Когато потискате чувства си, вие се закотвяте в динамиката „дай, за да получиш“ ♥ Ръсел ФЕЙНГОЛД

„Т.е. споделяте любовта и чувствата си само когато е гарантирано, че ще получите същото в замяна. Това не е мъдростта на сърцето. Това е условна любов.“

(Adam and Eve, 1517, by Hans Holbein)

Вредата от потиснатите емоции

Повечето хора сдържат емоциите си, което значи, че ограничават потока на енергия през тялото и съответно през сърцето си (вратата към душата и извора на любов). С други думи те задържат любовта! Пак ще кажа, че всичко е любов, а всичко, което не е любов, е изкривена любов. Всичко се свежда до любовта. Само когато изразяваме напълно емоциите си и не ги сдържаме, нашият живот, път и способности се изявяват. Ние обаче сдържаме емоциите си, защото са болезнени. Болката не е хубаво нещо! Въпреки че тя е част от живота, животът с болка и сдържането на емоциите предизвикват страдание и блокират сърцето. Ако болката не бъде освобождавана, сърцето остава в отбранителна позиция, свито и затворено. Онова, което трябва да е поток от енергия, се превръща в застояла вода. Контракциите, причинени от минали неразрешени изживявания, ограничават потока на любовта през сърцето, през тялото и живота ни. Тези контракции идват от обстоятелства, вярвания и преживявания, свързани с любовта, от отношенията ни с другите хора и със себе си.

Много хора потискат емоциите си, защото мислят, че така няма да станат уязвими. Те смятат, че ако не показват как се чувстват, ще получат някаква отплата. Това обаче не е така. Подобна нагласа е разрушителна. Сдържането на емоциите ограничава енергията и, още по-лошо, създава негативно въздействие върху енергийното ни поле, върху отношенията и преживяванията ни. Ако въвличате и други хора в този процес, не мислете, че ще стане по-лесно. Представете си, че започвате нова връзка, работа или партньорство. Срещате някого и се отваряте за любовта му. Тогава сърцето може и да се отвори за известно време, но после старият модел се връща и вие пак се затваряте.

Ако се тревожите, че вашият любим ще спре да ви обича или връзката ще се разпадне, вниманието и енергията ви веднага ще се върнат към чувството на тъга, което държите в себе си, към тежкия багаж, който ви възпира от това да останете отворени към красотата на любовта, към радостта, удовлетвореността и щастието, за които мечтаете. Вече сте запечатали в съзнанието си как да се справяте с емоциите, които възникват във връзката, но нетрайно. С времето интимността между хората нараства и в някакъв момент ще трябва да изтриете този модел, или връзката ви няма да оцелее. Осъзнайте как се чувствате за момент. Искате ли да бъдете в такава връзка - заседнала в някаква емоционална проверка? Ако не, тогава защо да започвате по този начин! Само трябва да се върнете обратно и да прекъснете унищожението. Важно е обаче да помните, че тежкият багаж е все пак част от вас на някакво ниво. Той е следствие от вашите собствени решения, модели и карма. Това са си вашите модели, вашата отговорност, но и вашата възможност да се освободите и да се отворите за мъдростта на сърцето!

Какво все пак възпира хората да изразяват емоциите си и да обичат истински? Това е програмираният в тях страх. Може да е страх, че другият човек ще ви отхвърли, че няма да отвърне на чувствата ви или че вие не сте достатъчно добри и ви липсва нещо, за да задържите вниманието му. Например, ако като дете сте правили нещо, което не се е харесвало на родителите ви (например писали сте по стените, откраднали сте близалка, удряли сте роднините си с пръчка по главите!) и те леко са „отдръпнали“ любовта си, може да сте развили убеждението, че ако направите нещо, което не се харесва на някого или той не го одобрява, човекът ще се отдръпне от вас.

С този програмиран страх в ума си вие започвате да се държите така, че да угодите на околните и да получите любовта и одобрението им. Подобни рани от миналото карат сърцето и емоциите да се затварят. Ето какво обикновено възпира хората да изразяват емоциите си искрено, състояние, познато още като емоционална честност:

• Тревожите се как останалите ще приемат вашата собствена „истина“.

• Притеснявате се, че това ще предизвика конфронтация и конфликт.

Страхувате се, че с молбата си ще предизвикате гняв у другия човек.

