко. Като го правим, си връщаме ролята на творци на действителността и Вселената, в която искаме да живеем, и предприемаме положителни стъпки към сътворяването на собственото си щастие.
Важно е да се изясни погрешното убеждение какво е и какво не е щастие. Да си щастлив или по-точно да си в мир със света около теб, не е като емоционалната висота, която приписваме на щастието. Не е въпрос да се смееш непрекъснато, постоянно да си на седмото небе или винаги да имаш точно каквото искаш и когато го поискаш. Когато става дума за законите за съответствието и противоположностите, това означава, че Вселената действа в равновесие.
Затова откриването на истинския покой и щастието повече се доближава до поддържането на състояние, при което се оценяват собственото място в живота и светът около нас. Това е чувството на единение и способността да съзреш красотата във всеки и във всичко. Това е умението да погледнеш света и момента и да си кажеш: „Всичко е наред.“
Само да можехме да обземем мига и да осъзнаем: „Аз съм добре нахранен. Не ми е твърде горещо или прекалено студено. Не съм сънлив, нито нервен. Не чувствам болка. (Дори да си неизлечимо болен, в този миг все още си тук и си жив.) Не ми крещят и не ме бият.“ Сега, докато четеш книгата, ти си добре. До голяма степен животът е поредица от миговете, в които „си добре“. Раздразнението ни се предизвиква от начина, по който гледаме на нашето минало или бъдеще. Когато смесим това с възприятията на нашето его, започваме да чувстваме безпокойство и сме нещастни.
Важно е да се разбере, че всеки притежава собствена вътрешна нагласа за щастие. Някои хора естествено са по-отзивчиви и повече обичат забавленията от други. Щастието като богатството е субективна величина. Добрата новина е, че независимо дали си радостен и общителен и разпръскваш слънчево настроение където и да отидеш, или си по-затворен и деликатно добавяш по късче щастие тук и там, няма значение колко лоши стават нещата, с течение на времето ние се връщаме към заложеното у нас ниво на щастие.
Метатайната за щастието е, че няма тайна. Просто е избор, който правим. Затова най-доброто, което можеш да сториш за себе си, е да откриеш какво те прави най-щастлив. Напиши си списък с такива неща и се научи да внасяш по повече от тях в живота си. Както най-скъпите ми приятели са на път да обяснят по своя уникален начин, щастието е точно такова, каквото си го направиш.
От: „Метатайната“, Мел Гил, превод от английски Мариана Николова, ИК „Бард“, София, 2010
Снимка: medium.com