• Мислите си, че няма да ви харесват или обичат.

• Тревожите се, че ще изглеждате лош в техните очи.

• Не вярвате, че трябва да се вслушвате в чувствата си.

Важно е да разберете, че когато потискате чувства си, вие се закотвяте в динамиката „дай, за да получиш“, т.е. споделяте любовта и чувствата си само когато е гарантирано, че ще получите същото в замяна. Това не е мъдростта на сърцето. Това е условна любов. Това е мисловна игра. Умът ви си играе с вас, позволявайки на несекващите, изпълнени със страх мисли да заглушат молбите на сърцето за любов и свободно изразяване на емоции, въодушевление, екстаз и радост. Когато живеете от мъдростта на сърцето си, вие давате любов просто за да я споделите, т.е. поднасяте дар без допълнителни условия. Или както се казва: Любовта не обича заради причина“.

Веднъж работих с клиентка на име Катрин, която беше свикнала така да сдържа емоциите си, че това беше започнало да се отразява върху всеки аспект от живота й. Стойката й беше скована, в гласа й имаше напрежение. Тя говореше бързо и веднага преминаваше в интелектуални размисли. Интуитивно усещах енергиен модел на отклоняване на вниманието й от сърцето към ума. Това бе най-видно, докато говореше. Усетих още напрежението в сърцето й и голямата тъга, която я мъчеше отвътре. По време на сеансите ни тя като че ли почти достигаше до освобождаване, до куража и смелостта да споделя и в следващия момент сама се спираше! Започваше да бърбори в опит да избегне преминаването отвъд границата й. И така, всеки път, когато тя се опитваше да избегне истината, своята лична емоционална истина, аз я връщах към онова, което се случваше в момента, към емоциите й вътре в нея. Тялото й искаше да се освободи от дълбокото емоционално напрежение и страдание, които се бяха трупали в нея година след година. Тя продължаваше да го избягва, защото мислеше, че е твърде болезнено да се справи с него. Истината обаче е, че решението да пренебрегваме болката е много по-болезнено! Накрая с много подкрепа и окуражаване Катрин се почувства в безопасност - толкова, че да спре да сдържа емоциите си. Когато най-после започна да се освобождава от тях, цялото й тяло се разтрепери. Говорех й да не спира да диша и просто да остави тялото си да изхвърли всичко. Точно когато казах „Възможно е да стане още малко по-интензивно“, тя започна да освобождава енергия на всички нива. Тялото й сякаш правеше гърч, а по бузите й започнаха да се стичат неконтролируемо сълзи. Минаха няколко дълги минути, докато Катрин успее да изхвърли всичко, което беше сдържала в себе си години наред. Но щом веднъж го направи, промяната в нея беше очевидна. На лицето й буквално беше изписано, че се е освободила от години, изпълнени със стрес, тя дори изглеждаше по-млада.

Въпреки че този вид освобождаване е доста интензивен (помнете, че има и други начини да изразявате емоциите си всекидневно!), резултатите са наистина добри. След няколко седмици сеанси Катрин сподели, че изпитва чувство на мир и свобода в тялото си - нещо, което не бе изпитвала с години. Преживяването й доказа, че да сдържаш емоциите си не е никак полезно и не помага на никого. Отприщването на емоциите може да ви се стори плашещо първоначално, но ако проявите постоянство в процеса, скоро ще изпитате лекота и радост, които ще ви окуражат да продължите. Изразяването на емоциите може да се превърне дори в пристрастеност!

Често ние обвиняваме други хора за болката и страха, свързани с нашите емоциите. Казваме „Той ме нарани“ или „Тя не ме обича вече“, но онова, което наистина се случва, е, че ние сами се чувстваме наранени. И понеже не знаем как да се справим с болката, решаваме, че тя е следствие от това какво другите хора са направили или не са направили. Така бягаме от отговорност и изпускаме огромна възможност. По този начин влизаме в ролята на жертви, което ни държи потопени в страха и болката. Времето може да ги излекува, но ако не проследим откъде идват негативните емоции и не ги освободим, значи не сме се излекували и не сме в състояние да се излекуваме напълно.

Избрано от: „Мъдростта на сърцето“, Ръсел Фейнголд, изд. AMG-Publishing
Картина: Adam and Eve, 1517, by Hans Holbein; chinaoilpaintinggallery

6114 Преглеждания